Р Е Ш Е Н И
Е № 14
Гр. Разград, 19 .02. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Реджебова
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 308 по описа за 2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл.във вр. с чл. 365, т. 1 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.Т.К. ***
против Решение № 359/ 21. 10. 2015 г. по гр. д. № 1035/15 г. по описа на РС
Разград, с което е отхвърлен, предявения
от него иск против Д.С. Д.
по чл. 422 от ГПК за сумата от 10 000 лв., дължима по запис на заповед от
01. 03. 2011 г. , като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи
не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
материалния закон, както и че е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната
жалба и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание
поддържа отговора.
Разградският окръжен
съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Няма спор между страните, че
по заявление, депозирано от жалбоподателя на осн. чл. 417, т. 9 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу въззиваемия за сумата
10 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 01. 03. 2011 г. ,
ведно със законната лихва от 22. 01. 15 г., 200 лв. разноски по делото и 580
лв. адвокатско възнаграждение. След постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК
от въззиваемия, пред районния съд е образувано настоящото исково производство
по чл. 422 от ГПК. Спорът е дали записът на заповед е редовен от външна страна
и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В записа на заповед е посочен като издател името на физическото лице Д.С.Д.
с ЕГН и адрес ***, като под тези данни е изписано “Хранкомерс ЦБА-ООД “ с
посочени БУЛСТАТ и адрес в гр. София. Положен е един подпис. При тези обстоятелства районният съд правилно е приел,че не е налице яснота,
относно издателя на записа на заповед – дали издател е самото физическо лице
или търговското дружество, представлявано от него, които са различни правни
субекти. След като въззивамия, като длъжник в заповедното
производство е направил възражение, че не дължи вземането по заповедта за
изпълнение, в тежест на ищеца - жалбоподател е било да докаже съществуването му. В исковата молба няма въведено каузално основание за пораждане
на вземането му. В проведеното открито съдебно заседание по делото на 09. 10. 15 г. правопораждащи факти на каузално
правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният
ефект,
отново не са въведени. Във връзка с писмения отговор на ответника, оспорващ от
външна страна менителничния ефект са поискани гласни доказателства за
установяване не на съдържанието на документа, както изрично е посочил
пълномощник на ищеца, а с оглед издаването на документа, на получаване на
сумата и лицето, което се е задължило
като платец – дали физическото лице Д. Д. или ЮЛ, представлявано от Д. и дали е
поето солидарно задължение за връщане. Т. е. възражения, основани на съществуването или
несъществуването на задължение по каузално правоотношение не са направени и дори
да не биха били преклудирани и допустими доказателствените искания на жалбоподателя, направени
пред районния съд и въззивната инстанция, то същите са неотносими към спора. В
този смисъл съдът приема, че при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуалния закон.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359/ 21. 10. 2015 г. по
гр. д. № 1035/15 г. по описа на РС Разград.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