Р Е Ш Е Н И Е № 54
Гр. Разград, 03. 12. 2015 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия
Йорданова в.гр.дело № 284 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 95/ 07. 04. 15 г. по
гр. д. № 57/15 г. районният
съд е осъдил „Разград – Полиграф” ООД да заплати на
С.Т. Ю. сумата 4 720 лв. , представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 16. 04.
2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
С Решение № 2447/ 08. 09.
2015 г. по с. дело районният съд в производство по реда на чл.
247 ГПК е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка, като е добавил, че отхвърля иска
до първоначално предявения размер.
Постъпила е въззивна жалба
от С.Т.Ю. чрез пълномощник
против постановените от районния съд
решения, в частта, с която
е отхвърлен предявения от него иск
против „Разград – Полиграф” ООД. Излагат се съображения,
че определения размер на обезщетение
за неимуществени вреди от 4 720
лв. е несправедлив, тъй като не е съобразен
с интензитета на претърпените болки, както и с продължителността на възстановителния период.
Въззиваемата страна
„Разград – Полиграф” ООД е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.
Оспорва твърденията на жалбоподателя, че ръката му била
трайно осакатена, излагайки твърдение, че към настоящия
момент жалбоподателят работи като сервитьор. Депозирал е насрещна въззивна
жалба срещу решението на районния
съд в осъдителната му част, като
твърди, че определеният размер на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди не е справедлив, че е завишен, като съдът не
е отчел краткия възстановителен период и че в момента увредената ръка на жалбоподателя е напълно възстановена.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбите
депозирани срещу него, разгледани по
същество се явяват - частично основателна, относно депозираната от Ю. и
неоснователна, подадената насрещна въззивна жалба от
„Разград - Полиграф” ООД.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от изявленията и признанията на страните по делото, че на 16.
04. 2014 г. жалбоподателят
Ю., който е работел на длъжност „Оператор, рязане на картон” при въззиваемия е претърпял трудова злополука. Видно от
приложената преписка на ТД на НОИ, при извършеното разследване е установено, че
при работа с печатарски нож Ю. неволно е активирал падането на пресата, в
резултат на което ІІІ и ІV пръст на лявата му ръка са
премазани от натисковата част в областта на първа
фаланга. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, назначена пред районния съд, извършила проверка на приложената
медицинска документация и преглед на пострадалия, Ю. е получил контузия на
лявата ръка с конквасация /премазване/ на крайните
фаланги на трети и четвърти пръсти на същата ръка, със счупване на костите на
същите фаланги, с разкъсване на меките тъкани и разкъсване и липса на нокътната плочка на
трети пръст на ръката. Уврежданията са довели до трайно затруднение на хватателната функция
на лявата ръка. Средният период на оздравителния процес е около три месеца, което е установено от
вещото лице и от приложените болнични листи за временна нетрудоспособност. Към
момента на прегледа, вещото лице е установило белези от нараняванията в
крайните части /фаланги/ на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, липса на ноктева плочка на трети пръст, липса на сетивност
/чувствителност/ в крайните фаланги на
същите пръсти в резултат, на което е налице затруднение на фините хватателни движения на ръката, но не и трайно затруднение на основната функция на
ръката. Намалената чувствителност в крайната част на пръстите не може да бъде възстановена,
пострадалият ще чувства понякога болка
при натиск или при допир, а третият пръст остава без ноктева
плочка. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че при това увреждане, тъй
като възглавничките на пръстите са с много нервни окончания, болката е много
силна към датата на инцидента, а впоследствие намалява. По делото е разпитана
като свидетел Емилия Ангелова
–братовчедка на жалбоподателя. Същата твърди, че след
инцидента Ю. изпитвал силни болки и приемал обезболяващи лекарства. Като му
махнали превръзката на ръката, не можел изобщо да си служи с нея. Три месеца
бил в отпуск по болест и въпреки, че ръката му не била възстановена напълно,
започнал лека работа, тъй като се нуждаел от парични средства. И понастоящем
сетивността на увредените пръсти не била възстановена, изпитвал притеснение от
белезите и липсата на нокът на пръста.
Страните не спорят, че след прекратяване на трудово
правоотношение между тях на 08. 07. 2014 г. жалбоподателят
е започнал друга работа като продавач – консултант, което се установява и от
приложения трудов договор, а към настоящия момент работи като сервитьор в
пицария. Спорът е за размера на неимуществените вреди.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания при
трудова злополука е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД,
постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Претърпените неимуществени вреди от жалбоподатея са установени от събраните писмени
доказателства, съдебно-медицинската експертиза и от
показанията на св. А.. При определяне на обезщетението по размер, районният съд
е посочил, че е съобразил характера на получените травматични увреждания, които
са довели до болки и страдания и техния интензитет, възстановителния период за
оздравяване, възрастта на пострадалия. Предвид същите обстоятелства, въззивната инстанция приема, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от жалбоподателя
е 7 000 лева. Следва да се отчете освен изложеното, че травматичните увреждания, получени от него са били с много висок интензитет към момента на
получаването им, че са свързани със затрудняване движението на ръката, с която си служи преимуществено, което му е създало
много големи затруднения от битов характер, сетивността на увредените пръсти е невъзстановима,
а също така и
че до момента уврежданията му причиняват емоционален дискомфорт, предвид получените белези и липсата на ноктева
плочка на третия пръст. С
оглед на изложеното, обжалваното решение
в отхвърлителната му част до размера на 2 000 лева следва да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което претенцията да се уважи за още 2 000 лв.
Предвид изхода от спора и на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемия
„Разград – Полиграф” ООД следва да заплати по сметка
на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 80 лв. , а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на жалбоподателя
разноските по делото, съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 160
лв. Неоснователно е възражението на въззиваемия за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС. Според чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на възнаграждението в този случай е 980 лв. , т. е.
заплатеното възнаграждение без начислен ДДС е към минималния предвиден размер.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 95/
07. 04. 15 г. и Решение № 2447/ 08. 09.
2015 г. по гр. д. № 57/15
г. по описа на Разградският районен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като
неоснователен иска, предявен от С.Т.Ю., ЕГН ********** ***
– Полиграф” ООД, ЕИК 826043575 гр. Разград, ж. к.
„Орел”, Полиграфическа база над размера от 4 720 лева до 6 720 /шест
хиляди седемстотин и двадесет/ лева - за разликата от 2000 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Разград – Полиграф”
ООД, ЕИК 826043575 гр. Разград, ж. к. „Орел”, Полиграфическа база ДА ЗАПЛАТИ на
С.Т.Ю., ЕГН ********** сумата 2000 /две хиляди / лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова
злополука, настъпила на 16. 04. 2014 г., ведно със законната лихва, считано от
16. 04. 2014 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 160 /сто и
шестдесет/ лева разноски по делото пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Разград – Полиграф”
ООД, ЕИК 826043575 гр. Разград, ж. к. „Орел”, Полиграфическа база да заплати по
сметка на Окръжен съд гр. Разград държавна такса в размер на 80 / осемдесет/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
95/ 07. 04. 15 г. и Решение № 2447/ 08. 09. 2015 г. по гр. д. № 57/15
г. по описа на Разградският районен съд в
останалата част.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР