Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№26
 

Разград
 
 


21.VІІ.2016
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                  

     21.VІ.
 

      публично

 
На                                                                                                                                Година

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар:М.Н.                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   

2015
 

    №261
 

 гражданско

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

     Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

      Образувано е по  пряко предявени в условията на субективното им  съединяване осъдителни искове с правна квалификация  чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)  във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците П.М.Х., И.М.А. и О.М.А.,  чрез пълномощника си адв. Р., предявяват  срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1301, р-н Възраждане,ул.”Света София”№7,ет.V   субективно съединени искове  за заплащане общо на сумата от 300 000 лева, по 100 000 лв. на всеки един от тях, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки, твърдени като последица от смъртта на техния брат - А.М. i=, починал на 15.ХІ.2012г. от признато за престъпление  ПТП,   причинено по вина на Ергюн Е.К. като водач на МПС - л.а. марка "Опел Астра” с ДК №***, за което с ответника има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Обезщетенията се претендират ведно със    законната лихва, считано от     датата нанатъхпилия при    ПТП деликт – 15-ХІ.2012г.    до окончателното им изплащане.

 

 

 

 

В исковата си молба, като обстоятелства, предпоставящи основателността на исковите им претенции, ищците  твърдят:

          - качеството си на единствени преки и законни наследници на починалия на 15.ХІ.2012г.   А.М. i=, техен брат;  Предвид близостта си с последния, неговата    неестествено,  внезапно и преждевременна    смърт, довела до търпени от тях по загубата му болки и страдания. 

            - обстоятелството, че смъртта на наследодателя им е настъпила    при   ПТП,  причинено по непредпазливост  и по изключителна вина на водача на л.а. марка "Опел Астра” с ДК №***,  осъществил управлението на поверения му автомобил   с превишена за населеното място скорост;

               -  наличие на влязла в сила присъда, с която причинилото смъртта на наследодателя им ПТП е признато за престъпление по чл.343, ал.1,б.”в”, предл.І във вр. с чл.342, л.1, предл.ІІІНК, инкриминирано виновно под форма на   непредпазливост от   Ергюн Е.К., нарушил  като водач на МПС - л.а. марка "Опел Астра” с ДК №***, визираните в чл. 5, ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП правила за безопасност на движението по пътищата

             - наличие на сключена между  ответното ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК*** и  собственика на автомобила, участвал в причинилото смъртта на наследодателя им ПТП, застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистит

              -  че причинилото смъртта на наследодателя им ПТП е събитие, настъпило в срока на застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", обвързващо отговорността на ответника с претендираното   по исковете обезщетение;

 С депозирани в срока на чл.367 и 372 ГПК отговори,   ответното ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК***,  гр.София:  

  -     Оспорва основателност на предявените срещу него искове. Твърди недоказаност на кумулативно изискуемите се по см. на чл.226, ал.1 във вр. с чл.257, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД предпоставки, обуславящи съставомерност на търсената от него отговорност. Позовавйки се на проведената с ППВС№4/1961г., ППВС№5/1968 и ППВС№2/1984г. задължителна за съдилищата практика, оспорва основателност на исковете като предявени от лица, непопадащи в кръга на правоимащите,   близки до починалото при ПТП лице. Оспорва размера на исковете като прекомерно завишен и несъответен на реално претърпените от ищците вреди.

    -  Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, твърдейки противоправност на поведението му като участник в движението  към момента на деликта . В тази връзка, като конкретно нарушени от пострадалия норми сочи чл.5,ал.3, т.1, чл.15, ал.2, чл.79 и чл.80 от ЗДвП. Оспорва механизма на ПТП и твърди задължителност на присъдата за гражданския съда само по отношение противоправността и виновността, но не и по отношение на останалите, съставомерни   за вменяваната му отговорност елементи. Твърди, че към дата на деликта  „ищеца”, явно имайки предвид пострадалото  при ПТП лице, е страдало от заболявания, допринесли за настъпилия за него летален изход.

  -  Оспорва началния момент на претендираните от ищците законови лихви .

При редовност в призоваването, ищците не се явяват в насроченото по същество  на исковете им с.з. Чрез процесуално предсталяващият ги по пълнощие адв. Р. заявяват, че поддържат исковете на предявеното им основание и размер. Претендират присъждане на разноски  за адвокатско възнаграждение, предявени по приложен съгл. чл.80 ГПК списък    в размер на 15 000,00лв. Сезират съда с въражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Чрез процесуално представляващият го юриск. Х, в с.з. ответното дружество оспорва основателност и доказаност на предявените срещу него искове. Претендиа присъжане на разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размера на 14 120,00лв. Сезира съда с възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Обсъдени в съвкупност и във врзка с процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна, следното:

                   Като доказателство   на л.17 от делото е приложен препис –извлечение от акт за смърт  №0056/16.ХІ.2012г., съставен от Община Завет по повод настъпилата на 15.ХІ.2012г. смърт на лицето А.М. i=. В реквизит на акта е посочено, че починалият е бил несемеен и с  установен в гр.Завет постоянен адрес.

                  Видно от приложено като доказателство У-ние изх.№94.П-155 -1/22.VІІ.2012г. на Община Завет, след смъртта   му, като  единствени преки и законни наследници на i= се легитимират ищците по делото, съответно сестра, с установено местоживеене *** и двама братя, с установено местоживеене,***, Исперихска община и в гр.Завет.

Съгласно депозирано в показанията на разпитаните по делото ищцови свидетели-А. М., А.Р. и Т. М., приживе А. i= е бил здрав, физически активен и работоспособен.  Непосредствено преди смъртта си е работел като овчар към овцеферма, намираща се  в Стопанския двор в покрайнините на града.  Реализирал е доход, позволяващ му да се издържа в ежедневието си, а не рядко, макар и с малки суми, да подпомага близките си – сестра, братя и техните деца. Отношенията между починалия, неговите братя и сестра били хармонични,  разбирали се, поддържали се взаимно. Въпреки напредващата им възраст, те били привързани помежду си. Събирали се редовно във връзка с традиционните за етноса им празници и чествания. До смъртта си, починалият и ищеца  О.А., и двамата несемейни,   обитавали едно жилище и поддържали едно домакинство. С особена близост се отличавали отношенията между посрадалия и неговата сестра. Причина, поради която в показанията си свидетелите сочат, че същата приела много тежко смъртта на брат си и  не можела да го прежали. 

Приживе  А. С. гостувал често и на  брат си И.А.,***, отстоящото на около 30км    от гр.Завет. Разстояние, което понякога  изминавал с личния си велосипед. Велосипедът бил редовно  ползваното от него превозно средство и за придвижването му до намиращото се в покрайнните на гр. Завет работно място.

На 15.ХІ.2012г А. i= бил нощна смяна.  Около 19:00ч, придвижвайки се с управлявания от него велосипед към работното си място, бил застигнат и блъснат от придвижващият се в същата посока л.а. марка "Опел Астра” с ДК №***, управляван от разпитания като свидетел  по делото Ергюн Е.К.. В резултат от осъществилия се  между двете превозни средства сблъсък,   i= пада от велосипеда  на земята и почива. По случая било образувано ДП№305/15.ХІ.2012 по опис на РУП гр. Кубрат, приключило с мнение за предаването на водача на МПС на съд. 

                С постановената и влязла в сила на 7.VІІІ.2013г. Присъда №43/23.VІІ.2013г. по НОХД№221/2013 по опис на РОС, св.К. е бил признат за виновен и осъден за    това, че около 19:00 на 15.ХІ.2012г.,   при управление  на повереният му л.а. марка "Опел Астра” с ДК №*** е  допуснал придвижване с превишена за   границите на   населеното място –гр.Завет скорост, с което като водач на МПС е нарушил визираните в чл. 5, ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП правила за безопасност на движението по пътищата и причинил по непредпазливост смъртта на придвижващият се пред него,и достигнат от автомобила велосипедист.

В  материалите по приложената в цялост преписка по НОХД №221/2013г. на РОС, както  и в заключение на назначената в настоящото производство КСАТМЕ в причина за насъпилата смърт на велосипедиста се   установяват причинените му, при сблъсъка на двете превозни средства,  множество и  несъвестими с живота травми, локализирани в дясна част на главата(кръвонсядания в меки черепни обвивки;  разлят кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, обхващащ   цяло дясно полукълбо и задна черепна ямка, където  е анатомичното място на малкия мозък;   гръбначно -мозъчна травма  с  разгъване на шийния отдел  на гръбначния мозък и счупване на първи шиен прешлен).

В механизъм на довелото до смъртта на пострадалия ПТП се установява: Уличното платно в зоната на ПТП е двупосочно, разделено на две ленти с чрез двойна непрекъсната линия М2. Уравляваният от деликвента л.а и  велосипедиста, относимо към момента на сблъсъка са се придвижвали в тъмната част на денонощието, в една и съща посока, в дясна лента на платното.  Съответно на установеното в ползващия се с доказателствена сила Протокол за оглед на местопроизшествие (вж.л.7 от ДП№305/2012) , вещото лице по техническата част на назначената КСАТМЕ констатира, че пътната настилка е била суха, в добро сътояноие и без опасни, за придвижващите се в този участък, неравности. Атмосферната видимост е била намалена поради настъпилия, в обичайния за този сезон час, вечерен мрак и поради отсъствие на улично осветление, както и на осветяващи пътя сгради.  Ударът между двете превозни средства е станал с предна дясна  част на л.а. в задна част на велосипеда. В резултат, тялото на велосипедста пада последователно върху предния капак и челното стъкло на автомобила, пренесено е на разстояние от около 20 м, след което пада на уличното платно, отдясно на автомобила.

При тези, събрани на досъдебно производство данни, като  основна причина за настъпване на процесното ПТП, в автотехническата си част експертизата сочи поведението на водача на МПС. Констатираните  при огледа на местопроизшествието спирачни следи и конкретна пътна обстановка, сочат на това, че водачът на л.а. не  е реагирал своевременно на възникналата в лентата му опасност от ПТП, при доказано позволяващ му за такава реакция обсег на опасната  зона за спиране.

 В депозирани по делото показания, водачът на участвалия в ПТП автомобил сочи, че  възприел каращия велосипеда пострадал непосредствено преди удара между двете превозни средства. Придвижвал се е  на къси светлини.  След удара твърди липса на сомен за случилото се. От приложените по делото писмени доказателства(вж. Договор за покупко-продажба на л.116 от ДП), относимо на депозираните гласни такива, се установява, че по регистрация в КАТ, процесният л.а, управляван тяана инкриминираната дата от св.К., е  собствен  на  А.Х.А.. Който, в това си качество, видно от приложена като доказателство на л.13 от делото Застрахователна полица №23112002033136, считано от 27.VІІІ.2012г.  и за срок на действие до 26.VІІІ.2013г., е било в договорни отношения с ответното ЗАД „ОЗК ЗАСРАХОВАНЕ”АД, ЕИК***  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

По делото е безспорно доказано, че към момента на придвижването си в участъка на ПТП, пострадалият i=   е бил с тъмни дрехи, не е носел свелоотразителна жилетка и  каска, а    велосипедът му, също тъмен на цвят,  не е бил оборудван с осветление и светлоотразители.

 При проведения химичен анализ на взетите, от водача и от пострадалия, кръвни проби, в кръвта на последния е установено наличие на алкохол в порядъка на 2, 23%о.  Наличие на такъв не е констатирано  в кръвта на водача на МПС.

  Според  включения в експертизата съдебен лекар,    установената в кръвта на пострадалия концентрация на алкохол отговаря на алкохолно повлияване в средна степен към горна граница, характеризиращо се с нарушения в мисловната дейност, координацията на движенията  и речта, със занижаване на вниманието, на чувството за ориентация и съобразителността, забавеност на реакциите, сънливост и пр. При констатираните телесни увреждания, смъртта на пострадалия е била неизбежна, а алкохолното повлияване е способствало по бързото  й настъпване.   

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от равна страна съдът приема исковете за допустимо предявени от лица, доказващи по безспорен начин качеството си на наследници по съребрена линия от втора степен на починалия на 15. ХІ.2012г. А. i=.

 Исковите претенции на ищците са  функционално обусловени от деликтната отговорност на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното ЗАД,   но се основават не   на самия деликт, а на  съществуващото застрахователно правоотношение между причинителя на вредата  и застрахователя на неговата гражданска отговорност.  Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение, за причинени неимуществени вреди. Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извода за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на процесния лек автомобил   "Опел Астра” с ДК №***.

 

 

 

 

Поведението на споменатия водач, настъпването на вредите и причинно- следствената връзка между тези два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане бяха установени по категоричен начин, посредством събраните в хода на делото доказателствени средства.

 

 

 

 

Установения от органите на досъдебното производство и обоснован от заключението на вещото лице   механизъм на настъпването на пътно- транспортното произшествие, сочи, че причина за настъпването му е именно противоправния характер в поведението на водача на лекия автомобил.  Налице е влязла в законна сила присъда, с която прекия извършител на деянието е бил осъден от наказателния съд и признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл. 343, ал.1, б."в" вр. с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с  чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 и ал.2от ЗДвП и чл. 21  от ЗДвП. На основание чл. 300 от ГПК, в настоящи я процес следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните, ангажиращи    деликтната отговорност на прекия причинител предпоставки(деяние, противоправност, вина, субект на деликтна отговорност,причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите за пострадалия i= вреди)  е налице   сила на пресъдено нещо. 

    В момента на настъпването на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", което покритие е било предоставено   от ответното дружество на собственика на лекия автомобил, участвал  в ПТП и уравляван  от причинилия   вредите   водач.

  Съгласно проведената с  Тълкувателно решение № 1/ 23.ХІІ.2015 г. на ВКС, задължитена за съдилищата практика и съответно на законово дадената  им в чл. 223, ал. 1 КЗ(отм.)дефиниция, функциите на този вид специална имуществена застраховка   са  - обезщетителна, целяща отсраняването на  възникналите в тежест на застрахования неблагоприятни последици от непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и обезпечителна - да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение. „При застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.”.

   При наличие на категорични изводи за деликт и за наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на вредите, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение.

 

 

 

 

За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият   състав  съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.

 

 

 

 

Справедливият размер на обезщетението не е абстрактно понятие, а се определя въз основа на комплекс от субективни (за пострадалия) и обективни критерии, въз основа на относителната тежест на уврежданията. Като се отчита:   възрастта на пострадалия;  степентта му на близост - родствена и емоционална с всеки от ищците; конкретно  преживените от последните  негативни емоции, болки и страдания; социално- икономическите условия; конкретното състояние па пострадалия към момента  на търпения от него деликт.

         В тази връзка и  

 

 

 

за  по- адекватна оценка на размера на  конкретно претърпеноите от ищците вреди,   съдът съобрази: По делото се доказа, че ищците, съответно братя и сестра на пострадалия,   са приели   тежко загубата на своя  55 годишен брат. В годините от раждането си и до   смъртта му, между тях е била била създадена   трайна  емоционална връзка, което  прави внезапната му загуба   тежка. По делото се установи, че ищците не са лица, нуждаещи се по закон от издръжката на своя наследодател. Факт е обаче, че докато  е бил жив, той е бил тяхна морална и финансова опора. Бил е физически здрав, работоспособен и в реална подкрепа на близките си. Доказа се по делото, че между всеки от тях и починалия i= е била налице връзка, обуславяща болка и страдание по загубата му, но не в степен на зависимост и изключителност.  Същевременно с доказаната в техен интерес емоционална връзка с пострадалия, установен по делото факт е и тяхната търписмост към склонността му  да злоупотребява редовно с алкохол.

     Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при определяне на конкретен размер на обезщетението да се съобразят и конкретните социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай, съдът съобрази публично оповестените данни за минимална(290,00лв.) и средна работна заплата( 630,81лв.), обичаен размер на обезщетенията, платими за осигурени социални рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (За неимуществени вреди, в следствие на телесно увреждане или смърт-  2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице) Споменатите чисто икономически критерии повлияват върху социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Анализирайки влиянието на всички изложени по- горе факти, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички доказано търпени от всеки от ищците  неимуществени вреди   е справедливо оценимо на сумата от 9 000,00 лева. Този размер на обезщетението съдът приема за достатъчен, понеже се се равнява на приблизително 30 /тридесет/ месечни минимални работни заплати за същият този период, през който са търпени вредите, при условие, че с поведението си пострадалият не е съпричинил търпения от него вредоносен резултат и при  хипотеза, на приживе дължима към наследниците му издръжка по закон.  Каквото качество  ищците не твърдят и  безспорно не притежават. Липсват   доказателства и твърдения за особени обстоятелства,   свързани със социалния и икономически статус на ищците и техния наследодател, които да обусловят по-голям размер.

    Както от фактическа, така и от правна страна, съвкупния анализ на доказателствата, обосновава извод за обективирано от страна на пострадалия съпричиняване в търпения от него вредоносен, довел до леталния му изход,  резултат. На инкриминираната от водача на л.а. дата, същият е карал колелото си в тъмната част на денонощието, без нужното за велосипедист обезопасяване и оборудване, и след употреба на алкохол в степен, лишаваща го от възможност да възприеме своеременно и да отреагира адекватно на застрашаващата го, като участник в движението по пътищата,  опасност.  Така обективираното от пострадалия поведение е в нарушение на вмененото  му в задължение на водач на велосипед    по империтив на  чл. 79, ал.1, т.3 и 4, чл. 80, ал.1, т.1 от ЗДвП.  В допълнение, доказана употреба на алкохол при концентрация, занижаваща способностите му да въприеме приближаващият го автомобил   и да отреагира с излизането си от лентата за движение в близкия банкет.

   В тази връзка, съдът намира за доказано защитното взражение на ответната страна за намаляване на дължимото се в полза на ищците обезщетение поради съприняване на вредоносния резутат от страна пострадалия, техен наследодател. Което съпричиняване, съответно на изискването нал.51 ГПК съдът  съобразява като отразило се в причинна връзка на подлежащите на  обезвреда вреди  в размера на 30%.

Така, справедливото обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците се следва до размера на 6 000,00лв., ведно със законната лихва от датата на настъпилата  в патримониума им увреда  -15.ХІ.2012г.  До първоначално предявения им размер, всеки един от исковете следва са отхвъри като неоснователн, прекомерно звишен и несъответен на доказано претърпените вреди.

 На осн.чл.78 ГПК, съответно на уважената част от исковете, в полза на ищците се следва присъждане  на доказано направените по делото разноски. В приложен от процесуалният  им представител списък за разноски по чл.80 ГПК, същият е претендирал заплащане на такива за адвокатско възнаграждене в размер на 15 000,00лв. В приложение на исковата молба, като доказателство са приложени три  договора за правна помощ, удостовряващи, в размер на реализирано по защита на всеки от ищците възнаграждение, сумата   от  800,00лв. По аргумент на чл.78 ГПК, в полза на страната се следва присъждане на доказано заплатените по делото разноски и то съразмерно на уважената част от иска й. Което ще рече, че при реално заплатени от всеки от ищците по 5 400,00лв. за предявен на осн.чл.226 КЗ искове  в общ размер на 300 000,00лв.   при    уважаване на иска до размера на 18 000,00лв. в полза на същите се следват разноски в общ размер на  324,00лв. респ. по 108,00лв. за всеки от тях Изложеното не предполага основателност на направеното от ответника възражение за прекомерност на действително договореното и реализирано от защитата на ищците възнаграждение.

   Предвид изрично направеното в този смисъл искане  и по правилото на чл.78 ГПК разноски, съразмерни на  на отхвърлената част от предявените срещу него искове, са дължими и в полза  на ответника. Съгл. приложен по реда и в срока на чл.80 ГПК списък, същите възлизат на 14 735,00лв., от които 14 120,00лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, намира, че   направеното от ищците  възражение за прекомерност на предявеното за плащане  юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно препращането на чл. 78, ал. 5 ГПК, уговореното адвокатско възнаграждение може да се намали до размера, посочен в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а именно до минимума на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Който, при заявен с предявяване на всеки от исковете интерес от 100 000,00лв.,    по правилото на чл.8, ал.1, т.4 определя минимума на дължимото се за всеки от исковете възнаграждение в размер на 3 530,00лв. До който се следва , уважаване на направеното от ищците възражение за прекомерност.  Така, съотнесени към размера на отхвърлената част от исковете,   в полза на ответника  се следва присъждане на разноски     в размера на     672,30 лв., от които  всеки от ищците дължи сума в размера на 224,00лв.

 По така изложените мотиви, Съдът

 

                                      Р     Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1301, р-н Възраждане,ул.”Света София”№7,ет.V   , на основание чл. 226, ал.1КЗ(отм) във вр. с чл.45 ЗЗД , да заплати на ПААКИЗЕ М.Ю., ЕГН**********,***,   сумата от 6000,00 (шест хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 15.ХІ.2012 година застрахователно събитие-смърт при ПТП на наследодателя й А.М. i=,   ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.ХІ.2012г. .  до окончателното й изплащане, като  до първоначалния му размер от   100 000,00 лева, отхвърля иска  като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСРАХОВАНЕ”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1301, р-н Възраждане,ул.”Света София”№7,ет.V   , на основание чл. 226, ал.1КЗ(отм) във вр. с чл.45 ЗЗД , да заплати на И.М.А., ЕГН**********,***, Исперихска община, ул.”Арда”№9, сумата от 6000,00 (шест хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 15.ХІ.2012 година застрахователно събитие-смърт при ПТП на наследодателя му  А.М. i=,   ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.ХІ.2012г. .  до окончателното й изплащане, като  до първоначалния му размер от   100 000,00 лева, отхвърля иска  като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1301, р-н Възраждане,ул.”Света София”№7,ет.V, на основание чл. 226, ал.1КЗ(отм) във вр. с чл.45 ЗЗД , да заплати на О.М.А.,ЕГН**********, с постоянен адрес ***,    сумата от 6000,00 (шест хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 15.ХІ..2012 година застрахователно събитие-смърт при ПТП на наследодателя му  А.М. i=,   ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.ХІ.2012г. .  до окончателното й изплащане, като  до първоначалния му размер от   100 000,00 лева, отхвърля иска  като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК***,   на основание чл.78ГПК да заплати на  ПААКИЗЕ М.Ю.,    И.М.А. и О.М.А. разноски в общ размер на  324,00лв или по 108,00лв. за всеки от тях.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК*** да заплати по сметка на РОС държавна такса в размер на 720,00лв.

 ОСЪЖДА на осн.чл.78 ГПК   ПААКИЗЕ М.Ю.,    И.М.А. и О.М.А. с дължими  на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК*** разноски ,   в размер  от  224,00лв за всеки от тях.

 Решенито може да се обжалва пред ВнАпС в вуседмичен срок от   връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                  Съдия:

 

 

СЛ