Р Е Ш Е Н И
Е № 15
Гр. Разград, 23 .02. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Светла Робева
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 311 по описа за 2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр. Разград против Решение № 332/ 30. 10. 2015 г.
по гр. д. № 1836/14 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен иска,
предявен от „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД против С.А.М. с правно основание чл.
422 от ГПК за установяване съществуване на вземане за сумата 545, 22 лв. – цена
на питейна вода по фактура № 3109709117
за периода 23. 05. 11 г. до 20. 11. 11 г.
и сумата 159, 74 лв. обезщетение за забава за периода 01. 09. 11 г. до
18. 07. 14 г. , като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на материалния закон, както и че е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната жалба
и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание се явява пълномощник
на въззиваемия. Заявява становище, че оспорва въззивната жалба, като
неоснователна, излагайки съображения, че отчетеното количество вода не е
консумирано от доверителя му, а е вследствие на некачествен монтаж на водомера
при подмяната му.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че на 10. 05. 2011 г. в имота на въззиваемия е извършена подмяна на водомера, за което е
съставен Протокол № 106317 от с. д. с показание
на консумирана вода „0”. Видно от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, на 23. 05. 11 г. и на 25. 06. 11 г. е отчетено показание на
консумирано количество вода „0” . Въззиваемият е подал до жалбоподателя жалба
вх. № 21/ 11. 07. 2011 г. , с която е обяснил, че след подмяната на водомера се
е получил теч на вода, която не е ползвал и е поискал да се установи точно
причината за това. От изпратеното Становище от 22. 07. 2011г. /л. 58/ от представител на жалбоподателя до
въззиваемия се установява, че причина за теча е язва на щуцера на водомера и
вина за това имат инкасатора и въззиваемия, който е длъжен да осигури достъп до водомера. От
гласните доказателства е установено, че имотът представлява празно дворно място
и макар и оградено, е с наличен свободен достъп до водомера от улицата. Според показанията
на свидетеля и кореспонценцията между страните, инкасаторът не е отчитал
ежемесечно показанията на водомера, а е
записвал показания „0” по сведения от бащата на въззиваемия, че не ползвал
вода. Жалбоподателят е счел, че въззиваемия дължи наполовина отчетеното
количество вода - 233 куб. м. , тъй като
имал вина, че не допуснал инкасатора в
имота да отчете показанията на водомера. Този довод се поддържа и в съдебното
производство, като съдът приема, че е необоснован. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установява твърдението на жалбоподателя,
че въззиваемият не е осигурил и е възпрепятствал достъпа на инкасатора до
имота. Обстоятелството, че бащата на въззиваемия е заявил, че не е консумирана вода в
имота и инкасаторът се е доверил без да
извърши проверка на водомера и отчитане на консумацията, не сочи на такъв
извод. Освен това в чл. 24, ал. 4 от Общите условия е установен ред за
удостоверяване на отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
до водомера чрез съставяне на протокол за това, подписан от дл. лице и поне
един свидетел. Надлежният ред не е спазен, поради което не са налице
доказателства посочени от жалбоподателя, установяващи твърдението му. Установява
се безспорно от гласните и писмени доказателства, че въззиваемият е изпълнил
точно задължението си по чл. 5, т. 7 от ОУ да уведоми жалбоподателя за
установената повреда по водопроводната мрежа, поради което не може да му се
вмени отговорност, че е консумирал процесното количество 233 куб. м. вода
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 332/ 30. 10. 2015 г. по
гр. д. № 1836/14 г. по описа на РС
Разград.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
НР