Р Е Ш Е Н И
Е № 6
Гр. Разград, 12 .02. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 295 по описа за 2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 14/ 07. 08. 15 г. по
гр. д. № 176/ 2012 г. по описа на РС Тутракан е изнесен на публична продан
недвижим имот: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор
73496.500.3589.1 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан със статут
на паметник на културата с площ от 88 кв. м. , представляваща бивша сладкарница
„Златна ябълка”, а преди това
дюкян, под него маза и таванска стая, с адм. адрес гр. Тутракан, ул.
„Трансмариска” № 15, разположена в поземлен имот с идентификатор 73496.500.3589
при право на всеки от съделителите да получи част от продажната цена, както
следва: Р.М.Г. и Д.И. М. – Г. по 1/ 4 и В.К.М.
1/ 2. В.К.М. е осъден да заплати на всеки от ищците Р.М.Г. и Д.И. М. – Г. по 3 566, 59 лв. обезщетение
за личното ползване на имота или общо 7 133, 18 лв. , мораторна лихва за
периода 24. 11. 2014 г. до 18. 02. 2014 г.
по 547, 04 лв. или общо 1 094, 08 лв. , законната лихва върху
главницата от 19. 02. 2014 г. до окончателно изплащане на сумата. Всеки от
ищците Р.М.Г. и Д.И. М.
– Г. са осъдени да заплатят на
ответника В.К.М. при падащата му се част от разноските по делбата в размер на
по 50 лв. и по исканията по сметки , съобразно отхвърлената част в размер на по
18, 88 лв. или общо 37, 76 лв. , а последният е осъден да заплати на
ищците направените разноски по исканията
по сметки, съобразно уважената им част в размер на по 40, 56 лв. или общо 81, 12 лв. Страните са осъдени да
заплатят по сметка на ТРС държавна такса, както следва: Р.М.Г. и Д.И. М. – Г. по делбените искове в размер на
515 лв. всеки и по 44, 84 лв. за разглеждането на исканията по сметки, В.К.М.
да заплати сумите, респ. 1 030 лв. и 385, 33 лв., както и 5 лв. , ако бъде
издаден изпълнителен лист за вземането.
Постъпила
е въззивна жалба от В.К.М. против същото
решение в частта, с която е изнесен на публична продан недвижимия имот, В.К.М.
е осъден да заплати на всеки от ищците Р.М.Г. и Д.И. М. – Г. по 3 566, 59 лв.
обезщетение за личното ползване на имота или общо 7 133, 18 лв. ,
мораторна лихва за периода 24. 11. 2014 г. до 18. 02. 2014 г. по 547, 04 лв. или общо 1 094, 08 лв.,
законната лихва върху главницата от 19. 02. 2014 г. до окончателно изплащане на
сумата, направените разноски по исканията по сметки, съобразно уважената им
част в размер на по 40, 56 лв. или общо
81, 12 лв., както и да заплати по сметка на ТРС сумите 385, 33 лв. и 5 лв.,
представляващи държавна такса. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и моли въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което
да извърши делба на сградата, като бъдат обособени самостоятелни дялове,
съобразно правата на страните, както и да отхвърли исканията по сметки. В съдебно заседание
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като твърди, че имота е
реално поделяем.
Въззиваемите Р.М.Г. и Д.И. М.Г. са депозирали писмен отговор на
въззивната жалба, като излагат съображения за нейната неоснователност. В съдебно заседание
поддържат изложените доводи в писмения отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него
в обжалваната част, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
С влязло в сила Решение № 164/
27. 12. 2012 г. по гр. д. № 176/ 2012 г. по описа на Тутраканския РС е допусната съдебна
делба по отношение на правото на собственост върху: Сграда, съставляваща
самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 по кадастралната карта
на гр. Тутракан със статут на паметник на културата с площ от 88 кв. м. ,
представляваща бивша сладкарница „Златна ябълка”, а преди това дюкян, под него
маза и таванска стая, с адм. адрес гр. Тутракан, ул. „Транмариска” № 15,
разположен в поземлен имот с идентфикатор 73496.500.3589 между Р.М.Г. и Д.И. М.Г.,
за които в условията на съпружеска имуществена общност при обща квота от 1/ 2
ид. ч. и за В.К.М. 1/ 2 ид. ч. Във втората фаза по делбата са назначени две
съдебно-технически експертизи. Заключенията и на двете са, че сградата е реално
неподеляема. Безспорно е, че сградата представлява паметник на културата, видно
от Удостоверение изх. № 1100-65/ 13. 10. 14 г. от НИНКН и за да се предприеме
извършване на делба е необходимо съгласуване и писмено становище от НИНКН по
чл. 84 от ЗКН. В случай, че становището е положително, делбата следва да се
извърши при съблюдаване на техническите изисквания в чл. 203 от ЗУТ- без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи. Експертизите са
установили,че за да бъдат обособени реални дялове е необходимо да се извърши
значително преустройство, засягащо конструкцията на обекта.Следва търговското и
складовото помещения да се преградят, да бъдат обособени два самостоятелни
входа, да се предвидят стълби за всеки
от дяловете, водещи нагоре към склада и надолу към сутерена, да се изградят два
самостоятелни санитарни възела, за които няма изградени довеждащи клонове за
водопровод и канализация. Констатирано е, че за обособяването на два реални
дяла е необходимо преустройство, с което се променят натоварванията и което
налага промяна в конструкцията. Въз основа на това, заключенията са, че в
сградата не могат да бъдат обособени самостоятелни обекти за всеки от съделителите
без значителни преустройства и без неудобства, по – големи от обикновените,
според изискванията на чл. 203 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че и двете експертизи не са обосновани. И двете заключения са
обективни, всестранни и пълни, отговорили
са изчерпателно на всички въпроси, поради което следва да се приемат като
доказателства по делото. На осн. чл. 348 от ГПК имота следва да бъде изнесен на
публична продан.
Въззивната
инстанция приема, че е неоснователен и другият изложен довод в жалбата, че изложените от районния съд правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства и незаконосъобразно е уважен иска по сметки. По отношение на съседния на процесния имот с адм. адрес
ул. „Трансмариска” № 17 е налице Договор за наем от 26. 03. 2003 г. /л. 268/ ,
сключен между М. Ч. – праводател на страните и
ЕТ „Тепсихора – А. М.” гр. Тутракан със собственик А. М. – майка на
ответника М.. А. М., разпитана като
свидетел /л. 298/ твърди, че е имала устна договорка с наемодателя за ползване
и на процесния имот. На 24. 11. 2010 г. на ответника и ЕТ „Тепсихора – А.М.”
гр. Тутракан е връчена нотариална покана от ищците да им бъде предоставена
възможността да ползват процесния имот в качеството си на съсобственици на 1/ 4
ид. ч. от него. С нот. отговор, нот.
заверен на 29. 11. 2010 г. ответникът и
ЕТ „Тепсихора – Атанаска Минчева” са оспорили правото им на собственост върху
имота и са изложили твърдение, че ЕТ „Тепсихора – А.М.” ползва имота, като
наемател на сградата. На 16. и 17. 02. 12 г. отново е връчена нотариална покана
на последните двама и ответникът на 23. 02. 12 г. се е явил при нотариуса, за което е съставен протокол, но
е отказал да предаде ключовете за имота с довод, че ползва и своята 1/2 ид. ч. Разпитани
са св. Панайотова, Парашкевов, Стоянова и Жекова, които са дали показания, че
имота се ползва от ответника и неговата майка, която упражнява в него
търговската си дейност. С оглед на тези събрани по делото доказателства,
обосновано районният съд е приел, че целият имот се ползва от ответника. Това
обстоятелство е установено и от вещите лица по СТЕ при извършване на оглед на
имота. Не е налице валиден договор за отдаване под наем на имота на ЕТ „Тепсихора – А.М.” гр. Тутракан и няма
доказателства за наличие на облигационно основание същия да го ползва. От
изявленията на ответника, съдържащи се в нотариалния отговор от 29. 11. 10 г. и
протокола, съставен на 23. 02. 12 г. при нотариус, безспорно се установява, че
е възпрепятствал ищците да ползват
имота, съобразно правата си. Въз основа на изложеното, предявеният иск
по сметки за заплащане на обезщетение за ползването на имота само от ответника,
лишавайки от ползване ищците е основателен и доказан.
Предвид
изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това
отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това
постановеното от него решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски по делото пред въззивната инстнация в
размер на 200 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, според представения
списък на разноските.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14/ 07. 08. 15 г. по гр. д. № 176/
2012 г. по описа на РС Тутракан В ЧАСТТА, В КОЯТО е изнесен на публична продан
недвижим имот: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор
73496.500.3589.1 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан със статут
на паметник на културата с площ от 88 кв. м. , представляваща бивша сладкарница
„Златна ябълка”, а преди това
дюкян, под него маза и таванска стая, с адм. адрес гр. Тутракан, ул.
„Трансмариска” № 15, разположена в поземлен имот с идентификатор 73496.500.3589
при право на всеки от съделителите да получи част от продажната цена, както
следва: Р.М.Г. и Д.И. М.Г. по 1/ 4 и В.К.М. 1/ 2,
В.К.М. е осъден да заплати на всеки от ищците Р.М.Г. и Д.И. М.Г.
по 3 566, 59 лв. обезщетение за личното ползване на имота или общо
7 133, 18 лв. , мораторна лихва за периода 24. 11. 2014 г. до 18. 02. 2014
г. по 547, 04 лв. или общо 1 094,
08 лв. , законната лихва върху главницата от 19. 02. 2014 г. до окончателно
изплащане на сумата, направените разноски по исканията по сметки, съобразно
уважената им част в размер на по 40, 56 лв.
или общо 81, 12 лв. и по сметка на РС Тутракан да заплати сумите 385, 33 лв., както и 5 лв. при служебно издаден изпълнителен лист за
вземането.
В останалата част, като
необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН **********
да заплати на Р.М. Г., ЕГН ********** и Д.И. М.Г., ЕГН ********** сумата 200
лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
НР