РЕШЕНИЕ №148

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград, 06.01.2016 год.

Разградският окръжен съд в отритото заседание на седми декември , две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря Д.Г. , като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №278 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от К. И.Т. ***, представляван от пълномощника му адв.Димо Борисов от АК-Разград против Решение №315/31.08.2015 год.,постановено по гр.дело №650/2014 год. по описа на ИРС , което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от Т. иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС ,като е отрекъл правото му да изкупи част от имот , находящ се в с.Яким Груево, община Исперих, предмет на покупко-продажба между ответниците в производството ПК”Наркооп” гр. Исперих и физическите лица Ф.И.М. и Н.Ф.М.,***.Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение ,поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон ,както и за неговата необоснованост.Прави се искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.С жалбата се прави за първи път доказателствено искане за назначаване на СТЕ с посочени съответни задачи.

Ответниците по жалбата не са депозирали отговор на същата в предвидения законов срок.

Третото лице помагач на страната на ответниците, Община Исперих е депозирала след връчването на жалбата писмени доказателства,протокол за дадена строителна линия,три разрешения за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на търговски обект.

Жалбата е процесуално допустима , като подадена в срок от легитимирана страна в процеса.Направеното с нея доказателствено искане се явява преклудирано по см.на чл.266 от ГПК и е отхвърлено от РОС с определението за насрочване на делото. Съдът не прие и писмените доказателства ,представени в отговор на въззивната жалба от страна на третото лице Община Исперих.

В съдебно заседание жалбоподателят ,чрез своите повереници адв.Димо Борисов и адв.Марин Маринов поддържа изцяло въззивната жалба.Претендира разноски.

Въззиваемите ПК”Наркооп” гр. Исперих и физическите лица Ф.И.М. и Н.Ф.М.,*** чрез повереника си адв.В.Косев заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Претендират разноски.

За да се произнесе по жалбата ,Разградският окръжен съд,намери за установено следното:

К. И.Т. *** е предявил иск с правно основание чл.33,ал.2 от ЗС срещу ПК”Наркооп”,гр.Исперих и физическите лица Ф.И.М. и Н.Ф.М.,*** ,с който моли съда да признае по отношение на ответниците правото му да изкупи 39.03 % идеални части от имот ,представляващ магазин в с.Яким Груево,подробно описан в молбата,който магазин е продаден от първия на вторите ответници с н.а от 08.07.2014 г.Твърди ,че заедно с ответника-продавач по сделката е съсобственик на продадения магазин ,като той притежава 50.35 % идеални части от същия и продажбата е извършена от него ,без да му бъде предложено изкупуване на цената на която е продаден имотът на другите двама ответници.Сочи също така ,че е узнал за извършената продажба на 13.08.2014 г.

Ответниците оспорват предявения иск.По същество считат,че искът е недопустим , а и неоснователен,тъй като ищецът няма права върху продадения магазин и молят претенцията му за изкупуване на идеални части от същия да бъде отхвърлена.

Същото становище застъпва и третото лице–помагач на страната на ответниците, Община Исперих

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Въз основа на Типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 14.06.1971г. на първия ответник ПК „Наркооп“ гр.Исперих е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 2852кв.м., в кв.58 по плана на с.Яким Груево от 1934г., за построяване на търговска сграда.За земята Държавата разполагала с АДС №18/06.01.1969г.

Правото на строеж било реализирано и ПК построила масивна едноетажна сграда с площ 220кв.м. Със Заповед №242/29.06.2000г. на Областния управител на Област Разград бил отписан от актовите книги за недвижими имоти, държавна собственост и бил предаден на Община Исперих имот, находящ се в с.Яким Груево, общ.Исперих, обл.Разград, кв.58, съставляващ 39.03% идеални чести от Търговска сграда цялата със ЗП –220кв.м. Въз основа на тази заповед Община Исперих издала АЧОС №26018.07.2000г.за описания имот, а в последствие и АЧОС №976/04.02.2003г., в който имотът е описан по новия план на селото от 2001г. - в кв.15, парцел I –105. През 2006г. е издаден нов АЧОС №1629/28.07.2006г., в който имота на Община Исперих е описан като: „Поземлен имот с начин на трайно ползване ДВОРНО МЯСТО, с площ 3147.38кв.м., ведно с 39.03% идеални части от самостоятелен обект, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 221.75кв.м., състояща се от : Магазин със застроена площ 103.97кв.м., ведно с избено помещение със застроена площ 66.60кв.м. с право на строеж 49.65% и Ресторант със застроена площ 115.70кв.м., ведно с избено помещение със застроена площ 19.74кв.м. с право на строеж 50.35%. Този АЧОС е поправен с Акт №5735/12.06.2014г. И в двата акта е записано, че съсобственик е ПК „Наркооп“ гр.Исперих.На 28.01.2014г. с Решение №314 по протокол №37 Общински съвет гр.Исперих приема програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2014г, която публикува на интернет страницата на общината. Описания в цитираните актове за общинска собственост имот, конкретно магазина със застроена площ 103.97кв.м., е включен наред с други имоти в с писък за продажба.Заявление за закупуването му, било направено от ПК „Наркооп“ гр.Исперих. Между Община Исперих и ПК”Наркооп”Исперих бил сключен писмен договор №96/19.06.2014г. за покупко-продажба по силата на който Общината- продавач продава па ПК своя дял в съсобствения между тях имот ,т.е.39.03 % идеални части или реално 40.58 кв.м. от този магазин в с.Яким Груево.След което ПК”Наркооп” гр.Исперих с НА №163, том V, рег.№7139, дело №976 от 08.07.2014г. на нотариус Радомир Александров, рег.№254, продала вече целия магазин на ответника Ф.М.,като към датата на изповядване на сделката същия е бил в брак с ответницата Н.М..

Ищецът още през 1996 г.закупил от ответника ПК „Наркооп“ гр.Исперих с НА №70, том II, н.д.№503 от 25.09.1996г. на ИРС след проведен търг, следния недвижим имот: Масивна сграда, представляваща ресторант в с.Яким Груево, община Исперих, върху урегулирано държавно дворно място от 1425/2852 кв.м., съставляващо кв.58 по плана на с.Яким Груево от 1934г., при съседи – улици от четири страни.В нотариалния акт липсва конкретизация на закупения съответно продаден обект ,но страните не спорят ,че т.нар”ресторант” в с.Яким Груево след извършената продажба се ползва единствено и само от ищеца като смесен магазин, кафене и млекопункт.Същият бил деклариран с различна квадратура в данъчната служба, като ищецът заплащал и дължимите данъци.Останалата част от сградата, представляваща магазин, през годините е била отдавана под наем от ответника ПК „Наркооп“ гр.Исперих, без прекъсване, на родителите на ответника Ф.М. и стопанисвано от тях и самия него до извршването на продажбата през м.юли 2014 г.

От гласните доказателства се установява ,че на 13.08.2014г. дъщерята на ищеца – св.М.Т.., разбрала от св.А.И.,че магазинът бил закупен от ответника Ф.М. и тъй като ищецът също желаел да го закупи отправил запитване до ПК „Наркооп“ гр.Исперих, с искане да узнае как ПК се е разпоредила със своя дял от магазина.Това запитване е входирано в ПК на 14.08.2014г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:

Предявен е иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът и първият ответник-продавач са съсобственици на процесния имот „магазин”, като всеки от тях притежава съответна идеална част от общия имот, че ответникът – съсобственик е продал на трето лице-купувач, също ответник по делото, своя дял от съсобствения имот, без преди това при същите условия ищецът да е поканен от продавача да закупи този дял и искане да бъде допуснато изкупуване от страна на ищеца на дела на продавача, като замести купувача-ответник в сделката при действително уговорените условия.Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗС. Неоснователно се явява възражението на ответниците за недопустимост на същия.В настоящия случай следва да се приеме, че срокът за предявяване на иска тече от узнаването за извършената сделка,като в тежест на ищеца е да докаже момента на узнаване на същата. Установява се от сочените в тази връзка гласни доказателства ,които не са опровергани от ответниците ,че К. Т. ищецът е узнал за процесната сделка именно на 13.08.2014г., като още на следващия ден е отправил и запитване до ПК „Наркооп“ гр.Исперих, по повод същата.Исковата молба е подадена на 13.10.2014., т.е. в последния ден на преклузивния двумесечен срок по чл.33 ал.2 от ЗС, поради което искът се явява допустим.

Разгледан по същество обаче същия се явява неоснователен.

За уважаването на този иск безспорно ищецът следва да докаже на първо място, че е съсобственик на имота, за който претендира да бъде допуснато изкупуване, в случая заедно с ответника –продавач ПК „Наркооп“ гр.Исперих.Твърдяната от него съсобственост на цялата масивна едноетажна сграда, находяща се в парцел I-105, в кв.15, с.Яким Груево, с площ 221.75кв.м., при заявените от него права на съсобственост не се установи.От представения от него с исковата молба,като доказателство за правото му на собственост НА №70, том II, н.д.№503 от 25.09.1996г. на ИРС не се установява такава съсобственост , а и в същия липсва конкретизация на закупения обект на собственост.На следващо място при воденето на настоящото дело пред РС ищецът, въпреки лежащата върху него доказателствена тежест е бил пасивен и не е направил с исковата молба,неколкократно поправяна и допълвана доказателствени искания ,които да установят правата на страните върху имота , а прави такива едва с въззивната жалба,когато възможността му е преклудирана.

Напротив ,от събраните в цялост доказателства по делото ,вкл. и тези,представени от ответниците и третото лице може да се направи извод,че и назад във времето и понастоящем в изградената масивна сграда са били обособени два обекта,съответно”ресторант” и „магазин”,като на ищецът от ПК през 1996 г. е продаден ресторантът, а магазинът след отдаването му през годините под наем от наемодателя ПК на физически лица след „уреждане” на съсобствеността върху същия с третото лице Община Исперих е бил продаден отново от ПК на двамата ответници физически лица.Ищецът и не твърди някога да е ползвал частта от имота,обособена като магазин, нито да е заявявал претенции към същата през годините след 1996 г.Напротив, той е ползвал само и единствено частта „ресторант”,функционирала в годините като смесен магазин, кафене и млекопункт.

Ето защо ,предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

До същите правни изводи при същата установена фактическа обстановка е достигнал и първостепенният ИРС.Въззивната инстанция не споделя доводите във въззивната жалба за постановяване на атакуваното решение при нарушение на процесуалните правила,материалния закон и неговата необоснованост.Същото следва да бъде потвърдено.

В производството по делото пред тази инстанция въззивника е направил съдебни и деловодни разноски в размер на 25.00 лв.,заплатена държавна такса.Въззиваемите ПК”Наркооп” гр.Исперих и Ф. и Н.М. ,съответно 300 лв. и 200 лв.за адвокатски хонорар.

Предвид изходът от делото К. И.Т. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за тази инстанция.

Воден от изложеното,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №315/31.08.2015 г.,постановено по гр.дело №650/2014 г. по описа на Исперихски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. И.Т. ***, ЕГН:**********, да заплати на ПК”НАРКООП” гр.Исперих, ЕИК:000492363, със седалище и адрес на управление гр.Исперих, ул.”В.Левски” №79 сумата 300 /триста/ лева разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. И.Т. ***, ЕГН:**********, да заплати на Ф.И.М. и Н.Ф.М. ,двамата от с.Яким Груево,община Исперих направените от тях разноски в производството в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно но обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.