РЕШЕНИЕ № 6

гр. Разград 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: Н. Реджебова

Прокурор: Антония Донева

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

гр. дело № 264 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба вх. № 4194 / 13.10.2015 г., подадена от Д.И.Д. с постоянен адрес ***, против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главен прокурор на Република България гр. София. Ищеца твърди, че вследствие на незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано нох дело № 305 / 2010г. по описа на ОС гр. Търговище, приключило окончателно на 05.06.2015 г. с влязла в сила оправдателна присъда, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания, разстройство на здравето, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната му репутация. В исковата молба се твърди, че по отношение на ищеца, наказателното производство било съпроводено с изключителни притеснения и страдания. Изпитвал опасения, че при евентуална осъдителна присъда няма да може да упражнява професията си и по този начин ще бъде в тежест на семейството си. Изпитвал срам и безспокойство от самото обстоятелство, че е обвиняеми и срещу него се води наказателен процес. Допълнително го притеснявал широкия обществен и медиен отзвук на обвинeнието. Публикации относно делото имало в местната и централната преса, радио и телевизии, което довело до информиране на неограничен кръг от хора за провежданата спрямо него наказателна репресия и накърнило изключително много доброто му име в обществото. Появили се съмнения в професионалната му почтеност и това променило отношението към него, и създало чувство на недоверие и изолация. Отделно от това се влошило рязко здравословното му състояние. Отново се появили симптоми на старо туморно заболяване. Нарушило се зрението на дясното око и практически загубил възможността да вижда с него. Уврежданото рефлектирало и върху другото му око, което също било подложено на лечение за да се предотврати пълна загуба на зрение.

Продължителния период от време / почти пет години / не само подържал притесненията му, но и ги засилвал във времето. Претендира заплащане на обезщетение за нанесени му от ответника в периода 03.09.2010 г. – 05.06.2015 г. неимуществени вреди в размер на 38 000 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2015 г. до окончателно плащане.

В предоставения му срок ответника - Прокуратурата на Р България депозира отговор вх. № 9505 / 04.11.2015 г., в който се излагат съображения, че предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е допустим, но недоказан по основание и по размер. Освен това се сочи, че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен. Твърди се, че не са представени доказателства, както в подкрепа на твърденията за неимуществени вреди, така и относно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между обвинението и конкретно действително претърпени вреди. Изразява се становище за неоснователност на твърденията за влошено здравословно състояние, както и че представените доказателства не доказват такова. Оспорва се основателността на претенцията в частта относно причинени неимуществени вреди от широк медиен отзвук, приложените извлечения от публикации не съдържат информация в тази връзка. Твърдения за уронване на доброто име и професионален авторитет са недоказани. По същото време ищеца е бил привлечен като обвиняем и по друго досъдебно производство, също приключило с оправдателна присъда. Относно приключване на второто наказателно производство, ищеца завел друго дело по ЗОДОВ с претенция на неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., посочвайки съвпадащ период от 04.03.2013 г. – 12.06.2015 г. По отношение на периода се сочи, че в досъдебната фаза производството е протекло за 2 месеца. Прокуратурата не носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза. Упражнената принуда е с нисък интензитет. Размера на претенцията не съответства на стандарта на живот в страната и обезщетението не следва да бъде източник за обогатяване. В заключение се иска отхвърляне на претенцията, като неоснователна или в условията на алтернативност, да бъде уважена в минимален размер.

Становищата се подържат от страните и в съдебно заседание.

Съдът прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Ищеца инж. Д.И.Д. притежава Удостоверение за пълна проектантска правоспособност рег. № 04599, с валидност за 2015 г. Според същото удостоверение ищеца е с образователно-квалификационна степен МАГИСТЪР и професионална квалификация СТРОИТЕЛЕН ИНЖЕНЕР. Включен е в регистъра на КИИП за лицата с пълна проектантска правоспособност с протоколно решение на УС на КИИП № 13 от 11.02.2005 г. по части: КОНСТРУКТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО.

