РЕШЕНИЕ № 1

Гр. Разград 27.01.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 199 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 124 / 14.10.2015 г., постановено гр. дело № 171 / 2015 г. РС – Кубрат осъдил, на основание чл. 45 от ЗЗД, Н.Р.Е., да заплати на К.В.К., действащ лично и със съгласието на родителите си В.К.Б. и И. Д.Н., сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на умишлено причинена му лека телесна повреда на 11.12.2013 г., за което по нох дело № 44 / 2014 г., същият е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно плащане и е отхвърлен иска в останалата му част до първоначално предявения размер от 9040.00 лв., като неоснователен и недоказан. С решението си съдът отхвърлил и предявения от същия ищец, срещу същия ответник, на същото основание, иск за имуществени вреди в размер на 960.00 лв.

Недоволен ищеца К.В.К., действащ лично и със съгласието на родителите си В.К.Б. и И. Д. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите му, като неправилно. Счита, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди е максимално занижено по размер и не покрива преживените от него болки и страдания, за които твърди, че все още не са отшумели. Изтъква, че инцидента се случил на обществено място, в училището, в което и понастоящем учи, пред негови съученици и приятели, а след случилото се вече не се ползва с авторитет и уважения пред тях. Коренно се променила социалната му среда. Моли за отмяна на решението в обжалваната и за постановяване да друго, с което да бъде уважен предявения от него иск.

Въззиваемата страна Н.Р.Е. не депозира отговор на въззивната жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от Н.Р.Е. против същото решение, в частта, с който е уважен предявения срещу него от К.В.К. иск, до размера на 3000 лв. Излагат се доводи за прекомерност на уважената част от иска за неимуществени вреди и твърдение, че съдът не е отчел провокативното поведение на ищеца, с молба за намаляването размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемата страна К.В.К., действащ лично и със съгласието на родителите си, депозира отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Процесуалният представител на въззивника К.В.К. подържа въззивната жалба и отговора, и в съдебно заседание.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенето, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ищеца К.К. е роден на *** г. През учебната 2013 /2014 г. бил ученик в осми клас в ***. В същото училище и същия клас учела и св. С. Р. – дъщеря на ответника Н.Р.Е.. По време на голямото междучасие , на 11.12.2013 г. К. ударил с ръка по дясното коляно С., която станала от чина, тръгнала след него и го ударила по рамото. К. се обърнал и отново я ударил. С. се разплакала и по мобилния телефон се обадила на баща си и му обяснила за случката. Ответника отишъл в училището, видял се с дъщеря си, която му обяснила за случката. В този момент в близост до тях минавал К.. Ответника се приближил към него и го попитал “ Ти ли си К. ?“, след което, преди да има каквато и да било реакция от К., внезапно му нанесъл с юмруци три-четири удара в лицето и главата. К. се уплашил, обърнал се с гръб към нападателя и се свил. Въпреки това ответника продължил да му нанася удари по главата и тялото с юмруци и шамари, като го ритнал с крак по крака и през цялото време го псувал. Всичко това станало в коридора на училището, в присъствието на други деца. К. успял да се отскубне от нападателя и влезнал в класната стая, а ответника си тръгнал.

След случилото се К. посетил кабинета на училищния фелдшер, който наложил с лед местата на ударите. К. се обадил на родителите си, които го отвели в болницата в гр. Кубрат. Впоследствие бил приет на лечение в МБАЛ – Разград, откъдето на 13.12.2013 г. бил изписан.

От представено по делото съдебномедицинско удостоверение се установява, че ищеца получил кръвонасядане на меките тъкани в дясната челна област, носа, ъгъла на долната челюст от дясната страна и над задколянната ямка на левия крак, с клинични данни за сътресение на мозъка и анамнеза за кръвотечене от носа, счупване на носни кости.

С влязла в сила присъда по нох дело № 44 / 2014 г. по описа на РС-Кубрат, ответника Н.Е. е признат за виновен в това, че на 11.12.2013 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, по хулигански подбуди нанесъл побой ш причинил лека телесна повреда на К.В.К. – на 14 г., изразяващи се в контузия в областта на лицето и главата с кръвонасядане в дясната челна област, носа, дясната половина на долната челюст и болки в тилната част на главата; счупване / без разместване / на носните костици; мозъчно сътресение, леко изразено по тежест- без изпадане в безсъзнателно състояние, краткотрайна контузия на бъбрека; кръвонасядане на кожата в лявата задколянна ямка, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда, подсъдимия е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, както и на обществено порицание.

В показанията си св. Севгинал Е. – съпруга на ответника сочи, че дъщеря й постоянно й се оплаквала, че К. я удрял. На 11.12.2013 г. също я ударил с юмрук по носа през голямото междучасие, започнала да кърви, уплашила се, поради което се обадила на баща си, който отишъл в училище. Дъщеря й и друг път се връщала със синини по тялото от училище. К. казвал, че тренира бокс. Разговаряла с родителите на К. и знаела, че майката на последния станала директор на училището, където децата учели. На 11.12.2013 г. ходили до гр. Разград, откъдето се снабдили с медицинско свидетелство.

Ищеца представя 2 бр. фактури, за гориво, съответно от 23.12.2013 г. за сумата 260.05 лв. и от 08.01.2014 г. на стойност 200.02 лв., за които се твърди, че са разходи, свързани с пътувания относно лечението му.

Представени са и медицинска бележка за домашно лечение, издадена от МЦ “ Д-р Велкови “ гр. Разград № 1 8 02.01.2014 г., амбулаторни листи за проведени прегледи от 02.01.2014 г., с оплаквания за хрема, кашлица, главоболие; от 06.10.2014 г. с оплаквания за висока температура от два дни, парене в гърлото и кашлица; от 09.01.2015 г. с оплаквания за висока температура, общо неразположение и болки в гърлото.

Представена е Епикриза от МБАЛ – Разград, видно ок която ищеца е бил на лечение в отделението по хирургия от 11.12.2013 г. до 13.12.2013 г.

Идентична фактическа обстановка е възприета по аналогичен начин и от първоинстанционния съд, поради което се споделя от настоящата инстанция, както и изложените правни изводи.

В случая са безспорни обстоятелствата, свързани с причиняването на лека телесна повреда и отговорността на ответника за обезщетяването на свързаните с нея вреди, предвид задължителната сила на постановеното по нох дело № 44 / 2014 г. по описа на РС-Кубрат, Присъда № 27 / 16.05.2014 г., съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК.

Спора и пред двете съдебни инстанции се свежда до размера на овъзмездяването. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания е свързан с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

За да постанови размер на обезщетение за неимуществени вреди от 3000 лв., съдът отчел от една страна недостатъчната активност на ищеца при доказването им и от друга страна обстоятелството, че неимуществените вреди се резултат от извършено умишлено престъпление против личността по смисъла на НК, както и броя на телесните увреждания.

С въззивната жалба въззивника продължава да твърди, че преживените от него билки и страдания все още не са отшумели. При липсата на доказателства в подкрепа на твърдението, съдът намира, че същото продължава да бъде все така голословно. Обстоятелствата, свързани с мястото на извършване на деянието са същите, както при първоинстанционното разглеждане на делото и те са били обект на вниманието на съда при определяне размера на обезщетението.

Въззивната инстанция не споделя твърдението на въззивника, че няма как да бъдат доказани обстоятелствата свързани с авторитета и социалната среда. Въззивника обаче не сочи каквито и да било доказателства, свързани с увреден авторитет и промяна в социалното обкръжение.

Въззивната инстанция, като взе предвид горното и като съобрази броя и характера на уврежданията, както и мястото на извършване на деянието, намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 2 500 лв. В производството ищеца не ангажира доказателства, които да навеждат на извод за завишени по степен болки и страдания, надхвърлящи обикновените такива случаи. Нещо повече, както е отбелязал и районният съд, в тази връзка ищеца не представя каквито и да било доказателства.

При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявения иск за разликата над сумата от 2500 лв. до размера на присъдената сума от 3000 лв., като вместо него бъде постановено друго, с което иска за неимуществени вреди за тази разлика от 500 лв. следва да бъде отхвърлен. В останалата му част относно отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до първоначално предявения размер от 9040.00 лв., решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По отношение на иска за имуществени вреди, в обжалваната му част относно сумата 460 лв., решението се явява правилно и законосъобразно, поради което също следва да бъде потвърдено. Представените доказателства за закупуване на гориво не могат да обосноват уважаване на иска за имуществени вреди до този размер. Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд, че тези доказателства не кореспондират като време с останалите доказателства, за да бъдат отнесени като разход, свързан с лечение.

По отношение на останалата част от иска за имуществени вреди относно сумата от 500 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано.

Предвид изхода на спора и на следва да бъде намалена и сумата, която ответника е осъден да заплати на ищеца за разноски по делото пред районния съд, съразмерно с уважената част от иска от 130.00 лв. на 125 лв. В следствие на това на ищеца се следва сума за разноски пред първоинстанционнното производство в размер на 125 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Пред настоящата инстанция разноски са претендирани от въззивника К.К., без да са представени доказателства за сторени такива, а и с оглед изхода на делото такива не се следват.

Воден от горното Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 124 / 14.10.2015 г., постановено по гр. дело № 171 / 2015 г. по описа на РС- Кубрат В ЧАСТТА, в която е уважен иска, предявен от К.В.К., действащ лично и със съгласието на родителите си В.К.Б. и И. Д., против Н.Р.Е. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на умишлено причинена му лека телесна повреда на 11.12.2013 г., за което по нох дело № 44 / 2014 г. ответника Н.Р.Е. е признат за виновен за разликата над сумата от 2500 лв. до уважения размер от 3000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на умишлено причинена му лека телесна повреда на 11.12.2013 г., за което по нох дело № 44 / 2014 г. ответника Н.Р.Е. е признат за виновен, предявен от К.В.К., действащ лично и със съгласието на родителите си В.К.Б. и И. Д., против Н.Р.Е., за разликата от сумата над 2500 лв., до размера на 3000 лв. като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3000 лв. до първоначално предявения размер от 9040 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 460 лв.

В ОСТАНАЛАТА му част по отношение на иска за имуществени вреди в размер на 500 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано.

ОТМЕНЯ решението и в частта досежно разноските, които Н.Р.Е. е осъден да заплати на К.В.К. за разликата над сумата от 125 лв. до уважения размер от 130 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

MH