Р Е Ш Е Н И
Е №
Гр. Разград, 30 .03. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря С. Л.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 292 по описа за 2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от И.А.И. от гр. Цар Колян против
Решение № І/ 05. 10. 2015 г. по гр. д. № 1064/15 г. по описа на РС Разград, с
което са допуснати до делба поземлен имот с идентификатор 77308.502.362,
находящ се в гр. Цар Калоян с площ от 886 кв м. , ведно с находящите се в имота
едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362. 1 с площ от 118 кв. м. и
едноетажна сграда с идентификатор 77308.502.362. 2 със застроена площ от 57 кв.
м. при равни права. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Поддържа жалбата и в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.В съдебно заседание
поддържа становището си и изложените доводи.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Няма спор между страните, че
същите са съсобственици – ответникът по наследство, а ищцата по силата на прехвърлителна
сделка срещу задължение за издръжка и гледане на поземлен имот с идентификатор
77308.502.362, находящ се в гр. Цар Калоян, ведно с находящите се в имота
жилищна сграда с идентификатор 7308.502.362.1 с площ от 118 кв. м. С исковата
молба е поискана делба на същия поземлен
имот с жилищната сграда и е допусната делба
на имота и сградата, както и на друга, находяща се в имота сграда с
идентификатор 77308.502.362.2. Според назначената пред въззивната инстанция
съдебно-техническа експертиза, сградата с идентификатор 77308.502.362.2 представлява
едноетажна полумасивна стопанска постройка с две помещения в едното, от които
се отглеждат животни, а другото е склад. Има статут на сграда на допълващо
застрояване с обслужващо предназначение по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ,
като строежът е незаконен. Предвид изложеното, искането за делба на основния имот включва в себе си и
искането за делба на сградите с
обслужващо предназначение, които са изградени в него, макар да не са изрично
посочени. Въпросът за
законността на строежа е без значение за допустимостта на делбата. Няма спор и е трайна
съдебната практика, че и незаконен
строеж може да бъде обект на правото на собственост. Става въпрос за сграда на допълващото
застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ -
спомагателна, обслужваща, стопанска и второстепенна постройка към сградата на
основното застрояване. Тази постройка не може да има самостоятелно значение и тя
следва основния имот. Второстепенната постройка в мястото е предназначена
да обслужва жилищната сграда, представлява принадлежност към тази сграда по
смисъла на чл. 98 ЗС и следва
да се допусне до делба заедно с нея. / В този смисъл е Решение № 295 от
19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4415/2014 г., I г. о., ГК/.
Изложеният от жалбоподателя довод, че
първоинстанцонният съд не е взел предвид желанието му за спиране на делото и
даване на възможност за спогодба за решаване на спора не рефлектира върху
законосъобразността на решението. Основание за спиране на производството по
делото по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК е съгласие на страните. Без изразено
съгласие на ищцата, съдът не може да спре производството по делото. Другите
възражения на жалбоподателя се отнасят до въпроси, които се разглеждат във
втората фаза на делбата след допускането й. Възможността жарлбоподателят „да изкупи” собствените на въззиваемата идеални
части от процесния имот, същият може да упражни при наличие на условията по чл.
349, ал. 2 от ГПК във втората фаза на делбата. Другото изложено възражение във
въззивната жалба, относно обстоятелствата кога и с какви средства е построена
жилищната сграда, какъв е неговия принос и ползването й от страните не може да
бъде обсъждано в настоящото въззивно производство, тъй като не е било предмет и
на първоинстанционното решение. Поставените
въпроси подлежат на предявяване и разглеждане във втората фаза на
делбата в производството по исканията по сметки по чл. 346 от ГПК.
Предвид
изложеното, въззивната инстанция намира, че не е налице порок на обжалваното
решение. Същото, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № І/ 05. 10. 2015 г. по
гр. д. № 1064/15 г. по описа на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.