С Постановление от 03.09.2010 г. на следовател при ОСлО при ОП – Разград ищеца е привлечен като обвиняем с обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК изразяващо се в следното7 За времето от 04.04.2009 г. до 09.04.2009 г. в гр. Разград, в качеството си на длъжностно лице / управител на “ ВМ- Д. ***, на което дружество с договор за услуга от 06.04.2009 г. , сключен между Областна администрация гр. Разград – възложител и управляваното от ищеца дружество- изпълнител, е възложено установяване на функционалната пригодност на сгради след природно бедствие – дъжд и силен вятър на 19.03.2009 г., в кръга на службата си съставил официални документи / строително-конструктивно заключение и Заключение от техническа експертиза приложение №3 към чл. 22, ал. 2, т. 3 и чл. 23, т. 1 и 2 от Правилник за организацията и дейността на междуведомствената комисия за възтановяване и подпомагане към МС, което се изисква във връзка с предоставяне на средства за извършване на неотложни възтановителни работи за трайно възтановяване на имоти-държавна или общинска собственост, читалища или молитвени домове на религиозни институции, засегнати от бедствия/, в които удостоверил неверни обстоятелства / видовете увреждания, тежест и техническото състояние на сгради-молитвени домове в с. Липник, с. Стражец, с. Черковна, с. Дряновец, с. Осенец, с. Мортагоново, с. Киченица, с. Недоклан, с. Дянково и с. Топчии, обл. Разград, в следствие на силен вятър , съчетано с проливен дъжд, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства, като деянията са извършени в условията на продължавано престъпление.

По това обвинение е образувано нох дело № 305 / 2010 г. по описа на ОС-Търговище. С присъда № 3 / 03.02.2015 г., постановена по същото нох дело, подсъдимия Д.Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 311 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С Присъда № 5 / 21.05.2015 г., постановена по внох дело № 96 / 2015 г. ВнАС потвърдил оправдателната присъда на ОС-Търговище. Присъдата влязла в сила спрямо ищеца на 05.06.2015 г.

По делото е приложена Епикриза № 6199 / 2001 г. на МЗ, МБАЛ “Царица Йоанна“, КЦГЕ- Клиника по “ Коремна хирургия “ гр. София, касаеща ищеца. Посочена е окончателна диагноза Carcinoma coesi C2 по Дюкс. В същата се сочи, че на 14.06.2001 г. пациента е опериран и след спокоен следоперативен период е изписан в добро състояние. Представена е и Епикриза № 463 на “Зора“ ООД– диагностика и оперативно лечение на очни заболявания. Видно от същата по снета от ищеца анамнеза постъпил на 26.03.2011 г. с оплаквания за намалено зрение на двете очи. След извършена интервенция е изписан на 27.03.2011 г. с подобрение. Представена е и Епикриза № 6241/680 от 2011 г. на МБАЛ “ Св. Ив.Рилски “ гр. Разград-Хирургично отделение. Ищеца постъпил на 18.05.2011 г. с окончателна диагноза Чревни сраствания с непроходимост. След проведени диагностични процедури, изписан на 20.05.2011 г. с подобрение. Представен е Протокол на медицинска комисия изх. № 133 8 10.06.2011 г. на МЦ “ Д-Р ВЕЛКОВИ “ ООД ЛКК по повод освидетелстване на трайна неработоспособност със заключение за изпращане на ТЕЛК. Представено е и Експертно решение № 2300 / 199 от 23.11.2011 г. на МБАЛ “ Св. Ив.Рилски “ гр. Разград, видно от което на ищеца е определена неработоспособност 60 %. Представена е Епикриза № 492 / 16.05.2012 г. на СБАЛ по очни болести “ ЗРЕНИЕ “ гр. София, според която на 16.05.2012 г. ищеца постъпил с окончателна диагноза Сенилна кортикална катаракта на ляво око. След извършена в деня на постъпването оперативна интервенция, е изписан като оздравял на 17.05.2012 г. Представени са два листа за диспансерно наблюдение на КОЦ-Русе с дати 23.01.2014 г. и 23.01.2015 г. Представен е Протокол на медицинска комисия при КОЦ-Русе от 23.01.2014 г. относно преосвидетелстване, с който ищеца е изпратен на ТЕЛК за преосвидетелстване. Представено е и Експертно решение № 0246 / 021 от 30.01.2014 г. на МБАЛ “ Св. Ив.Рилски “ гр. Разград, видно от което на ищеца е определена неработоспособност 68 %.

Представени са и приложени по делото копия от статии, публикувани в интернет сайтове на регионалният вестник “Екип 7”, Darik news Шумен, в които се отразява внасяне на обвинителен акт в ОС Разград срещу ексобластен управител, като се изброяват и останалите подсъдими, сред които и ищеца. В последствие е отразяван хода на делото, като отново основните лица са бившия областен управител и неговия заместник, а ищеца е споменаван наред с останалите подсъдими, без да му е отделяно специално внимание.

Представено е Постановление от 04.03.2013 г. на следовател при ОСлО при ОП – Разград, с което ищеца е привлечен като обвиняем с обвинение в извършване на друго подобно престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК, но извършено на 12.11.2008 г. По това обвинение, с присъда № 28 / 13.05.2014 г. по нох дело № 270 / 2013 г. на ОС-Разград, ищеца е признат за невиновен и оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. След инстанционен контрол, присъдата влязла в сила на 12.06.2015 г. В тази връзка ищеца депозирал пред РС-Разград искова молба с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с материален интерес 18 000 лв. Изложените страдания са същите както и по настоящата искова молба, включително и от медийните публикации, с изключение на здравословните проблеми, които не са описани във тази искова молба.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетеля арх. Е.П. сочи, че познава ищеца от около 20 години, а от 11-12 г. контактуват ежедневно, тъй като офисите им са един до друг. От публикация във в-к “ Екип 7 “ разбрал, че ищеца е подведен под отговорност във връзка с експертизи за различни обекти на територията на областта. Отделно от това и по поведението му личало, че има неприятности. По принцип бил отворен човек, шегувал се постоянно, но в един момент станал по-затворен, по – сприхав, не понасял шеги. Това започнало в края на 2010 г. началото на 2011 г. От съвместната им работа установил, че станал по-несигурен, притеснявал се дали ще може да се справи с проектите, дори на няколко пъти му отказвал. Споделял, че ако му бъде отнета правоспособността ще остане без работа и в тежест на семейството си. Притеснявал се от отношението на колеги спрямо него, като човек допуснал грешки и не си свършил работата, както трябва.поделял във връзка с делата, че правил експертиза във връзка с годността на сградите.

В показанията си съпругата на ищеца св. Р.Д. сочи, че след повдигане на обвинението през 2010 г. бил изключително притеснен да не бъде осъден на затвор и така да не може да работи и да издържа семейството си, като по това време децата им били студенти. Привличането му като обвиняем се отразило и на отношенията му с колеги, близки приятели, като заявявал, че тяхното отношение също се променило. Споделял притесненията си при явяване пред разследващи органи и пред съда, като смятал, че така се уронва авторитета му през колеги, които започнали да гледат по друг начин на него, като подсъдим. Притеснявал се от грешки в отговорната му работа. Станал избухлив. Отключили се здравословни проблеми. Пет месеца след завеждане на наказателното дело получил проблем със зрението на дясното око и се наложила операция. След това се стигнало да пълна загуба на зрението на това око. Още тогава в болницата лекарите го предупреждавали, че н трябва да се напряга и да не се подлага на стрес. Около 2 месеца след загубата на зрението на дясното око се появили проблеми със зрението с другото око. Получил проблеми в коремната област. Постъпил на лечение и се стигнало до намаляване на работоспособността му. Бил в много тежко психическо и физическо състояние, но въпреки това винаги присъствал на съдебните заседания. Претърпял операция на зрящото око. Не можел да се обгрижва при престоя си в болницата в гр. София, поради което тя му помагала да се обслужва. Притесненията му били през целия период.

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза по приложената медицинска документация. В заключението си вещото лице сочи, че през м. юни 2001 г. по отношение на ищеца е доказан карцином на сляпото черво и извършена операция и следоперативна химиотерапия. През 2011 г. е извършена операция на дясното око за аблация / отлепване/ на ретината и от тога е налице практическа слепота с това око. През 2012 г. е извършена операция на лявото око за старческа катаракта. От м. ноември 2011 г., с решение на ТЕЛК, е определена група на инвалидност – 60 5 загуба на трудоспособността и преосвидетелстван през януари 2014 г. – 68 % загуба на трудоспособност. С решение на КОЦ Русе, поради описаното злокачествено заболяване на дебелото черво, подлежи на диспансерно наблюдение. Описаното злокачествено заболяване на дебелото черво е от 2001 г. и появата му няма връзка с наказателното дело. При този род заболявания се препоръчва избягване на физически и психически натоварвания. Описаното отлепване на ретината на дясното око, довела до практическа слепота с него, е с най- чести причини за поява: тежко физическо натоварване, някои заболявания като захарен диабет, наследствена обремененост, тежко късогледство- поради промени в стъкловидното тяло, глаукома / повишено вътреочно налягане /, усложнения след операция за лечение на катаракта и др. Физическото или емоционално изтощения / натоварване / може да изиграе ролята на отключващ момент за поява на заболяването.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че по отношение на онкологичното заболяване практически ищеца е здрав. Обикновено се приемало, че пет години след операцията без рецидив и без усложнения, дават основание да се приеме, че човека е здрав.

По делото са приложени заверени копия от единадесет съдебни протокола по разгледаното в ОС-Търговище нох дело. Видно от протоколите ищеца се е явявал в съдебните заседания. Първото заседание е проведено на 05.04.2011 г., а последното съдебно заседание, при което е произнесена присъдата е проведено на 03.02.2015 г.

При горните фактически констатации, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установява, а и това не е спорно, че с Постановление от 03.09.2010 г. ищеца е привлечен като обвиняем с обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 04.04.2009 г. – 09.04.2009 г. С влязла в сила на 05.06.2015 г. ищеца е признат за невиновен и оправдан по обвинението в извършване на горното престъпление.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В този смисъл е и т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че са налице основанията по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и държавата отговаря за претърпените от ищеца Д. И. Б. неимуществени вреди, явяващи се резултат на незаконното обвинение в това, че е извършила престъпление.

Държавата отговаря за всички вреди, при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата. С тези актове е образувано и водено досъдебно производство, а ищеца е привлечен като обвиняем с обвинение в извършване на конкретно престъпление, като впоследствие е изготвен и внесен в съда обвинителен акт. Наказателното производство е приключило спрямо ищеца с влязла в сила оправдателна присъда. При това положение обвинението се явява незаконно, тъй като неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред.

В този смисъл възражението на прокуратурата, че наказателното производство продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата е необосновано, още повече, че от приложените протоколи от проведени съдебни заседания по делото, не се установява поведението на ищцата да е станало причина за отлагането му.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства.

Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

В конкретния случай ищеца е привлечен като обвиняем с постановление от 03.09.2010 г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 05.06.2015 г., т.е. това е един период от около четири години и девет месеца. През този период обаче ищеца е бил обвиняем респ. подсъдим и по друго наказателно производство, образувано с постановление от 04.03.2013 г. и приключило с влязла в сила на 12.06.2015 г. оправдателна присъда. От изложеното следва, че за период от около 2 години и пет месеца, против ищеца са се водели две наказателни производства. Същия е претендирал и по двете присъждане на обезщетения по ЗОДОВ.

