РЕШЕНИЕ №45
гр.Разград , 28.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
На втори декември , две хиляди и петнадесета година
В публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При секретаря
Д.Г. и участието на прокурора Сезгин
Османов ,като
разгледа докладваното от съдията В.Димитрова гражданско дело №262 по
описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ.
Подадена е искова молба от Б.Р.К. ***,
с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в
размер на 28 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психическо натоварване и изпитани негативни преживявания.Претенцията си
ищецът обосновава с повдигнато
срещу него незаконно обвинение от страна на ответника за извършено от него престъпление в периода 12.06.2009
г.-11.08.2009 г. , в съучастие с други две лица по чл.219,ал.4 във вр.с ал.3 и ал.1,във
вр.с чл.26,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК, в качеството му
контрольор,служител на Областна администрация гр.Разград, по което
обвинение е постановена от ОС
Търговище влязла в сила оправдателна
присъда по НОХД №305/2010 г..Исковата сума се претендира, ведно със законната
лихва върху нея, начиная от 05.06.2015 год. до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди ,че през
времетраенето на процеса изпитвал психическо натоварване и негативни
преживявания,срамувал се,притеснявал се,че при евентуално осъждане няма да може
да заема длъжностите ,които е заемал дотогова,както и
изобщо да си намери работа и да се изхранва.Отразяването на наказателния процес
в медиите,стигнало до неограничен кръг хора и накърнило доброто му име в
обществото.Появили се съмнения в професионалната му почтеност,променило се
отношението към него и се създало чувство на недоверие и изолация.Прави
доказателствени искания за сочене на гласни доказателства.
Правната квалификация на
предявените от ищцата иск е по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Същия е и допустим.
Ответната по делото страна
Прокуратурата на Р.България ,чрез Окръжна прокуратура Разград е депозирала
отговор на исковата молба ,в който заявява становище за допустимост ,но
неоснователност на предявените искове.Счита също така иска за присъждане на
неимуществени вреди за завишен по размер , а този за имуществени такива за
недоказан също по размер.Оспорва твърдението в исковата молба ,че воденият
наказателен процес е станал причина за накърняване честта и достойнството на ищеца като
гражданин.Сочи също така,че продължителността на наказателния процес е свързана
и с фактическата и правна сложност на производството ,а така също и с
процесуалното поведение на участници в процеса и техните процесуални
представители, както и с отводите на магистрати.Прави искане за приобщаване към
материалите по делото на НОХД №305/2010 г. по описа на ОС-Търговище.Счита ,че в
него се съдържат доказателства,даващи основание за прилагане на чл.5 от
ЗОДОВ,който предвижда изключване или намаляване на отговорността на Държавата.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез своя повереник поддържа предявените искове в
цялост.Претендира разноски ,като представя списък за същите.
В
съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа заявеното
становище по исковете с отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и становищата на страните , намери за установено от
фактическа страна следното :Срещу ищецът Б.К. и други лица е водено ДП №23/2009 год.Ищецът е привлечен като
обвиняем с още две лица на 07.09.2010 г.,
а именно Ц. К. Ц. и Т. Н. Б. за това ,че
през периода 12.06.2009 г.-11.08.2009 г. в област Разград в съучастие
като извършител с Ц. е Б. /първият финансов контрольор, а втората член на комисия/,въпреки
задълженията му регламентирани в чл.2,ал.2 от Устройствен
правилник на областните администрации,чл.29,ал.2 от Закон за администрацията и
Заповед №168/12.06.2009 г. в качеството
му на длъжностно лице-като член на комисия не е положил достатъчно грижи
за възложената му работа с посочената по-горе заповед, като не е изпълнил задълженията си,произтичащи от т.II.1 на същата/да извършва технически
и финансов контрол по възложените СМР за възстановяване на молитвени домове на
територията на община Разград и от това са последвали значителни щети за
държавния бюджет и Област Разград в размер на 99 537.31 лв.,представляващи
надактувани СМР за обекти в селата
Липник,Стражец,Мортагоново,Киченица,Недоклан и Дянкова,всички от община
Разград,като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление,
същото е извършено умишлено,не съдържа признаците на по-тежко
престъпление,същото е в особено големи размери ,представлява особено тежък
случай и е квалифицирано по чл.219,ал.4 във вр.с ал.3
във вр.с ал.1,чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК.
Обвинителен акт срещу настоящия
ищец Б.К. и останалите общо седем обвиняеми по делото е внесен на 03.11.2010
год.в Разградски ОС.След постановяване на отводи от съдиите в този съд
,образуваното НОХД е изпратено от ВКС за разглеждане в ТОС ,като по
образуваното в този съд на 26.11.2010г. НОХД №305/2010г. е постановена на
03.02.2015 г.оправдателна присъда по отношение на Б.К. и неговите двама
съучастници Т. Б. и Ц. Ц.При въззивния контрол на тази присъда АС Варна по ВНОХД №96/2015
год. с Присъда №5/21.05.2015 год. е потвърдил оправдателната присъда на ТОС в частта , касаеща подсъдимите К. ,Борисова и
Цеков и по отношение на ищеца К. по
отношение опправдателната присъда е влязла в сила на
05.06.2015 г.
Към
датата на повдигане на обвинение по ДП №23/2009 г. ищецът , с висше техническо образование е работел от 5 години в Областна
администрация Разград на длъжност „Началник сектор”регионално развитие”.От
изявление на същия в хода на с.з. се
установява ,че след повдигане на обвинението срещу него бил освободен от
заеманата длъжност в Областна администрация Разград , а през
Ищецът излага
твърдения в исковата молба , че
образуваното срещу него наказателно производство се е отразило върху
психиката му , като изпитвал
натоварване и негативни преживявания,срамувал се,притеснявал се,че при
евентуално осъждане няма да може да заема длъжностите ,които е заемал до
тогова,както и изобщо да си намери работа и да се изхранва.Отразяването на
наказателния процес в медиите,стигнало до неограничен кръг хора и накърнило
доброто му име в обществото.Появили се съмнения в професионалната му почтеност,променило
се отношението към него и се създало чувство на недоверие и изолация.
По делото К. сочи гласни
доказателства.Водени са от него двама
свидетели. Първият от тях , М.Д., служител в общинската познава К. още от ученическите години.Сочи, че
по-късно пътищата им се пресекли когато ищецът започнал работа в областна
администрация.За воденото дело разбрал от вестниците.Преди това двамата
поддържали много добри отношения.Ищецът бил много жизнен и контактен,имали общи
теми.Свидетелят се опитвал да покани Б.К. на разговор на четири очи,като той
отклонявал поканите с извинение ,че е
зает,че е натоварен.Не бил вече предишния лъчезарен човек,когото познавал и
като остроумен и креативен.По-късно около година след началото на разследването
двамата разговаряли и ищецът сподели с него ,че
му тежи всичко това ,разкарвали ги насам- натам.Криел от родителите и
сина си за ставащото ,докато не им показали вестника.Притеснявал се ,че
съселяните му от с.Мортагоново,където преди това К. бил два мандата кмет го
мислят за престъпник.След този разговор и по-късно, когато ищецът започнал
работа в общинската администрация двамата се срещали почти всяка
седмица,споделяли си и ищецът споделя ,че съвестта му ще е чиста,когато си
изчисти името.Описва ищецът като отговорен и много организиран човек.Вторият
свидетел Реджеб К., баща на ищеца сочи ,че за воденото дело научил от своя
племенник ,който прочел статия в пресата.Преди започване на разследването синът
му често си ходел на село,бил приказлив,по време на делото си ходел по-рядко
,бил мълчалив,отслабнал.Казвал ,че не е виновен , а го считат за
такъв.Свидетелят и майката на ищеца били много притеснени и поради дълго
продължилото дело.
По отношение на
възражението,направено от страна на прокуратурата,че наказателното производство
продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се
следва изключване или намаляване отговорността на държавата в
съд.заседание ищецът заявява, че нито
веднъж НОХД №305/2010 г.по описа на ТОС не е било отложено по причина зависеща
от него.
Предвид изложеното от фактическа страна
,РОС направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ,предвижда отговорност на
държавата за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които може
да се претендира обезщетение по ЗОДОВ.Безспорно е по делото ,че общият срок на
продължителност на НП ,водено срещу Б.К. е продължило
близо четири години и девет месеца
от повдигането на обвинението срещу него до влизане в сила на 05.06.2015
год. на оправдателната присъда, постановена от АС-Варна.След влизането на този
акт в сила, е започнала да тече погасителна давност относно отговорността на
държавата и този е началният момент, от който държавата е изпаднала в забава.
Текста на чл.4 ЗОДОВ предвижда ,че
държавата отговаря за всички имуществени
и неимуществени вреди при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, независимо от това,
дали увреждането е причинено виновно от длъжностните лица.
От ангажираните от ищеца доказателства
се установява, че в резултат на незаконното обвинение той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически дискомфорт
в продължение на четири години и девет месеца, в периода посочен по-горе. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че в резултат на преживяванията
по повод на обвинението, Б.К. по характер общителен и контактен човек ,
отговорен в работата си се е затворил в себе си, притеснявал се е , станал
е необщителен, умислен, напуснал
работата си и близо година след това постъпил на нова такава.Тези обстоятелства
са такива ,че сочат на извод за създаден
в съзнанието на Б.К. психически и социален дискомфорт
в продължителен период от време.РОС счита, че продължителността на
наказателното производство в съдебната фаза не може да се вмени във вина на К.
в качеството му на подсъдим ,което да влече и нямаляване
на отговорността на държавата за причинените му вреди.
Дължимото по ЗДОВ обезщетение се
определя по правилата на чл.52 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения
критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Съобразявайки
всичко изложеното дотук и най-вече
обстоятелството ,че въпреки негативното отношение на воденият наказателен
процес върху психоемоционалното състояние на К.,той макар
да е напуснал работата си във връзка с която е бил обвинен, ползвал е
обезщетение за безработица около година и отново е започнал работа в общинска
администрация,а така също и продължителността
на наказателното преследване по воденото срещу него дело от повдигането на обвинение срещу него до
приключването му – четири години и девет
месеца, съответно и вида на
престъплението в което е бил обвинена съдът в този си състав намира,че , че
обезщетение в размер на 10 000лв. е достатъчен да овъзмезди
Б.К. за причинените му от Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи
от воденото срещу него наказателно производство. Така определената като
обезщетение сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца , ведно със законната лихва,
считано от момента на изпадането му в забава – 05.06.2015г. до окончателното й
изплащане. Над размера 10 000лв. до първоначално претендирания такъв от 28 000лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски ,
съобразно уважената част от иска в размер на 610.71 лв.
Водим от
горното, Разградският окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.К. ***, ЕГН-**********,
сумата 10 000 / десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.06.2015 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
първоначално предявения такъв от 28 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република да заплати на Б. Р.К. сумата 610.71
/ шестотин и десет лева и седемдесет
и една стотинки/ лева ,направени деловодни разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР