Р  Е  Ш    Е  Н  И  Е

 

№4
 

Разград
 
 


21. І.2016
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

20156
 
                                                 съд                                                                                   

21. І.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

 ЛАЗАР МИЧЕВ

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

Секретар: Н. Р.                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

  ИРИНА ГАНЕВА

 

 

 
 
                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр. 

 
   

2015
 

    №301
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

     Производство по реда на чл. 253 и сл.ГПК.

    С Решение №385/6.ХІ.2015г., постановено по гр.д.№172 по описа му за 2015г.  състав на ИРС е уважил иска, предявен от И.А. А. против М.Й., обявявайки по реда на чл.26 ЗЗД нищожност на сключения  от последната Договор за доброволна делба на земеделски земи, оформен с акт  рег.№192, т.Х, общ.рег.№11583/1.ХІ.2013г. В ЧАСТТА, касаеща ПИ с  начин на трайно ползване-нива от 3.824дка, съставляваща имот №010058 по план за земеразделяне на с.Староселци, общ.Исперих. Приложено към исковата молба У-ние изх.№56702002986/23.Х.2014г., относимо към дата на предявяване на иска сочи данъчна оценка на процесния имот  в размер на 646,60лв. В приложение на исковата молба е депозиран документ, доказващ внесена за редовността й държавна такса в размер на 50,00лв. при дължима се такава, в съответствие с правилото на чл.71, ал.2 във вр. с чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК в размер на 64,60лв.

Недоволна от така  постановеното решение,    ответната страна М.Й. обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно. Твърди несъответствие на направените от първоинстанционния съд изводи с установената по делото фактическа обстановка. На релевираните с жалбата основания се  иска  неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което по същество съдът да отхвърли предявеният срещу нея иск като неоснователен и недоказан. 

 При редовност в призоваването, въззивникът не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з.

    В  законоустановения и предоставен й от съда срок,  насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по основателност, и допустимост на жалбата.  

   Редовно призован, въззиваемият не се явява в с.з. Чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв.Косев,   заявява , че оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението на ИРС като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.     

            Като  подадена   в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. 

              Разгледана  по същество е основателна, но   по   съображения, които  в съвкупност  навеждат на извод за недопустимост на  обжалвания  съдебен акт. Поради което, съответно на служебно вмененото му по см. на чл.269 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК и  на  предвиденото в т.6 от ТР№1/2013 на ОСГК на ВКС, въззивният съд дължи обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на  първоинстанционния съд.

             Делото е било образувано на производство пред ИРС по иск, предявен срещу жалбоподателя на осн.чл.26 ЗЗД  във вр. с чл.75ЗН -  за прогласяване нищожност на Договор за доброволна делба на недвижим имот, индивидуализиран като нива с площ от 3.824 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Средоселци,   община Исперих,  за която    по плана за земеразделяне на селото е отреден имот №01058, сключен между него,  Й. и Р. Й. на 1.ХІ.2013г., в качеството им на наследници на починалия през 2010г.  С. Т. М.

             Претендирайки качеството си на съсобственик по наследство на процесния имот, въззиваемият е атакувал сделката като нищожна поради неучастието на всички сънаследница  в делбата

                Релевираната в исковото производство нищожност   по чл. 75, ал. 2 ЗН изисква   участието на всички съсобственици на общата вещ, защото е немислимо делбата да бъде частично валидна за участниците, а да бъде относително недействителна само за онзи от съсобствениците, който не е взел участие в нея(вж. Постановено по реда на чл.290ГПК Р. № 353/13. І.2012 г. на ВКС по гр. д. № 835/2010 г., I г. о., ГК).

    Освен това, когато в производството по делбата  не е участвал сънаследник, респ. съсобственик, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН делбата е изцяло нищожна, а не само и единствено по отношение на един от съделителите и по отношение само на един от включените в делбената маса имоти.

           Оспореният с иска  договор  за доброволна делба е многостранна правна сделка,   страните по която  са задължително необходими другари. Конституирането им като такива е било служебно дължимо от първоинстанционния съд при преценката му за  редовност  и допустимост на сезиращия го с производството иск.     

Съгл.   т.6 от ТР№1/2013г. на ОСГК на  ВКС, задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.  Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация се квалифицира като нередовност на исковата молба, за която съдът е длъжен да следи служебно, предприемайки  предвидените  в чл.129 ГПК действия по отстраняването й .    

  Съгласно т.6 на ТР№1/9.ХІІ.2013г.,  имащо  задължителен за практиката на съдилищата характер, „ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.” Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от  4.І.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство са прогласени за неактуални  при действащото от 1.І.2008г. ГПК.

В конкретния случай, констатирайки, че  първоинстанционният съд е провел и решил по същество спора за  валидността на договора за делба   без участието на всички, засегнати от действието му  страни    като   задължително необходим другар,  въззивният съд дължи обезсилването му и връщането на делото за новото му разглеждане от друг състав на ИРС от фаза - конституиране на  задължително необходимия другар и предприемане на дължимите се, по отношение надлежноста на участието им  в процеса, действия по връчване на искова молба, право на отговор и пр.

 

 По изложените мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И :

   ОБЕЗСИЛВА   Решение   №385/6.ХІ.2015г.     по гр.д.№172/2014 по описа на ИРС   като недопустимо постановено по нередовно предявен иск без участие на задължително необходими другари  и

           ВРЪЩА делото за новото му разглеждане от друг състав на ИРС при съобразяване на дадените му от въззивния съд указания относно дължимото конституиране на страните по атакуваната сделка  като задължително необходими на ответната страна другари.

            Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. 

                             

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.            2.                 

НР