РЕШЕНИЕ № 150

Гр. Разград 13.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА Д.А

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 271 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Х.С.Х. обжалва Решение № / 11.09.2015 г. по гр. дело № 289 / 2015 г. г. по описа на РС-Исперих, с което е допусната съдебна делба между него, В.И.П. и Е.С.Х., на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. и подобрения, застроена при отстъпено право на строеж върху поземлен имот с начин на ползване дворно място, собственост на С. Х.С. и С. М. С., находящо се в чертите на ***, за което по скица № 225 / 28.03.2006 г. на Община Исперих и дворищно регулационния план на града, утвърден със заповед № 25 / 29.01.2001 г. е отреден парцел V-164 в кв. 51, с площ от 645.13 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж върху 65 кв.м. от дворното място, при граници и съседи на дворното място: от двете страни улица, парцел VI-165 и парцел IV-163 от кв. 51 по плана на града и граници и съседи на жилищната сграда: изток- жилищна сграда на С. Х.С. и С. М. С., юг-дворно място, запад – парцел IV-163 и север – стопански постройки на С. Х.С. и С. М. С., при квоти по ¼ за В.И.П. и Х.С.Х. и ½ за Е.С.Х.. Излага оплаквания за неправилност на решението като се претендира за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция. Твърди, че по делото е доказано, че имота е придобит по време на фактическата му раздяла с бившата му съпруга В.П., поради което е негова лична собственост. Счита, че при това положениев хода на производството по делото е оборена законовата презумпция по чл. 19, ал. 3 от СК /отм/

Въззиваемата страна В.И.П., в срочно депозиран отговор, оспорва основателността на жалбата и моли съда да потвърди решението, както и да й присъди разноските по делото. Счита, че по делото не е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК /отм/.

Въззиваемата страна Е.С.Х. не депозира отговор на жалбата.

Процесуалният представител на въззивника Х.С.Х. – адв. К. подържа жалбата на посочените основания и с посочените искания.

Въззиваемата В.П., не се явява в съдебно заседание, но депозира писмена защита, в която изразява становище в подкрепа на депозирания от нея отговор на въззивната жалба.

Въззиваемата Е.Х., при редовност в призоваването, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Разградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, оплакванията в жалбата и провери правилността на решението в обжалваната част, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана да обжалва страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Производството е за делба на недвижим имот между бивши съпрузи В исковата си молба съделителката П. навела твърдение, че в рамките на брака си с ответника Х.С.Х., в режим на СИО придобили ½ ид. част от описания недвижим имот и поискала съдебната му делба при квоти по ¼ идеални части за нея и за Х.С.Х. и ½ ид. част да сестрата на последния Е.С.Х..

В срока за отговор, ответника Х.С.Х., депозира искова молба, с която на основание чл. 212 от ГПК предявява срещу В.П. инцидентен установителен иск, с петитум да бъде прието по отношение на нея, че не притежава принос за придобиването на недвижимия имот, предмет на иска за делба.

В срочно депозиран отговор на исковата молба, ответницата Е.С.Х., в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като при придобиването на имота бившите съпрузи са били в съС.ие на фактическа раздяла. Счита, че по делото е оборена законоустановената презумпция и ищцата няма права по отношение на процесния имот, Отделно от това твърди, че макар и прехвърлянето да е оформено като покупко-продажба, на практика волята на страните е била имота да бъде дарен безвъзмездно. Прехвърлителите били нейни и на брат й Х., баба и дядо и те никога не са им заплащани пари за имота.

В срочно депозиран отговор на предявения инцидентен установителен иск ответницата В.П. депозира отговор, в който се подържа становище, че по време на придобиване на имота тя и бившият й съпруг не са били във фактическа раздяла, макари да са живели в различни населени места.

С обжалваното решение е допусната делбата на процесния имот между страните при претендираните права – по ¼ ид. части за бившите съпрузи и ½ ид. част за Е.Х. и е отхвърлен предявения от Х.С. против В.П. инцидентен установителен иск. За да стигне до този извод първоинстанционният съд приел, че страните са придобили имота по силата на покупко-продажба, а бившите съпрузи в условията на СИО. Съдът приел, че в хода на производството не е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК /отм/. Макар и да са живели в различни населени места, между бившите съпрузи е била налична духовна и икономическа връзка по времето на придобиване на имота.

От фактическа страна по делото е безспорно установено прекратяването с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, брака на страните, сключен на 03.07.1993 г., с Решение № 39 / 21.04.2008 г. по гр. дело № 6410 / 2007 г. на РС-Русе, в сила от 29.09.2008 г. Също така е безспорно, че процесния недвижим имот е придобит по време на брака на страните – Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 171, том II, рег. № 2105, дело № 250 / 2006 г. на Р. А. – нотариус с район на действие РС-Исперих, рег. № 254 на НК. Страни по договора са Х.С. М. и съпругата му Е. К. М., като продавачи и Х.С.Х. и Е.С.Х., като купувачи на по ½ ид. част от описания недвижим. Продавачите си запазили пожизнено право на ползване върху недвижим имот. Посочената цена на сделката е 2000 лв., платена от купувачите на продавачите в брой.

По искания на страните, по делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. Ю. Д., б.р. със страните, сочи, че познава В. от пролетта 2006 г., когато постъпила в училището, в което работела. Х. познавала визуално, виждала го няколко пъти пред училището. Твърди, че през м. февруари 2007 г. Х. бил в болница в гр. Русе и В. ходела непрекъснато при него. Подържала контакт с лекарите му и се стремяла да бъде полезна с каквото може. Твърди, че от В. знаела, че в началото, след като се установила в гр. Русе, ходела в гр. Исперих при семейството си.

В показанията си св. Р. М. – майка на ищцата, сочи, че през 2005 г. В. ***, а Х. ***. През почивните дни В. си идвала в гр. Исперих при Х., където готвела, чистела, перяла. От своя страна Х. също ходел при нея в гр. Русе. Когато Х. бил в болницата тя го посещавала, помогнала му с намирането на специалист, носела му храна. Откакто В. ***, тя се грижела за детето. Х. отглеждал животни и помагал с продукти.

В показанията си св. Д. Д. сочи, че познава страните от 1996/97 г. С Х. били колеги. Отношенията им се влошили през 2005 г., когато детето им отишло да учи в гр. Русе. Причините били финансови и имотни. Вената отишла в гр. Русе с детето. След като се разделили свидетеля не бил виждал В. да идва в дома на Х. *** и не знаел да подържат отношения. Х. не му бил споделял, че има намерение да подържа брачни отношения с В.. Когато Х. бил в болница в гр. Русе, свидетеля го посетил веднъж, а Х. му казал, че В. го посещавала в болницата. Свидетеля твърди, че още от 2002 г. Х. и В. не се разбирали..

В показанията си св. Р. Д., вуйчо на бащата на ищцата, сочи, че отношенията между Х. и В. се развалили когато тя заминали с детето в гр. Русе. След като В. ***, не я виждал повече в къщата на Х., въпреки, че били съседи.

Към настоящото производство е приложено гр. дело № 6410 / 2007 г. по описа на РС-Русе. В същото се съдържа Решение № 39 8 21.04.20008 г., с което е прекратен сключения между страните граждански брак. В мотивите на решението съдът приел, че през м. ноември 2005 г. детето им е записано да учи в музикално училище в гр. Русе. По тази причина В. се установила да живее в гр. Русе, а Х. ***. Отношенията им охладнявали, поради редките им срещи. Х. катастрофирал тежко в края на 2006 г. През м. февруари 2007 г. бил опериран и в продължение на 6 дни бил на болнично лечение в МБАЛ-Русе. През това време В. го посещавала и полагала грижи за него. След изписването му Х. ***. Отношенията между съпрузите се влошават и ответницата започнала връзка с друг мъж. и постъпил в болница. Преди втората операция/ без да се сочи кога е тя, но очевидно след катастрофата /, В. му заявила, че го напуска и на желае да живее повече с него.

Към настоящото производство е присъединено и гр. дело № 195 / 2008 г. по описа на ОС-Русе. В същото се съдържа съдебен протокол от проведено на 08.04.2009 г. съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответницата Вената П., заявил, че фактическата раздяла между двамата е от 2005 г. От своя страна ищецът Х.С. лично заявил, че живее в гр. Исперих и от 2005 г. не е идвал в гр. Русе, освен за бракоразводно дело през 2008 г. и за операция на коляното през 2007 г.

Производството е във фазата по допускане до делба на придобито през време на брака на страните, прекратен с решение по бр. дело № 6410 / 2007 г. на РС-Русе, недвижим имот. Придобиването на имуществото и прекратяването на брака са се осъществили при действието на СК от 1985 г., поради което този кодекс е приложимият материален закон, съобразно който следва да се разреши спора за правата на съделителите по отношение на делбения имот.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от СК/отм/, придобитите по време на брака вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. В случая се касае до законова презумпция, действаща до опровергаването й, поради което върху претендиращата трансформация или непринадлежност към СИО страна, лежи задължението за пълно и безспорно установяване на твърдените от нея факти в тази насока.

В конкретния случай, събраните по делото доказателства не навеждат категорично на извод, че стойността на процесния недвижим имот е била покрита изцяло с лични средства на ответника Х.С..Както вече бе посочено по горе, сделката по придобиване на имота е осъществена на 07.04.2006 г. По делото е безспорно, че от есента на 2005 г. Вената и роденото от брака дете, заживели в гр. Русе, а Х. ***. Независимо, че фактически съпрузите живеели в различни населени места, същите продължили да подържа емоционални и икономически отношения до началото на 2007 г., когато В. заявила, че го напуска. Твърденията на св. Д. Д. и Ради Д., че след 2005 г. не са виждали В. в дома на Х., също сами по себе си не могат да наведат на категоричен извод за прекъсване на всякакви отношения между съпрузите. От една страна тези показания противоречат на показанията на свидетелите Ю. Д. и Р. М.. От друга страна се опровергават от данните, че дори и през м. февруари 2007 г. между съпрузите все още е имало отношения, макар и свързани с престоя на Х. в болнично заведение в гр. Русе.

Горните изводи не се опровергават и от съдържанието на съдебния протокол по гр. дело № 195 / 2008 г. по описа на ОС-Русе., в който се съдържат данни за фактическа раздяла от 2005 г. Това обстоятелство, че от есента на 2005 г. съпрузите живеят в различни населени места не е спорно по делото. В същия съдебен протокол се съдържа твърдение на Х.С., че не е ходил в гр. Русе от 2005 г., освен за бракоразводно дело през 2008 г. и за операция на коляното през 2007 г. Това твърдение обаче е в противоречие с показанията на св. Ю. Д., която твърди, че виждала Х. поне четири пъти край училището, в което работи в гр. Русе, при положение, че познава В. от пролетта на 2006 г., а покрай нея виждала и Х.. Всичко това идва да покаже, че от съдържанието на тези изявления не могат да се правят генерални изводи относно отношенията между бившите съпрузи към момента на придобиване на процесният имот.

Въззивният съд приема, че само по себе си твърдението на ищеца по предявения инцидентен установителен иск Х.С., че имота е придобит по време на фактическа раздяла, не е достатъчно да се обори презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК / отм/. От една страна доказателствата не са категорични, че сред 2005 г. между тях е прекъсната всякаква връзка и отношения. От друга страна не се представят никакви доказателства за произхода на средствата, като лични такива на ищеца С., с които е закупен процесният недвижим имот. В исковата си молба Х.С. не твърди, че по сделката не е имало плащане и че това всъщност било дарение. Такива твърдения се съдържат в отговора на исковата молба, депозиран от неговата сестра Е., но конкретни доказателства в тази насока не са представяни. При това положение съставения нотариален акт има характер на разписка за получената и платена сума. Доказателства за произхода на средствата, с които е придобит имота, като лични такива на ищеца Х., по делото не са представени.

По делото липсват несъмнени доказателства, установяващи по категоричен начин твърденията на ответника Х.С.. За изключване на вещта от обхвата на имуществената общност е недостатъчно само позоваването на фактическа раздяла, респективно установена фактическа раздяла. Следва да се преценява въпроса относно наличието на съвместния принос, т.е. дали се касае до съвместно придобиване на вещта. Преди всичко следва да се касае до окончателна фактическа раздяла, т.е. съС.ие, при което трайно и окончателно да са преустановени изцяло икономическите, а не само духовните и физически връзки между съпрузите.

В това производство Х.С. е следвало да посочи доказателства за установяване на твърдените от него обстоятелства. Същият обаче не е сторил това. От показанията на разпитаните по негово искане свидетели не се установява между съпрузите да е била настъпила окончателна фактическа раздяла с трайно преустановени духовни и най-вече икономически отношения, за да се приеме, че е налице разделност между тях и предвид това се изключи съвместния принос за придобиване на процесните вещи. Обстоятелството, че отношенията са били влошени и е липсвала необходимата близост между тях, както и че за определен период предвид конкретни обстоятелства съпрузите не са живели заедно, не сочи за окончателно настъпила фактическа раздяла и то от 2005 г., както той твърди. Прави впечатление, че свидетелите считат съпрузите за разделени от 2005 г., тъй като не съществували нормални брачни отношения между тях. Това обаче не е равнозначно на фактическа раздяла в юридическия смисъл на понятието. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че законовата презумпция за съвместния принос и то във всичките му форми визирани в чл. 19, ал. 2 от СК /отм./ не е оборена.

При тези обстоятелства обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски за тази инстанция следва да останат за негова сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № / 11.09.2015 г. по гр. дело № 289 / 2014 г. по описа на РС-Исперих.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател:

Членове: 1.

2.

MH