Взетата спрямо ищеца по нох дело 305 / 2010 г. на ТОС мярка за неотклонение е подписка. Обвинението е за едно извършено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. За това престъпление не се предвижда наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

С оглед заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза и приложените по делото медицински документи, не може да бъде споделено твърдението в исковата молба за рязко влошаване на здравословното състояние и поява на симптоми за старо туморно заболяване. Онкологичното заболяване е установено през 2001 г., след което ищеца е опериран. Според вещото лице няма никакви симптоми на ново развитие на това заболяване, още по-малко вследствие на привличане на ищеца към наказателна отговорност.

По отношение на очното заболяване вещото лице допуска, че физическо или емоционално изтощение / натоварване / може да изиграе ролята на отключващ момент за поява на заболяването. Това описано отлепване на ретината е диагностицирано през м.март 2011 г., т.е. след образуване на нох дело № 305 / 2010 г. на ТОС. Независимо от допусната от вещото лице възможност за връзка между привличането към наказателна отговорност на ищеца и диагностицираното заболяване, по делото липсват категорични доказателства за наличие на пряка причинно следствена връзка между заболяването и привличането на ищеца към наказателна отговорност. Дори и да има такава връзка обаче, то не е безспорно, че само и единствено привличането на ищеца към наказателна отговорност е отключило заболяването. На другото око е извършена операция през 2012 г., но за старческа катаракта, за което вещото лице дори не е допуснало наличие на такава причинно-следствена връзка.

Съдът приема, че само по себе си наказателното производство, завършило с оправдателна присъда е предизвикало душевни страдания у ищеца. От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение за извършено от него престъпление, той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, в изживян стрес, тревожност и притеснения в продължение на 4 години и 9 месеца. През половината от това време обаче – около 2 г. и 5 месеца ищеца е бил обвиняем, респ. подсъдим по две наказателни производства. Обвинението безспорно е станало обществено достояние. Името на ищеца се съдържа в журналистически публикации, но не като водещо, а като съпроцесник на други по-известни лица. Независимо от това съдът приема, че поднесена и по този начин, информацията дискредитира ищеца в професионален и обществен план, и води до накърняване на името му на почтен човек и професионалист.

От показанията на разпитаните двама свидетели П и Д и В се установява, че в резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищеца изпитвал притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй като била поставена под съмнение професионалната му квалификация, били подронени репутацията и авторитета му, с които се ползвал в обществото. Тези обстоятелства довели до коренна промяна в личното му поведение, като станал затворен, необщителен, несигурен в професионалната си квалификация. Съдът отчита, че свидетелите, като близки на ищец са заинтересовани от изхода на спора, но показанията им са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, поради което се приемат за обективни.

От друга страна, още преди окончателно приключване на наказателното производство, на ищеца е издадено удостоверение за упражняване на професията, важащо за 2015 г., което идва да покаже, че обвинението не е създало обективни пречки на ищеца от гледна точка на удостоверяване на пълната му проектантска правоспособност от професионалната организация.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на 11 000 лв., което е достатъчно за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе. Обезщетението се дължи със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2015 г. до окончателно плащане. В останалата част, до първоначално предявения размер от 38 000 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Ищцата е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 872.90 лв.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище гр. София да заплати на Д.И.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 11 000 (единадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.10.2015 г. до окончателното плащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по нох дело № 305/2010 г. по описа на ОС-Търговище, както и сумата 872.90 (осемстотин седемдесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща съразмерно на уважената част от иска разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.И.Д. ***, ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България със седалище гр. София за обезщетение на неимуществени вреди в останалата част за разликата над уважения размер от 11 000 лева до първоначално предявения размер от 38 000 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

Съдия:

СЛ