Р Е Ш Е Н И Е

№11

Разград

29.ІІ.2016

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

1. ІІ.

публично

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2015

№296

в. гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 253 и сл.ГПК.

С Решение №282/21.VІІ.2015г. по гр.д.№291 по описа му за 2011г., ИРС е извършил делбата на допуснато до такава между бившите съпрузи Р. П.К. и С.Д.С. недвижимо имущество, чрез теглене на жребий и при дължимо от С. С. в полза на Р.К. заплащане на сумата от 5 442,50лв. за уравнение на дела й. С постановяване на решението в тази му част е осъдил съделителя С.Д.С. да заплати по см/ка на ИРС държавна такса в размер на 527,40лв., а съделителката К.-със заплащане на 92,00лв. д.т.

С цитираното решение ИРС е уважил частично, до размера на 1 217,55лв. иск по сметки, предявени по реда и в срока на чл.346 ГПК от съделителката К. срещу ответника С. като дължими й се в обезщетение за осъществено от последния едноличното ползване на съсобствения им недвижим имот, индивидуализиран като ПИ – Дворно място с идентификатор №40422.505.2180 по КК и КР на град Кубрат, за времето от 30.10.2013г. до 20.07.2015г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията й за сумата над 1217.55лв. до първоначално претендирания размер от 6000.00лв. и за претендирания период от 21.12.2010г. до 30.10.2013г. В отхвърлителната си част, както и в частта по извършването на делбата, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът С. обжалва същото в частта, с която съдът е уважил предявеният срещу него иск по сметки, като недопустимо и незаконосъобразно. Претендира за обезсилване, алтернативно-за отмяна на решението в тази му част и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли изцяло предявеният срещу него иск по сметки.

С депозираната в срока на чл.259 ГПК жалба, позовавайки се на незаконосъобразност, претендира отмяна на постановеното от ИРС решение и в частта за присъдената му в тежест държавна такса от 527,40лв. до размера на дължимата се такава върху правата му по делбата.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв.Найденова, въззивникът поддържа жалбата си по подробно изложените в нея аргументи, позовани на липса и недоказаност на изискуемите се по см. на чл.31, ал.2 ЗС предпоставки за допустимост, алтернативно-за основателност на иска по см/ки : неотправена до него писмена покана за ползването на вещта и за дължимото се на ищцата обезщетение за лишаването й от тези ползи. В тази връзка, твърди незаконосъобразност на приетата от ИРС значимост на исковата молба за делба като покана по см. на чл.31, ал.2 ЗС поради необективирано в нея искане по сметки. При доказана собственост на построените в процесния имот сгради в право на трето за делбата лице, счита че не дължи наем за ползването на обслужващия предназначението им поземлен имот, позовавайки се на заключение по приет от него вариант на назначените по делото СТЕ. По отношение на държавната такса, която е осъден да плати по см/ка на ИС, счита същата за незаконосъобразно определена като % върху стойността на реално получения при извършването на делбата дял вместо % от стойността на дела му по допускането на делбата. Претендира присъждане на направени пред тази инстанция съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност. При редовност в призоваването, същата не се явява в с.з.

Като подадени в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, на посочените в нея отменителни основания, жалбата е основателни.

Решението на РРС е валидно, а в обжалваните си части - неправилно, противно на закона и несъответно на установените по делото, и релевантни за изхода му факти. Като в осъдителната си част по иска по сметки то е и недопустимо .

Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, която като такава се споделя напълно от настоящия състав.

Правилно и съответно на търсената с иска защита първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Но постановения по този иск резултат, не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка и не сочи на съответно прилагане на материалния закон.

При иначе правилно дадената от правна страна квалификация на спора като такъв по чл.31, ал.2 ЗС, първоинстанционният съд не е дал съответен и изведен от фактите по делото извод за основателността му, за пасивната материално правна легитимация, за правната значимост на предприетите от страните действия като такива, обуславящи фактическия състав на регламентираната в разпоредбата чл.31, ал.2 ЗС хипотеза на неоснователно обогатяване. Допуснал е произнасяне по същество и извън въведения с иска по сметки предмет на спора.

