РЕШЕНИЕ № 13

Гр. Разград 12.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 314 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от ответницата А.А.Д., чрез пълномощник адв. Р. Петрова против Решение № 141 / 06.11.2015 г., постановено по гр. дело № 191 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат, с което е прието за установено по отношение на нея, че ищеца И.Х.Е. е собственик на ¼ ид. части от подробно описан недвижим имот, находящ се в с. Севар, обл. Разград и в този смисъл е изменен, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, издадения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност. В жалбата се сочи, че неправилно районният съд приел, че ответницата не била демонстрирала пред ищеца, държавни органи и трети лица намерението си да свои цялата вещ. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява тъкмо обратното. На следващо място се сочи, че в резултат на издадена заповед за защита ищеца бил отстранен от имота за шест месеца, като по този начин се прекъсвало владението му за повече от шест месеца. На последно място се сочи, че ответницата била поискала прекратяване на осиновяването, поради тежко провинение на ищеца, като това нейно действие било безспорно израз на промяна в субективното й отношение към ищеца и по отношение на процесния имот, който считала за изцяло свой, тъй като ищеца не бил достоен да го наследи. Отправя се молба за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна И.Х.Е. депозира отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник адв. Мариета Димитрова, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, с молба за потвърждаване на решението. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява ответната страна да е упражнявала самостоятелна фактическа власт върху целия процесен имот, както и да е демонстрирала спрямо ищеца намерение да свои целия имот. Плащането на данъци и др. подобни действия не обосновават сами по себе си промяна в намерението на своене.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивницата, на същите основания и със същите искания.

Процесуалният представител на въззиваемия депозира писмена молба в която заявява, че подържа изцяло подадения отговор.

Въззиваемия И.Х.Е. заявява лично, че е доволен от обжалваното решение.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Между страните по делото не е спорно, че са наследници на Х.Е.Д. / Юлиян Донев Донев /, починал на 27.03.1992 г., като ищеца е негов син, а ответницата съпруга, съгласно Акт за женитба № 15 / 04.05.1960 г. Не се спорно също така, че ответницата и покойният й съпруг, докато бил жив, построили къща с общи усилия в дворно място, собственост на бащата на починалия Х.Е.Д.. Не се спори че ищеца, който е роден на *** г., бил осиновен от ответницата и покойният й съпруг, когато бил шест годишен. От тогава той заживял в процесният имот. След като се оженил в имота заживели съпругата му и двете им деца.

След смъртта на Х.Д. отношенията между ищеца и ответницата се влошили . Ищеца употребявал алкохол и в това състояние ставал агресивен. От 2006 г., с прекъсвания през годините, ищеца и съпругата му работили в чужбина, като на по- няколко месеца се връщали и процесният имот, където били децата им. Част от заработените средства ищеца и съпругата му инвестирали в имота, като подменили дограмата, поставили гипскартон.

По молба на ответницата, с решение № 42 / 28.06.2013 г. по гр. дело № 70 / 2013 г. по описа на ОС-Разград, в сила от 21.01.2014 г. е прекратено осиновяването на ищеца от ответницата, допуснато д решение на РС-Кубрат на 05.05.1972 г. В резултат на това отношенията между двамата окончателно се влошили и ищеца се преместил да живее в друг имот, собственост на ответницата, находящ се в същото село Севар, ул. “ Кирил и Методий “ № 30, а децата му останали да живеят в процесния имот.

По молба на ответницата на 12.01.2015 г., с н.а. № 10, том I, рег. № 00095, дело № 7 / 2015 г., на Сейхан Съдък – Нотариус с район на действие РС-Кубрат, рег. № 004 на НК, ответницата е призната за собственик на процесният недвижим имот, придобит по наследство и давност.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответницата и покойният й съпруг обитавали имота заедно до неговата смърт през 2992 г. От 1972 г. в имота заживял и ищеца, който впоследствие се оженил и продължил да живее в имота със семейството си. Свидетелите сочат, че ищеца извършвал ремонти в жилището, но което ответницата не се възпротивила. Свидетелските показания установяват и влошените отношения между страните, както и че през 2014 г. ищеца се преместил да живее в друг имот на ответницата.

Спорният момент по делото е дали ответницата, след смъртта на съпругът й е владяла целият имот като свой и дали е демонстрирала това свой намерение пред ищеца по ясен и недвусмислен начин, като това владение да е продължило явно и необезпокоявано в продължение на десет години.

От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин дали и кога ответницата е променила намерението си и започнала да упражнява владение единствено и само за себе си.

За да се приеме наличие на промяна в намерението на един от съсобствениците да владее целия имот единствено и само за себе си е необходимо да обективира намеренията си в конкретни по ясен и недвусмислен начин и тези действия да стигнат до знанието на другия съсобственик. Такива действия могат да бъдат например недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица и др. такива, които изключват по категоричен начин правата на другия съсобственик върху веща.

В настоящия случай не се налице такива действия. Декларирането на един имот и плащането на данъци за същия, както е сторила ответницата, сами по себе си не са достатъчни като действия, които да обосноват промяна в намерението на съсобственика да владее целия имот като свой.

От друга страна по несъмнен и безспорен начин се установява, че ищеца е извършвал ремонти и подобрения на имота със свои средства. Тези действия са извършвани през 2010-2011 г. и към този момент няма данни ответницата да се е противопоставяла по някакъв начин. Тъкмо обратното, в показанията си св. К., който твърди, че лично е участвал в тези дейности сочи, че ответницата го посрещала добронамерена и не създавала каквито и да било пречки. Въобще никой от разпитаните по делото свидетели не съобщава за някакви конкретни действия, извършени от ответницата, с които тя да е демонстрирала промяна в намеренията си.

Не е спорно, че за продължителен период от време ответника и съпругата му работили в чужбина, но през цялото това време те се връщали на по няколко месеца и отсядали в същата къща, където бил домът им и където през цялото време живеели децата им, включително и под грижите на ответницата.

Позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл. 81 от ЗС в случая е неуместно. Извеждането на ищеца от процесния имот, вследствие на издадена заповед за защита по никакъв начин не се отразява на правата на страните върху процесният имот, тъй като това е акт на принуда от страна на орган на държавна власт и съответното лице е длъжно да се съобрази.

Предприемане то на действия по прекратяване на осиновяването би могло да се предприеме като действие, което има отношение към промяната в намерението за своене на цялата вещ. То обаче е извършено през 2013 г., а н.а. е издаден през 2015 г., т.е. периода е недостатъчен по смисъла на чл. 79 от ЗС.

Правото на собственост върху ¼ ид. част от процесният имот, ищеца е придобил по наследство.

Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на спора, районният съд изменил издаденият нотариален акт в частта досежно правата на ответницата, като ги съобразил с решението си.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати направените от въззиваемия разноски за въззивното производство в размер на 300.00 лв., а направените от нея разноски следва да останат за нейна сметка

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141 / 06.11.2015 г., постановено по гр. дело № 191 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат.

ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН ********** с адрес: *** заплати на И.Х.Е., ЕГН **********, сумата 300.00 / триста лева /, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на касационните основания по чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.