Р Е Ш Е Н И
Е № 7
Гр. Разград, 08 .02. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 302 по описа за 2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х.Г.И. чрез пълномощник против Решение от
19. 10. 2015 г. по гр. д. № 500/15 г. по описа на РС Исперих, в частта, с което
е признато за установено, че дължи на Н.И.Я. *** сумата от 1 560, 78 лв. ,
законната лихва от подаването на заявлението в съда – 13. 05. 15 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото – 31, 50 лв. , заплатена държ. такса и 379 лв.
адвокатско възнаграждение по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15. 05. 2015 г. по ч. гр. д. № 374/ 2015 г. по
описа на ИРС. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание
поддържа становището си, изложено в писмения отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него
в обжалваната част, разгледана по същество се
явява основателна.
Безспорно
е, че ищцата на 22. 04. 08 г. е придобила правото на собственост въз основа на
покупко-продажба с нот. акт № 93, т. V, рег. № 3509, дело № 372/ 2008 г. на
нотариус рег. № 254 върху недвижим имот: Търговски обект – Магазин № 1 със
застроена площ от 20, 20 кв. м., Игрална зала със застроена площ от 46, 02 кв.
м. част от бивша Книжарница и Магазин № 2 с площ от 38, 26 кв. м. , находящи се на партерен етаж на
четириетажна сграда, находяща се в гр.
Исперих, ул. „В. Левски” № 63, общ. Исперих, застроен върху общинско дворно
място, за което е отреден парцел ІІІ в кв. 185 по плана на града с площ от 4190
кв. м. за сумата от 80 000 евро. За закупуването на имота е ползвала
банков кредит в размер на 80 000
евро, за което е сключен Договор за банков кредит на 22. 04. 08 г. №
1623/05201/615 между нея и „УниКредит Булбанк” АД. С нот. акт за
покупко-продажба № 49, т. ІІІ, рег. № 2652, дело № 358/ 2014 г. на нотариус
рег. № 254 ищцата на 27. 03. 14 г. е продала на ответника ½ ид. част от
правото на собственост върху гореописаните имоти общо за сумата 7 713, 85
лв. В договора изрично се съдържа изявление, че на купувача е известно
обстоятелството, че върху същите имоти има вписана законна ипотека в полза на
„УниКредит улбанк” АД и че купува имота с вписана тежест. Ищцата твърди, че са
се договорили с ответника за заплащане на цената за придобиване правото на
собственост върху ½ ид. ч. , която му е прехвърлила, той да поеме
цялостното обслужване на банковия кредит като изплаща останалите погасителни
вноски по Договор за банков кредит на 22. 04. 08 г. № 1623/05201/615 в полза на
Банката като трето лице – бенефициент на осн. чл. 22 от ЗЗД, както и чрез
цялостно встъпване в дълг при условията на чл. 101 от ЗЗД. Ответникът погасил
11 броя поредни месечни погасителни вноски за периода от 01. 03. 14 г. до 20.
04. 15 г. , не е заплатил погасителните вноски по кредита за м. март и м. април
2015 г. в размер на 3121, 55 лв., които заплатила ищцата, за да избегне
обявяване от Банката на предсрочна изискуемост на дълга.
Спорът е налице ли е
споразумение между страните по делото ответникът да встъпи в дълга на ищцата за
заплащане на месечните погасителни вноски по банковия кредит, предмет на
Договор за банков кредит на 22. 04. 08 г. № 1623/05201/615 и дължи ли на ищцата сумата 3121, 55 лв., които същата е заплатила на
Банката вместо него. Ищцата сочи като основание на задължението на
ответника правната норма на чл. 101 от ЗЗД, но излага твърдение за встъпване в
дълг на ответника вместо нея по сключения Договор за банков
кредит на 22. 04. 08 г. № 1623/05201/615, което сочи на основание за
поемане на задължение по чл. 102 от ЗЗД. Съгласно чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.
Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се
освобождава от задължението. Съглашението
за встъпване в дълг не е сделка, за която е предвидена определена форма. За
нейната действителност обаче законът предпоставя наличие на валидно
съществуващо облигационно отношение, в изпълнение на задълженията по което се
прави встъпването при безспорно установен размер на дълга и ясно изразена воля
за съгласие за встъпване или заместване. Доказателства по делото за съглашение
между ищцата и ответника за встъпване или заместване в дълга не са посочени. Изплащането
на 11 бр. погасителни вноски на кредита
от ответника не може да се тълкува за изразена воля от него да встъпи или да
замести ищцата в целия й дълг към
Банката и не изяснява вътрешните отношения между тях и основанието на
извършеното плащане. Факта, че при закупуване на имота, ответникът е
декларирал, че му е известно обстоятелството, относно вписаната ипотека върху
имота, не го прави длъжник или солидарен длъжник по договора за кредит. Същият е придобил недвижим имот,
обременен с ипотека от праводателката му
за обезпечаване на нейния дълг и се
явява трето лице - съсобственик на
недвижим имот, което не е лично задължено към банката - ипотекарен кредитор.От изразените
волеизявления в нот. акт за
покупко-продажба № 49, т. ІІІ, рег. № 2652, дело № 358/ 2014 г. на нотариус
рег. № 254 ищцата на 27. 03. 14 г., сключен между страните не
може да се направи извод, че ответникът е поел задължение да заплаща вместо
ищцата погасителните вноски по кредита и че по този начин е формирана цената на
закупените от него недв. имоти, а напротив. Съдържа се изрично волеизявление на
купувача, че е получил изцяло и в брой цената.
Въззивната инстанция в настоящия
състав приема, че предявения иск е неоснователен и недоказан и ответникът не
дължи на ищцата сумата 3121, 55 лв.,
които същата е заплатила на Банката вместо него.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според
жалбоподателя е довело районния съд до неправилен извод, е обосновано,
поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено. Следва да бъде постановено друго решение, с което
предявения иск да бъде отхвърлен изцяло с произтичащите от това последици.
Съобразно изхода на делото, въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото пред въззивната
инстнация в размер на 531, 22 лв., според представения списък на разноските.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 19. 10. 2015 г. по гр.
д. № 500/15 г. по описа на РС Исперих, в частта, с което е признато за
установено, че Х.Г.И., ЕГН ********** *** дължи
на Н.И.Я. *** сумата от 1 560, 78 лв. , законната лихва от подаването на
заявлението в съда – 13. 05. 15 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото – 31, 50 лв. ,
заплатена държ. такса, 379 лв.
адвокатско възнаграждение по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15. 05. 2015 г. по ч. гр. д. № 374/ 2015 г. по
описа на ИРС, за сумата 410, 50 лева, която е осъден да заплати на Н.И.Я. за
разноски по делото в исковото
производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Н.И.Я., ЕГН ********** *** да бъде признато за установено по отношение на Х.Г.И., че дължи на Н.И. Яшарсумата от 1 560,
78 лв. , законната лихва от подаването на заявлението в съда – 13. 05. 15
г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото – 31, 50 лв. , заплатена държ. такса, 379 лв. адвокатско
възнаграждение по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 15. 05. 2015 г. по ч. гр. д. № 374/ 2015 г. по описа на ИРС, като неоснователен и
недоказан.
В останалата част Решение от 19. 10. 2015 г. по гр. д. №
500/15 г. по описа на РС Исперих, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.И.Я., ЕГН **********
*** да заплати на Х.Г.И., ЕГН ********** *** сумата 400 лева
разноски пред районния съд и заповедното производство и сумата 531, 22 лв.
разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.