Уважаването на иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е обусловено от следните предпоставки: процесната вещ да е съсобствена; вещта да се ползва само от един или няколко от съсобствениците; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с правата си; лишеният от ползването съсобственик да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик /съсобственици/ да му предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да се е противопоставил на това. Установяването на така изброените елементи от фактическия състав, обусловил претендираните на осн.чл.31, ал.2 ЗС права , при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищцата.

Като в случая, като заявено в хода на делбеното производство, предявяването на иска за дължимо се по правилата на неоснователното обогатяване обезщетение се явява обвързано и с правилата на особеното производство. Ще рече, че пристъпвайки към решаването му по същество, съответно на изискванията на чл.346 ГПК и в пределите на сезиращата го с това производство молба, съдът е дължал произнасяне за относимостта на вземането към делбената маса, дяловото участие на страните в съсобствеността на ползвания имот и предявяването на вземането в предвидения за това преклузивен срок- най късно в първото, редовно провело се след влизане на решението за допускането на делата, заседание във фаза по извършване на делбата.

По тези, релевантни за изхода на делото факти е безспорно установено, че:

1/С влязло в сила на 20.ХІ.2012г. Решение №169/6.VІ.2012г. по гр.д.№718/2011г. по опис на ИРС, е отречено заявеното от жалбоподателя право на изключителна собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като ПИ – Дворно място с идентификатор №40422.505.2180 по КК и КР на град Кубрат при наличие на застроени в същия масивни сгради със стопанско предназначение, за които между страните не се спори, че са собственост на ЕТ”С.С. ЕЛЕКТРОКОМПЛЕКТ”ЕИК040636700, гр.Кубрат, съгласно Постановление за възлагане на ДСИ от 14.ІІІ.1995 по изп.д.№240/1995г. на СИС при КРС.

2/ С влязло в сила на Решение №116/17.ХІ.2010г. по бр.д.№374/2010г. на ИРС, бракът между страните е прекратен.

3/ На 21.ХІІ.2010г. въззиваемата К. депозира в регистратура на КРС искова молба за допускане на процесния ПИ – Дворно място с идентификатор №40422.505.2180 по КК и КР на град Кубрат, до делба. В обстоятелствена част и петитум на молбата, по която на производство пред КРС е било образувано гр.д.№629/2010г., не се съдържа искане за възлагане на допуснати до делба имоти и искания по сметки.

3/ След определянето му като местно компетентен с разглеждане на спора, по образуваното му на производство гр.д.№291/2011г., приемайки, че включеното в делбената маса недвижимо имущество е възмездно придобито по време на брака им, с влязло в сила на 18.ІІІ.2013г. Решение №…І/22.ІІ.2013г. ИРС допуска същото до делба при равни за страните права.

4/ В хода на първото, редовно провело се на 30.Х.2013г. съдебно заседание –след дата на влизане на решението по допускането на делбата в сила и във фаза по извършването й, ищцата е сезирала съда с иск по чл.346ГПК, претендирайки дължимо й се от ответника обезщетение за осъщественото от него изключително ползване на процесния имот ПИ – Дворно място с идентификатор №40422.505.2180 по КК и КР на град Кубрат, лишило я в периода от 21.ХІІ.2010г.(дата на подаване на иска за делба) до дата на „постановяване на решението” по допускането му до делба от възможността да се ползва от имота, съответно на правата си в съсобствеността. Обезщетението е претендирано в размер на 6000,00лв., изчислено като ½ от сумата на месечния пазарен наем за периода.

