гр.Разград 09.02.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд в
публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
при участието на секретаря М.Н.,като разгледа
докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело
№15 по описа за
Производството е по реда на чл.267
и сл.от ГПК.
С Решение №424 / 15.12.2015 год.
, постановено по гр.дело № 899/ 2015 год. Исперихският районен съд е наложил по
отношение на Е.Ш.С. *** мярка за защита от домашно
насилие , като е задължил нейния фактически съжителник
Х. ***, с нарочно постановената в производството Заповед да се въздържа от
извършване на домашно насилие чрез
следните мерки:забрана за срок от осемнадесет месеца да приближава обитаваното
от ищцата жилище ,местоработата й, както и местата за социален отдих и контакти
на същата.Наложил е на Х. М.Х. на осн.
чл.5,ал.4 от ЗЗДН “глоба” в размер на 600.00 лв.Задължил е същия да посещава
специализирани програми за превенция на домашното насилие.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ответникът
Х. ***, поради което го обжалва в срок.В подадената въззивна жалба навежда доводи за това, че решението е
неправилно и необосновано.Моли същото да бъде отменено
от настоящата инстанция.С допълнителна жалба представя
характеристика,издадена от бившия му работодател
Община Исперих и амбулаторен лис от
преглед при психиатър,извършен на 06.01.2016 г.
Въззиваемата Е.Ш.С.
не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба в дадения й от
закона срок.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез повереника си поддържа подадената жалба.
Въззиваемата Е.С.
чрез писмена молба,подадена от нейния повереник
оспорва жалбата.Моли решението на ИРС да бъде потвърдено.
Разградският
окръжен съд , като съобрази наведените в жалбата доводи и становищата на
страните , с оглед на събраните пред двете инстанции доказателства, приема за
установено следното:Жалбата е процесуално допустима , като подадена в срок от
легитимирана страна в процеса, имаща интерес от обжалването,против акт,
подлежащ на контрол по реда на въззивното
производство.
Разглеждайки същата по същество я намира за частично основателна в частта,касаеща
наложената на Х.Х. глоба.
ИРС е бил сезиран с молба от Е.Ш.С. за издаване в нейна полза на заповед за защита , с налагане на мерки по чл.5 от ЗЗДН срещу нейния фактически съжителник
Х. М.Х. с когото са обитавали жилище,собственост на неговите
родители в гр.Исперих.Конкретните обстоятелства са
подробно изложени в молбата за защита и възпроизведени в декларацията по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН. Молителката твърди, че първите две седмици от общо продължилото два месеца между нея и ответника съжителство живеели
добре,след което той се променил,станал друг човек.Системно я биел,забранявал й
да се вижда с родителите си,заплашвал както нея,така и тях.В последните дни на
съвместното им съжителство била заключена в дома им.На 06.11.2015 г.след като
тя поискала да поканят родителите й на гости ответника побеснял и й нанесъл
побой,удрял я по цялото тяло ,като й спукал устната.Заплашвал я, че ще убие
нея, родителите й и малкото й братче. Успяла да избяга от жилището на
12.11.2015 г. и се прибрала в дома на родителите си.
Молбата е подадена на 20.11.2015 г.,т.е. в законоустановения срок. Същата е
насочена срещу лице, което попада в кръга на посочените в чл. 3, т.4 от ЗЗДН.
В хода на производството пред РС ,както и пред настоя щата инстанция ответникът по молбата
оспорва изцяло фактическите обстоятелства изложени в молбата на ищцата досежно упражнен върху нея психически и физически тормоз от
страна на ответника Х. на 06.11.2015год. около 19.00 ч.
,при който той нанесъл побой над ищцата,като заплашвал нея и семейството й.Х.Х.
по същество поддържа становище,че не е осъществил
на посочената дата акт на домашно насилие спрямо ищцата,но събраните по негово
искане доказателства и пред двете инстанции не опровергават декларацията по
чл.9,ал.3 от ЗЗДН,подписана от Е.С. за упражнено по отношение на нея насилие от
негова страна на 06.11.2015 год.
Страните не са изслушвани лично и
пред двете инстанции.
Установява се от събраните
доказателства,че фактическото съжителство между страните се е осъществявало в
периода средата на м.септември 2015г.до 12.11.2015г. ,когато ищцата напуснала
съвместно обитаваното от тях жилище в гр.Исперих,собственост на родителите на
ответника и се установила да живее при своите родители в същия град.
За установяване на
обстоятелствата във връзка с твърдяното домашно насилие въззиваемата
е представила декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която подробно са описани
действията на въззивника, които според нея
осъществяват състав на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Съгласно чл. 13,
ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само
на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3. От изложеното е видно, че
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена
стойност, за разлика от останалите частни свидетелстващи документи, които имат
само формалната доказателствена сила, следваща от разпоредбата на чл. 180 ГПК,
според която подобен документ установява единствено авторството на
волеизявлението. От нормата на чл. 13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че
декларацията на пострадалото лице удостоверява, че фактите и обстоятелствата са
се осъществили така, както са изложени в нея. При оспорване на истинността на
фактите в тази декларация доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва.При наличието на други
доказателства, които да я опровергават, декларацията няма задължителна за съда
материална доказателствена сила.
В настоящия казус въззивният
съд намира, че доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН не е
оборена от въззивника. Гласните доказателства,сочени
от настоящия жалбоподател пред РС също
не опровергават посоченото в молбата и декларацията.В този смисъл от
показанията на майката на въззивника С. Е. не може да
се направи категоричен извод,че на процесната дата
между него и Е. не е възникнал скандал при който той да е упражнил спрямо нея
физическо и психическо насилие.Подобен извод не може да бъде направен и от
показанията на незаинтересования свидетел Б. С.,тъй като безспорно при
нанасянето на побоя над въззиваемата и отправянето на
заплахите от страна на Х. при тях двамата не е имало трето лице,което
да е станало свидетел на случилото се.Нанасянето на побоя и заплахите не
изключва възможността след прекратяването им въззиваемата
да е била принудена да посети сватба в друго село заедно с родителите и брата
на ответника.В този смисъл неотносими
към предмета на доказване са показанията на св.Е. Х.,която
свидетелства изобщо за впечатленията си от съвместното съжителство на страните,но не и за конкретната дата 06.11.2015 г.Предвид на
това ,че доказателствената тежест за оборване н истинността на фактите,изложени
в декларацията е за ответника,който я
оспорва ,РОС не намира за необходимо да преповтаря фактите ,изложени пред РС от свидетелката Себат С.ева,майка на ищцата.
Не следва
да бъдат обсъждани разпечатките от „фейсбук”,представени
от ответника,тъй като същите не представляват електронен документ и не са годни
доказателства по смисъла на ГПК.
Ето защо въззивната инстанция приема за
доказани твърденията на въззиваемата за осъществено
спрямо нея психическо насилие от страна на въззивника
на датата 06.11.2015 г.
Те безспорно не се опровергават и
от сочените от жалбоподателя доказателства пред РОС ,заедно с допълнението към
въззивната жалба писмени доказателства.Те имат отношение към личността на въззивника ,но обрисувана извън семейната среда.
Предвид изложеното от фактическа страна , РОС
направи следните правни изводи:Налице са предпоставките за налагане на мерки по
чл.5 от ЗЗДН, както правилно е приел и РС.Като определени по вид и времево те
съответстват на тежестта на упражненото домашно насилие.
Отчитайки характера на
проявите на домашно насилие, възрастта на ответника и обстоятелството, че същият няма
постоянни доходи,РОС намира, че на
основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН следва да му се наложи глоба в размер на 400 лв., поради което
решението на районния съд до този размер следва да се остави в сила, а за
разликата над него до присъдения от 600 лв. следва да се отмени.
Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати в полза на РОС ДТ в р-р на 12.50 лв.Срещу него следва да бъде
издаден служебно изпълнителен лист за посочената по-горе ДТ в полза на РОС и
наложената му глоба в р-р на 400 лв.
Водим от горното , Разградският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение №424/15.12.2015 год.,
постановено по гр.дело № 899/ 2015 год.по описа на
Исперихски районен съд САМО В ЧАСТТА , с която Х. *** ,ЕГН-********** е осъден да
заплати по сметка на Районен съд Исперих глоба в размер над 400 лв. до присъдения от 600 лв. за извършената от него
проява на домашно насилие спрямо Е.Ш.С. *** ,ЕГН-**********, на 06.11.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалите му части
ОСЪЖДА Х. *** ,ЕГН-**********
да заплати по сметка на Разградски окръжен съд ДТ в размер на 12.50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МН