РЕШЕНИЕ № 13

Гр. Разград 19.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 7 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от С.М.Г., чрез пълномощник адв. Р.П. против Решение № 134 / 30.10.2015 г., постановено по гр. дело № 116 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат, с което е отхвърлен предявения от него срещу Община Завет, обл. Разград, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, че той е носител на правото на собственост по отношение на поземлен имот, находящ се в землището на с. Брестовене, м. Текнедже “, с площ от 3 205 кв. м., представляващ реална част от възтановен на община завет имот с начин на трайно ползване-пасище-мера, целия с площ от 124.301 кв.м. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че имота е държавна собственост и не може да бъде придобит по давност. Отправя се молба за отмяна на решението и уважаване на иска.

Въззиваемата страна Община Завет депозира отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Жалбата, респ. отговора се подържат и в съдебно заседание от процесуалните представители на страните, на същите основания и със същите искания.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е основателна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал, основани са на закона и въззивната инстанция счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Въззивната инстанция не споделя правните изводи, дали основание на първоинстанционният съд да отхвърли предявения иск.

Въззивната инстанция не споделя становището на първостепенния съд, че процесните имоти са станали държавна собственост и без да е провеждана такава процедура, само по силата на разпоредбите на ЗС /Обн., Изв. Бр. 92 / 1951 г./ и ПМС № 216/1961 г.

По делото не е спорно, че процесните два имота представляват част от възтановените на Община Завет с Решение № 98Б / 29.05.1998 г. на ПК-Завет- пасище,мера с площ от 124.301 дка, от които 62.128 дка пета категория и 62.173 дка трета категория, в местността “ Текнедже “ в землището на с. Брестовене, обл. Разград, представляващ имот № 057001 по картата на землището.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищеца владее имотите повече от шестдесет години. До смъртта на баща му на 16.07.1967 г. имотите владял баща му, а впоследствие самият той.

Свидетелят С. С. , на 70 г., твърди, че познава ищеца от петдесет години и знае ясаците му край с. Брестовене. Мястото било заградено с мрежа, но след кражбата й е заградено с вършини. Докато бил жив бащата на ищеца работел мястото, а след неговата смърт ищеца. Не е чул някой да го притеснява и да го гони от мястото. Не е чул на това място някога да е имало блок на ТКЗС.

В показанията си св. В. И., на 69 г., сочи, че познава ищеца и знае, че притежава градина от около 3.5 дка, която се намира в края на селото, точно срещу къщата му. Тази градина ищеца имал от баща си. Свидетеля твърди, че откакто се помни, около 60 години, знае, че тази градина е на бащата на ищеца, а след смъртта му, негова. Градината била оградена с вършини, с които е отграничена от нивата. Не е чувал някой да притеснява ищеца или да го гони от имота. Не знае имота да е бил част от ТКЗС.

Според заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, статута на имотите към 1996 г. е както следва: имот с планоснимачен номер 1144-860 кв.м., от които извън регулация 760 кв.м. и 100 кв.м. в регулация, като придаваема площ и имот с планоснимачен номер 1146-2345 кв.м., от които извън регулация 2 260 кв.м. и 85 кв.м. в регулация, като придаваема площ.

Вещото лице не установило документална промяна на статута на имотите през годините, с изключение на Акта за публична общинска собственост за имот № 057001, част от който е територията на процесните имоти.

Процесните имоти не са включвани документално в блок на ТКЗС и не са причислявани към държавния поземлен фонд. Вещото лице не установило наличието на документи, с които да са отнети юридически имотите от ищеца. Фактически терена все още се ползва от ищеца.

Описаните в н.а. от 1996 г. имоти не са напълно идентични с имот с площ от 3 205 кв.м., разположен в североизточната част на имот № 057001 в землището на с. Брестовене.

По-голямата част от имотите по действащия кадастрален и регулационен план планове на с. Брестовене е извън регулационните граници на населеното място – 3020 кв.м. и е част от площта на имот № 057001.

Към заключението си вещото лице прилага комбинирана скица с очертание на процесните имоти.

По делото няма данни да е подавано заявление по реда на ЗСПЗЗ за възтановяване собствеността върху процесните имоти.

При тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случая ответника не е представил такива доказателства. Точно обратното от заключението на СТЕ се установява, че имота никога не е включван в блокове на ТКЗС.

Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че те не следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. / В този смисъл Решение № 380 / 04.08.2010 г. по гр. дело № 110 / 2009 г., I г.о., Решение № 197 / 10.05.2011 г. по гр. дело № 430 / 2010 г., I г.о. и Решение № 883 / 14.12.2010 г. по гр. дело № 1432 / 2009 г. I г.о., всички на ВКС /

В случай, че лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) - чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната давност.

В настоящия случай ищеца владее имотите непрекъснато повече от петдесет години, включвайки владението и на своя баща, т.е. в продължение на повече от десет години. Освен това през този период владението на ищеца е явно, несъмнително и спокойно. Вследствие на владението, продължило повече от предвидения с чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен срок, ищеца е придобил по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за първата инстанция в размер на 444.00 лв., съобразно представените доказателства и списък на разноските, за настоящата инстанция разноски в размер на 25 лв. за държавна такса. Направените от другата страна разноски следва да останат за нейна сметка.

Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 134 / 30.10.2015 г., постановено по гр. дело № 116 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Завет, обл. Разград, че С.М.Г. ***, ЕГН **********, е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, по отношение на: Поземлен имот с планоснимачен № 1144 с площ от 860 кв.м., от които извън регулация 760 кв.м. и 100 кв.м. в регулация, като придаваема площ и поземлен имот с планосномачен № 1146 с площ от 2 345 кв.м., от които извън регулация 2 260 кв.м. и 85 кв.м. в регулация, като придаваема площ, разположени в североизточната част от имот № 057001 в землището на с. Брестовене, община Завет, обл. Разград и представляващи част от имот № 057001, в граници, съобразно приложената комбинирана скица.

Осъжда Община Завет да заплати за разноски на С.М.Г. ***, ЕГН ********** сумата 469.00 лв., от които 444.00 лв. разноски за първоинстанционното производство и 25.00 лв. разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК. .

Председател: Членове: 1. 2.

MH