От изложеното в обстоятелствена част на иска й по сметки, относимо на волеизявеното в петитум, се следва, че ищцата претендирала обезщетение за лишаването й от възможността да ползва съсобствения с жалбоподателя имот за периода от 21.ХІІ.2010 г. до 18.ІІІ.2013 г. Т.е., за период преди дата на предявяване на иска по сметки -30.Х.2013г. В петитум на молбата не се съдържа искане за дължимо й се занапред, считано от дата на подаването на молбата(30.Х.2013) . обезщетение.

5/ По искане на страните, във връзка с определяне размера на следващия се за периода наем за имота, съдът е назначил СТЕ, на които, излизайки извън предмета на спора(фиксиращ наемния период от дата на молбата за делба-21.ХІІ.2010 до дата на постановяване на решението по допускането на делбата-22.ІІ.2013г.) п поставя некоректно задача за изчисляване на наемна цена към дата на изготвяне на заключенията по експертизите. От изложените към обжалваното решение мотиви е видно, че съдът е възприел изготвеното в този смисъл заключение на назначената по делото тройна СТЕ.

По делото не се установиха предприети от ищцата действия по изменение на предявения на 30.Х.2013г. иск по сметки-било досежно размера, било досежно претендирания с молбата по сметки период.

С постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният от въззиваемата иск по сметки е доказан по основание, визирайки разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС до размера на 1 217.55лв. и за периода от 30.Х.2013г. до 20.VІІ.2015г.

С това си произнасяне, влизайки в конфликт с диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по непредявен му на производство иск. В този смисъл, възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението в тази му част е основателно.

Възприетата от първоинстанционния съд значимост на исковата молба за допускането на имота до делба като дължима се по см. на чл.31, ал.2 ЗС покана, не се споделя от настоящата инстанция. Този извод на съда е неправилен, не кореспондира с установените по делото факти и като краен резултат е мотивирал незаконосъобразен извод за основателност на предявения срещу жалбоподателя иск по сметки.

Както бе посочено и по горе, в реквизит на подадената на 21.ХІІ.2010г. искова молба за допускане на имота до делба НЕ СЕ СЪДЪРЖА искане по сметки. От това си право, страната се е възползвала едва на 30.Х.2013г. - в първото заседание след влизането на решението по допускането му до делба в сила. Което заседание, в разпоредбата на чл.346ГПК законодателят е предвидил като крайния възможен момент за допустимо предявяване на иска по сметки. С превяване на иска си по сметки ищцата, в чиято тежест е доказването на предпоставките, ангажиращи отговорността на жалбоподателя с обезщетяването й по реда на чл.31, ал.2 ЗС, не е ангажирала доказателства за отправяни до последния писмени покани за ползването на имота, респ. за дължимо й се при лишаването й от ползването му обезщетение.

Уважаването на иска с пр. осн. чл. 31, ал. 2 ЗС се явява обусловено от визираните в разпоредбата предпоставки, в тяхната кумулативност. Ще рече, отсъствието, респ. недоказаността на която и да е от тези предпоставки, води до извод за неоснователност на иска.

В случая безспорно доказан по см. на чл.31, ал.2 ЗС е факта на установената между страните, към дата на иска по сметки, дялова съсобственост върху имота. От събраните по делото доказателства, както и от назначените по делото експертизи , се следва за установено, че допуснатото до делба дворно място, индивидуализирано като ПИ – Дворно място с идентификатор №40422.505.2180 по КК и КР на град Кубрат е със статут на фактически обслужващо стопанското предназначение на построените в него сгради. Които сгради са доказано притежавани в собственост от трето за делбата лице - ЕТ”С.С. –ЕЛЕКТРОКОМПЛЕКТ”, собственост на жалбоподателя. В гражданския оборот физическото лице С.С. и притежаваното от жалбоподателя физическото лице ЕТ”С.С. –ЕЛЕКТРОКОМПЛЕКТ” са различни субекти, със свои самостоятелни права и задължения.

