Р Е Ш Е Н И Е № 8

Гр.Разград, 02. 03. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д. Г. и с участието на прокурора Сезгин Османов, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 263 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба Т.Н.Б. чрез повереник против Прокуратурата на РБългария. Ищцата твърди, че вследствие на незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано нох дело № 305/2010г. на ОС гр. Търговище, което е приключило окончателно на 05. 06. 2015 г. с влязла в сила оправдателна присъда, е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени от нея болки и страдания, разстройство на психическото й здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната й репутация. Излага доводи, че през времетраенето на процеса изпитвала изключително силни притеснения и страдания. Страхувала се, че може да бъде лишена от свобода, от право да упражнява професията си, да бъде уволнена от работа и да не може да започне друга работа. Изпитвала срам и безпокойство от обстоятелството, че е обвиняема и от воденото наказателно производство. Отразяването на наказателния процес в медиите, стигнало до неограничен кръг хора и накърнило доброто й име в обществото. Появили се съмнения в професионалната й почтеност, променило се отношението към нея и се създало чувство на недоверие и изолация. Претендира заплащане на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от ответника за периода от 08. 09. 10 г. до 05. 06. 15 г. в размер на 28 000 лв. и законната лихва от 05. 06. 15 г. до окончателно изплащане на сумата.

Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария. В отговора се излагат съображения, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, както по основание, така и по размер, както и че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен. Твърди, че ищцата от назначаването си на работа през 2000 г. в Областна администрация гр. Разград до настоящият момент работи там, за което по никакъв начин не й е попречило воденото срещу нея наказателно производство. Публикациите в пресата не съдържат изявления на прокуратурата, поради което и последната не следва да носи отговорност за наличието на тези статии. Прави възражение в съд.заседание, че наказателното производство е продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Според представената Диплома за завършено висше образование № 009307, ищцата има професионална квалификация „Строителен инженер по промишлено и гражданско строителство”. От 01. 01. 2000 г. до настоящият момент е служител в Областна администрация гр. Разград , заемала е длъжностите Главен експерт в отдел „Държавни имоти и устройство на територията” , респ. отдел „Държавна собственост и устройство на територията” , Главен експерт към Дирекция „АКРРДС”. Във връзка със заеманата от нея длъжност със Заповед № 168/ 12. 06. 09 г. на Областния управител на Разградска област била включена в комисия да извърши технически и финансов контрол по изпълнение на възложените СМР на обекти по договори, описани подробно в заповедта. Във връзка с тази й възложена работа с Постановление от 08. 09. 2010 г. на ОП Разград ищцата била привлечена като обвиняем за извършено престъпление за това, че през периода 12. 06. 2009 г. – 11. 08. 2009 г. в област Разград в съучастие като съизвършител с Б.Р.К. и Ц.К.Ц. въпреки задълженията й регламентирани в чл. 4, ал. 2 в Устройствен правилник на областните администрации, чл. 29, ал. 2 от Закон за администрацията и Заповед № 168/ 12. 06. 09 г. в качеството й на длъжностното лице – член на комисия, не е положила достатъчно грижи за възложената й работа със Заповед № 168/ 12. 06. 09 г., като не изпълнила задълженията си произтичащи от т. ІІ.1 от цитираната заповед / да извършва технически и финансов контрол по изпълнение на възложените СМР за възстановяване на молитвени домове на територията на Община Разград и от това са последвали значителни щети за държавния бюджет и Област Разград в размер на 99 537, 31 лв. , представляващи надактувани СМР: за обект с. Липник – 11 111, 14 лв.; за обект с. Стражец – 30 925, 41 лв.; за обект с. Мортагоново – 8 254, 12 лв.; за обект с. Киченица – 408, 20 лв.; за обект с. Недоклан- 3 733, 03 лв.; за обект с. Дянково – 6 808, 70 лв. и извършените СМР в с. Дянково по други сгради, не по обект „джамия” – 38 296, 71 лв., като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, престъплението е в особено големи размери, представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. След проведено разследване, през м. ноември на 2010 г. е бил внесен обвинителен акт от ОП Разград в ОС Разград, а впоследствие след отвод на съдиите от този съд, изпратено от ВКС за разглеждане в ОС Търговище, срещу ищцата и други обвиняеми със същите обвинения, които са й били повдигнати с постановлението на ОП Разград от 08. 09. 2010 г. С влязла в сила на 05. 06. 2015 г. Присъда № 3/ 03. 02. 2015 г. по нохд № 305/ 2010 г. по описа на ОС Търговище ищцата Б. е била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Представени са и приложени по делото копия от статии, публикувани в интернет сайтове на регионалният вестник „Екип 7”, Darik news Шумен, в които е отразено, че е внесен обвинителен акт в ОС Разград, а впоследствие в ОС Търговище против ищцата и други подсъдими по същото дело, както и за хода на съдебното производство.

По делото са разпитани свидетелите А.Т. и Д.В.. Според показанията на св. Т. – Директор на Дирекция „Държавни имоти” в Областна администрация гр. Разград и пряк началник на ищцата, ищцата много тежко преживяла воденото срещу нея наказателно производство. Когато й повдигнали обвинение, била много изненадана и притеснена. Преди това била тиха, скромна, изпълнителна, дисциплинирана, но се променила. Продължила да изпълнява професионалните си задължения отговорно и добросъвестно, но се усещало, че преживява стрес, защото била несигурна от резултата по делото, от неизвестността. Престанала да се усмихва, станала затворена в себе си. Споделяла със свидетеля, че се притеснява от колегите си, че се срамува от тях, заради воденото срещу нея наказателно производство. След встъпване в длъжност на новия областен управител съществувала възможност за уволнение на ищцата, заради воденото дело, което свидетелят споделил с нея. Новият областен управител разговарял със св. Т., като му заявил, че Б. трябва да бъде освободена от работа, тъй като срещу нея се води наказателно производство. Свидетелят отговорил, че към уволнение може да се пристъпи, ако има осъдителна присъда. Ищцата много се тревожела да не остане без работа, тъй като съпругът й бил починал преди това.

Според св. Д.В., която е дъщеря на ищцата, образуваното наказателното производство се отразило много тежко на майка й. Изпитала голям шок, когато била привлечена като обвиняема. Изпитвала голяма тревожност и притеснение, станала по- затворена, избухлива. Тревожела се, че може да остане без работа, а е сама – вдовица, в предпенсионна възраст и няма да може да си намери друга работа. Срамувала се от колеги и познати от воденото срещу нея наказателно производство, особено, когато публикували статии в местната преса. Споделяла с дъщеря си, че много от колегите и познатите й променили отношението си към нея, започнали да се държат подигравателно, недоверчиво и като че ли я смятали за виновна. Влошило се здравето й, чувствала напрежение, влошил се съня й.

Във връзка с възражението, направено от прокуратурата, че наказателното производство продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата, са приложени всички протоколи от проведените съдебни заседания по делото. Ищцата заявява, че нито веднъж НОХД №305/2010 г.по описа на ТОС не е било отложено по причина, зависеща от нея.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение има своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че след като е била обвинена за това, че през периода 12. 06. 2009 г. – 11. 08. 2009 г. в област Разград в съучастие като съизвършител с други лица е извършила престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК , ищцата с влязла в сила присъда е била призната за невинна да е извършила престъплението и била оправдана по повдигнатото й обвинение. Обвинението й е било повдигнато с Постановление от 08. 09. 2010 г. на ОП Разград, а оправдателната присъда е влязла в сила на 05. 06. 2015 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ, Съдът счита, че от събраните доказателства се установява, че са налице основанията на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и държавата отговаря за претърпените от ищцата Б. неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в това, че е извършила престъпление. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищцата и наказателното производство е приключило с присъда, с която е оправдана. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. В този смисъл възражението на прокуратурата, че наказателното производство продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата е необосновано, още повече, че от приложените протоколи от проведените съд. заседания по делото, не се установява поведението на ищцата да е станало причина за отлагането му.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия.

Съдът приема, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда е предизвикало душевни страдания у ищцата. От ангажираните от последната доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение за извършено от нея престъпление е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството й, в изживян стрес, тревожност и притеснения в продължение на 4 години и 8 месеца. Обвинението против ищцата е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, било повдигнато и е било свързано с качеството й на строителен инженер и експерт в Областна администрация Разград и това обвинение е станало обществено достояние, коментирано е в пресата, което е дискредитирало ищцата в професионален и обществен план, накърнило е името й на почтен човек и професионалист.

От показанията на разпитаните двама свидетели Т. и В. се установява, че в резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищцата е изпаднала в силен психологически стрес, изпитвала притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй като била поставена под съмнение професионалната й квалификация, били подронени репутацията и авторитета й, с които се ползвала в обществото. Тези обстоятелства довели до коренна промяна в личното й поведение и до неблагоприятно развитие на начина й на живот. Според гласните доказателства, вследствие на преживения психологически стрес се влошило здравословното състояние на ищцата, оплаквала се от безсъние. Ищцата, която била жизнерадостна, спокойна и общителна личност, се затворила в себе си, отчуждила се, станала раздразнителна, неспокойна. Съдът отчита, че свидетелите, като близки на ищцата хора са заинтересовани от изхода на спора, но показанията им са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги приема за обективни. Незаконното обвинение срещу ищцата е била съпроводено и със съществуващата възможност да бъде уволнена от работа, а също така да бъде лишена от право да упражнява професията си при осъдителна присъда. От така съществуващите възможности, произтичащи от незаконното обвинение, съдът приема, че ищцата също е изпитала силно неудобство, заради несигурността, в която е била поставена в личен и професионален план.

На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне на обезщетението, както е прието в съдебната практика, от съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. В случая следва да се вземе предвид, че повдигнатото обвинение е във връзка с трудовата функция на ищцата, което я компрометира и като професионалист. Личността и средата на пострадалата, начина й на живот, трудовата й биография, обуславят и по-високия интензитет на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Не е без значение и обстоятелството, че същата живее и работи в малък град, а по правило в него хората се познават и факта на воденото наказателно производство против ищцата е станало бързо известно на нейния кръг от близки, колеги и познати. Налице е многобройна и постоянна съдебна практика, включително и постановена в производства по чл. 290 ГПК, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че с оглед характера на увреждането, свързано с периода на разследването, продължило 4 години и 8 месеца, отзвука от това обстоятелство между близките и колегите на ищцата, както и в обществото, предвид широкия медиен отзвук, видно от публикациите в местната преса, негативните емоции, които е изпитвала във връзка с това, субективни възприятия и личностна самооценка на ищцата, достатъчен размер на обезщетението е сумата 15 000 лв., което е съответно и на степента на доказване на претърпени вреди от ищцата. Обезщетението се дължи със законната лихва, считано от 05. 06. 15 г. В останалата част, до първоначално предявения размер от 28 000 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Ищцата е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1700лв. и държавна такса в размер на 10 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 916 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище гр. София да заплати на Т.Н.Б. ***, ЕГН *********, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05. 06. 2015 г. до окончателното й заплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по нохд № 305/ 2010 г. о описа на Търговищкия окръжен съд, както и сумата 916 /деветстотин и шестнадесет/ лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Н.Б. ***, ЕГН ********* против Прокуратурата на Република България със седалище гр. София за обезщетение на неимуществени вреди в останалата част за разликата над уважения размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева до първоначално предявения размер от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР