РЕШЕНИЕ № 150
Гр. Разград 13.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ВАЛЕНТИНА Д.А
Секретар: М.Н.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 271 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Х.С.Х. обжалва Решение № / 11.09.2015 г. по гр. дело № 289 /
Въззиваемата страна В.И.П., в срочно депозиран отговор, оспорва основателността на жалбата и моли съда да потвърди решението, както и да й присъди разноските по делото. Счита, че по делото не е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК /отм/.
Въззиваемата страна Е.С.Х. не депозира отговор на жалбата.
Процесуалният представител на въззивника Х.С.Х. – адв. К. подържа жалбата на посочените основания и с посочените искания.
Въззиваемата В.П., не се явява в съдебно заседание, но депозира писмена защита, в която изразява становище в подкрепа на депозирания от нея отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата Е.Х., при редовност в призоваването, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните, оплакванията в жалбата и провери
правилността на решението в обжалваната част, приема следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана да обжалва страна, в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Производството е за делба на недвижим имот между бивши съпрузи В исковата си молба съделителката П. навела твърдение, че в рамките на брака си с ответника Х.С.Х., в режим на СИО придобили ½ ид. част от описания недвижим имот и поискала съдебната му делба при квоти по ¼ идеални части за нея и за Х.С.Х. и ½ ид. част да сестрата на последния Е.С.Х..
В срока за отговор, ответника Х.С.Х., депозира искова молба, с която на основание чл. 212 от ГПК предявява срещу В.П. инцидентен установителен иск, с петитум да бъде прието по отношение на нея, че не притежава принос за придобиването на недвижимия имот, предмет на иска за делба.
В срочно депозиран отговор на исковата молба, ответницата Е.С.Х., в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като при придобиването на имота бившите съпрузи са били в съС.ие на фактическа раздяла. Счита, че по делото е оборена законоустановената презумпция и ищцата няма права по отношение на процесния имот, Отделно от това твърди, че макар и прехвърлянето да е оформено като покупко-продажба, на практика волята на страните е била имота да бъде дарен безвъзмездно. Прехвърлителите били нейни и на брат й Х., баба и дядо и те никога не са им заплащани пари за имота.
В срочно депозиран отговор на предявения
инцидентен установителен иск ответницата В.П. депозира отговор, в който се
подържа становище, че по време на придобиване на имота тя и бившият й съпруг не
са били във фактическа раздяла, макари да са живели в различни населени места.
С обжалваното
решение е допусната
делбата на процесния имот между страните при претендираните права – по ¼ ид. части
за бившите съпрузи и ½ ид. част за Е.Х. и е отхвърлен предявения от Х.С.
против В.П. инцидентен установителен иск. За да стигне до този извод
първоинстанционният съд приел, че страните са придобили имота по силата на
покупко-продажба, а бившите съпрузи в условията на СИО. Съдът приел, че в хода
на производството не е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК /отм/. Макар
и да са живели в различни населени места, между бившите съпрузи е била налична
духовна и икономическа връзка по времето на придобиване на имота.
От
фактическа страна по делото е безспорно установено прекратяването с развод, като дълбоко и
непоправимо разстроен, брака на страните, сключен на 03.07.1993 г., с Решение № 39 / 21.04.2008 г. по гр.
дело № 6410 /
По искания на страните, по делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Ю. Д.,
б.р. със страните, сочи, че познава В. от пролетта
В показанията си св. Р. М.
– майка на ищцата, сочи, че през
В показанията си св. Д. Д.
сочи, че познава страните от 1996/97 г. С Х. били колеги. Отношенията им се
влошили през
В показанията си св. Р. Д., вуйчо на бащата на ищцата, сочи, че отношенията между Х. и В. се развалили когато тя заминали с детето в гр. Русе. След като В. ***, не я виждал повече в къщата на Х., въпреки, че били съседи.
Към настоящото
производство е приложено гр. дело № 6410 /
Към настоящото
производство е присъединено и гр. дело № 195 /
Производството е във фазата по допускане до делба на придобито през време на
брака на страните, прекратен с решение по бр. дело № 6410 /
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от СК/отм/, придобитите по време на брака вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. В случая се касае до законова презумпция, действаща до опровергаването й, поради което върху претендиращата трансформация или непринадлежност към СИО страна, лежи задължението за пълно и безспорно установяване на твърдените от нея факти в тази насока.
В конкретния случай, събраните по
делото доказателства не навеждат категорично на извод, че
стойността на процесния
недвижим имот е била покрита изцяло с лични средства на ответника Х.С..Както
вече бе посочено по горе, сделката по придобиване на имота е осъществена на
07.04.2006 г. По делото е безспорно, че от есента на
Горните изводи не се
опровергават и от съдържанието на съдебния протокол по гр. дело № 195 /
Въззивният съд приема, че
само по себе си твърдението на ищеца по предявения инцидентен установителен иск
Х.С., че имота е придобит по време на фактическа раздяла, не е достатъчно да се
обори презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК / отм/. От една страна
доказателствата не са категорични, че сред
По делото липсват несъмнени доказателства, установяващи по категоричен начин
твърденията на ответника Х.С.. За изключване на вещта от обхвата на
имуществената общност е недостатъчно само позоваването на фактическа раздяла,
респективно установена фактическа раздяла. Следва да се преценява въпроса
относно наличието на съвместния принос, т.е. дали се касае до съвместно придобиване
на вещта. Преди всичко следва да се касае до окончателна фактическа раздяла,
т.е. съС.ие, при което трайно и окончателно да са преустановени изцяло
икономическите, а не само духовните и физически връзки между съпрузите.
В това
производство Х.С. е следвало
да посочи доказателства за установяване на твърдените от него обстоятелства.
Същият обаче не е сторил това. От показанията на разпитаните по негово искане
свидетели не се установява между съпрузите да е била настъпила окончателна
фактическа раздяла с трайно преустановени духовни и най-вече икономически
отношения, за да се приеме, че е налице разделност между тях и предвид това се
изключи съвместния принос за придобиване на процесните вещи. Обстоятелството,
че отношенията са били влошени и е липсвала необходимата близост между тях,
както и че за определен период предвид конкретни обстоятелства съпрузите не са живели заедно, не сочи за окончателно настъпила
фактическа раздяла и то от
При тези обстоятелства обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, направените от въззивника разноски за тази инстанция следва да останат за негова сметка.
Воден от горното Разградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № / 11.09.2015 г. по гр. дело № 289 /
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.
MH