Изтъкването на тази разлика в случая се явява дължима, доколкото от доказателствата по делото се установява, а и самата ищца не въвежда спор по този въпрос, че в ползване на процесното и обслужващо сградите дворно място е бил собствения на жалбоподателя ЕТ”С.С. –ЕЛЕКТРОКОМПЛЕКТ”. Всяка от назначените по делото експертизи, независимо една от друга е констатирала в заключение, че земята не би могла да бъде ползвана за цели различни от предназначението на застроените в нея сгради. Ищцата не е ангажирала доказателства в противен смисъл. Изложеното опровергава твърдяната по отношение на жалбоподателя пасивна материално правна легитимация на ползвател на имота, лишил ищцата от възможността да се ползва съобразно правата си от същия.

Както бе посочено и по горе, съществен елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по см.на чл.31, ал.2 ЗС е наличието на отправена от съсобственик писмена покана до ползващия се от вещта съсобственик за предоставяне ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да се е противопоставил на това. Доказване наличието на такава покана е в тежест на ищцата. Доколкото в случая това не е изпълнено, като по делото не е установено, че жалбоподателят се е ползвал от този имот в личното си качество и че в същото се е противопоставил срещу съвместното му ползване с ищцата, то предявената срещу него искова претенция, в случай на допустимост би била неоснователна.

Отделно от това в случая не е налице и отправена до жалбоподателя покана за плащане на обезщетение. В задължителната си за съдилищата практика по чл.290 ГПК, ВКС прима, че за покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се счита и исковата молба за делба, но само когато съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление би отговаряло на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В този случай ответникът би дължал обезщетение за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл.346ГПК .

Допуснатата от първоинстанционния съд незаконосъобразност при преценката на фактите към предявената му по реда на чл.346 ГПК и на осн чл.31, ал.2 ЗС претенция , мотивира коментара на въззивния съд по същество на спора, въпреки констатираната от него недопустимост на решението в тази му част.

Като постановено за непредявен в срока на чл.346 ГПК период на дължимо по реда на чл.31, ал.2 ЗС обезщетение , в частта, с която жалбоподателят е осъден със заплащането му, решението следва да се обезсили, а поизводстото по делото прекратено.

В частта, с която първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя със заплащане на държавна такса в размер, определен като % върху стойността на възложения му в реален дял имот, решението следва да се отмени като незаконосъобразно поради несъответствие с изискванията на чл.355ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ по ГПК.- Според които, всяка от страните в делбеното производство, при поискване дължи относими на дела му по допускането на делбата разноски, а държавната такса –се следва в размер определен като % върху стойността на дела му по допускането на делбата.

Предвид основателността на жалбата и своевременно направеното в този смисъл искане, на осн.чл.78 ГПК в полза на жалбоподателя се следва присъждане на доказано направени по делото разноски.

Водим от горното и на осн. чл.270, ал.3 и чл.271ГПК Съдът

Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА Решение №282/21.VІІ.2015г. по гр.д.№291/2011 по описа на ИРС В ЧАСТТА, с която С.Д.С. е осъден да заплати на Р.П.К. 1 217,55лв. в обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения им недвижим имот, индивидуализиран като ПИ – Дворно място с идентификатор №40422.505.2180 по КК и КР на град Кубрат, за времето от 30.10.2013г. до 20.07.2015г като недопустимо постановено по непредявен на осн.чл.31, ал.2 ЗС и по реда на чл.346 ГПК иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №296/2015г. по опис на РОС в тази му част.

ОСЪЖДА Р.П.К. да заплати по см/ка на РОС държавна такса върху предявения от нея иск по сметки в размер на 240,00лв.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №282/21.VІІ.2015г. по гр.д.№291/2011 по описа на ИРС В ЧАСТТА, с която С.Д.С. е осъден да заплати по см/ка на ИРС държавна такса в размер на 527,40лв. и вместо това ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА С.Д.С. да заплати по см/ка на РОС държавна такса

върху дела си по допускането на недвижими имоти до делба, възлизаща в размер на 309,70лв.

ОСЪЖДА Р.П.К. да заплати на С.Д.С. разноски по делото в размер на 224,35лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