РЕШЕНИЕ

№ 66 / 22.06.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На тринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 310 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител, против решение № 122 / 13.10.2015г., постановено по гр.д. № 388 / 2015г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че П.Т.П. има задължение към ищеца в размер 1538,59лв. – главница за незаплатена ел.енергия за периода 27.12.2013г. – 24.03.2014г., обезщетение за забава в размер 53,02лв. върху главницата от момента на настъпване на падежа на всяка от фактурите до 11.06.2014г. и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият П.Т.П. не е депозирал писмен отговор. В хода на образуваното въззивно поризводство, същият е починал и на негово място в процеса са конституирани наследниците му А.П.П. и Д.П.Т..

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: П.Т.П. е бил абонат на „Енерго-Про Продажби”АД. Имотът се намирал в с.Каменово, ул.”Опълченска” № 3. На 31.08.2009г. е издадена фактура № 0132486738 за дължима ел.енергия на потребителя, след което, видно от приложена от ищеца справка, за периода от 10.12.2011г. до 11.11.2013г., са издавани фактури, в които не е отчитана потребена ел.енергия и не са начислявани суми за такава. С фактура № 0158270605 / 27.12.2013г. е начислена сумата 1 254,79лв. за консумирана ел.енергия в периода 12.11.2013г. – 10.12.2013г. С фактура № 0158637578 / 23.01.2014г. е начислена сумата 104,15лв. за консумирана ел.енергия в периода 11.12.2013г. – 10.01.2014г. С фактура № 0159115452 / 21.02.2014г. е начислена сумата 137,88лв. за консумирана ел.енергия в периода 11.01.2014г. – 10.02.2014г. С фактура № 0159559605 / 24.03.2014г. е начислена сумата 18,77лв. за консумирана ел.енергия в периода 11.02.2014г. – 12.03.2014г. С фактура № 3300964539 / 21.02.2014г. е начислена сумата 23лв. за възстановяване на преустановено снабдяване с електрическа енергия на потребителя.

В хода на първоинстанционното производство ответникът П.П. е дал обяснения, че е отсъствал от имота за период от два месеца и че за периода 2011г. – 2013г. не е заплащал консумираната от него електрическа енергия. От показанията на свидетеля Радослав Николов – служител на дружеството – ищец, се установява, че е започнал да отчита ел.енергия на абонатите от с.Каменово от м.октомври, 2013г. В началото на своята работа е нямал достъп до СТИ в дома на ответника, но впоследствие го е издирил и е започнал да отчита показанията на електромера.

П.Т.П. е починал на 12.01.2016г. и е оставил за наследници синовете си Във въззивното производство са представени и приети две удостоверения, от които е видно, че си А.П.П. и Д.П.Т.. Д.П.Т. е направил отказ от наследството на своя баща, който е вписан в особената книга при РС Кубрат за отричане от наследство под № 10 / 11.03.2016г. А.П.П. е направил отказ от наследството на своя баща, вписан в особената книга при РС Кубрат за отричане от наследство под № 11 / 24.03.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, съгл. чл.51 ЗН. Когато наследниците вече са направили своя избор и са се отказали изрично от наследството, какъвто е настоящият случай, кредиторът следва да използва процедурата по чл.51 ЗН по отношение на призованите наследниците от следващия ред и така до изчерпване на законните наследници и до преминаване на наследственото имущество към държавата (в този смисъл решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о.). „Енерго-Про Продажби”АД не е сезирал съда по реда на чл. 51 ЗН по отношение на следващия ред наследници, след отказа от приемане на наследството на П.Т.П. от неговите преки наследници. Видно от цитираната разпоредба, производството по определяне на срок за приемане на наследство може да се развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда.

В случая, новоконституираните ответници не отговарят за задълженията, оставени като пасив в наследството на наследодателя. С оглед на изложените съображения, искът на „Енерго-Про Продажби”АД за приемане на установено, че П.Т.П. дължи заплащане на консумирана ел.енергия, ведно с мораторна и законна лихва, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид горния извод, е безпредметно да се обсъждат наведените във въззивната жалба оплаквания. Решението на районния съд следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените в него съображения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 122 / 13.10.2015г., постановено по гр.д. № 388 / 2015г. по описа на РС Кубрат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР