Р Е Ш Е Н И Е № 18
Гр. Разград, 25. 02. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина
Димитрова
2.. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р. и с участието на
прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр.
дело № 22 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.И.Д. *** чрез пълномощник против Решение №
408/ 07. 12. 2015 г. по гр.
д. № 1292/ 15 г. по описа на РС Разград в частта, в която е отхвърлен, предявения от него иск
против Прокуратурата на Р България за
разликата над 7 000 лв. до първоначално предявения размер от 18 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
обвинение. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на материалния закон. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което да бъде
уважен изцяло иска.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Р България чрез РП
Разград против същото решение в частта, в която е уважен предявения иск в
размер на 7 000 лв., като излага съображения, че така определения размер
на обезщетение е несправедлив и моли решението да бъде отменено в тази част и
да бъде постановено друго, с което да бъде намален размера на обезщетението. Оспорва
като неоснователна въззивната
жалба на Д. Д..
Въззиваемият Д. оспорва като неоснователна въззивната жалба от Прокуратурата на Р България.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по същество се
явяват съответно: неоснователна, предявената от Д.Д. и основателна, предявената
от Прокуратурата на Р България.
Фактическата
обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. Безспорно е, че на 04. 03. 2013
г. с постановление на ОСлО при ОП Разград ищецът е бил привлечен като обвиняем по
ДП № 5/ 2012 г. за извършено
престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК и с влязла в сила присъда на 12. 06. 2015 г. по нохд № 270/ 2013
г. на ОС Разград е бил признат за
невиновен и оправдан по обвинението. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство в
продължение на 2 години и 3 месеца се е
отразило негативно на физическото му
здраве, живота му в социален и професионален план. Районният съд при обсъждане
на размера на обезщетението е съобразил тези обстоятелства, както и
обстоятелството, че против ищеца по същото време е било водено и друго
наказателно производство по повдигнато по – рано обвинение – през 2009 г. и в този смисъл е необоснован довода, изложен от прокуратурата. Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2,
ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява
срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са
причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и
водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищеца и наказателното производство е
приключило с присъда, с която е оправдан. Обвинението е незаконно, когато
неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. Този факт
е достатъчен да инициира, че е претърпял вреди, рефлектиращи върху
неговите достойнство и чест. На осн. § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД
по справедливост. Налице е многобройна и постоянна съдебна
практика, включително и постановена в производства по чл. 290 ГПК, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се
гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на
увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите
чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
"справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
При установените по делото факти, настоящият
състав на въззивнвия съд намира, че справедливото
парично обезщетение на ищеца Д. за причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди, следва да се определи на 5 000 лв. Първоинстанционното
решение в частта, с което претенцията му е уважена за разликата над 5 000 лв.
се явява неправилно, като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. То
следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска, като
неоснователен за разликата над 5 000 лв. до 7 000 лв. В останалата
част, решението на районния съд, с което
е отхвърлен иска за разликата от 7 000 лв. до първоначално предявения
размер от 18 000 лв. следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора,
решението на районния съд в частта на присъдените разноски на ищеца следва да
бъде отменено над размера на 392 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 408/ 07. 12. 2015 г. по гр.
д. № 1292/ 15 г. по описа на РС Разград в частта в която е уважен, предявения иск от Д.И.Д., ЕГН ********** против Прокуратурата
на Р България за претърпени
неимуществени вреди за времето от 04. 03. 2013 г. до 12. 06. 15 г. в резултат на повдигнато обвинение по ДП № 5/
2012 г. на ОСлС при ОП Разград за разликата
над 5 000 лева до размера на 7 000 лв. , ведно със
законната лихва от 12. 06. 15 г. и в частта в която Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на Д.И.Д. разноски по делото над
размера от 392 лева и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.И.Д., ЕГН ********** против Прокуратурата на Р България за претърпени неимуществени вреди на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за времето от 04. 03. 2013 г. до 12. 06. 15 г. в резултат на незаконно повдигнато обвинение
по ДП № 5/ 2012 г. на ОСлС при ОП Разград за разликата
над 5 000 / пет хиляди/ лева до размера на 7 000 /седем хиляди/ лв.,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 408/ 07. 12. 2015 г. по гр. д. № 1292/ 15 г. по описа на
РС Разград в частта в която е отхвърлен,
предявения от Д.И.Д., ЕГН ********** иск против
Прокуратурата на Р България за разликата
над 7 000 лв. до първоначално
предявения размер от 18 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение по ДП № 5/ 2012 г. на ОСлС при ОП Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР