Р Е Ш Е Н И Е № 25
Гр. Разград, 11. 03. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая
Йончева
2.. Валентина Димитрова
при секретаря Н. Реджебова и с участието на
прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр.
дело № 23 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Ц.Б. *** чрез пълномощник против Решение №
412/ 20. 11. 2015 г. по гр.
д. № 1670/ 15 г. по описа на РС Разград в частта, в която е отхвърлен, предявения от него иск
против Прокуратурата на Р България за
разликата над 400 лв. до първоначално предявения размер от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
обвинение. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на материалния закон. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което да бъде
уважен изцяло иска. В съдебно заседание поддържа жалбата.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Р България не
е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание представителят на ОП Разград заявява
становище, че жалбата е неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява частично основателна.
Фактическата
обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната
инстанция. Безспорно е, че с постановление на 29. 07. 2014 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ-В-319/
2013 г. на ОДМВР Разград за извършено
престъпление по чл. 133, ал. 1, пр. 2 от НК и с влязла в сила присъда на 26. 05.
2015 г. по нохд
№ 517/ 2015 г. на РС Разград е бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство в
продължение на 10 месеца в няколко
съдебни заседания се е отразило
негативно на физическото му здраве, на живота му в социален и
професионален план. Изпитвал притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй
като били подронени репутацията и авторитета му, с които се ползвал сред
колегите си и в обществото. Тези обстоятелства довели до коренна промяна в
личното му поведение и до неблагоприятно развитие на начина му на живот. Ищецът
се затворил в себе си, отчуждил се, станал раздразнителен и неспокоен. Съгласно
чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2,
ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява
срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са
причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и
водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищеца и наказателното производство е
приключило с присъда, с която е оправдан. Обвинението е незаконно, когато
неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в
процесния случай. Този факт е достатъчен
да инициира, че е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите достойнство и
чест. На
осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ,
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Налице
е многобройна и постоянна съдебна практика, включително и постановена в
производства по чл. 290 ГПК, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди
реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са
засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в
сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист
израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално
съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
При установените по делото факти, настоящият
състав на въззивния съд намира, че справедливото
парично обезщетение на ищеца Б. за причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди, следва да се определи на 1500 лв. Първоинстанционното
решение в частта, с което претенцията му е отхвърлена за разликата над 400 лв. до
размера на 1500 лв. се явява неправилно, като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и следва
да бъде отменено и да бъде постановено друго в този смисъл, а в останалата
част, с което е отхвърлен иска над размера от 1500 лв. до 10 000 лв.,
следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати съдебни разноски на жалбоподателя,
съобразно уважената част от иска в размер още на 46, 50 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 412/ 20. 11. 2015 г. по гр. д. № 1670/ 15 г. по описа на РС Разград
в частта, в която е отхвърлен, предявения от Д.Ц.Б. ***, ЕГН ********** иск против
Прокуратурата на Р България за разликата
над 400 лв. до 1500 лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на
разноски по делото за разликата от 30 лв. до 76, 50 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Д.Ц.Б. ***, ЕГН ********** сумата 1 100 / хиляда и сто/
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП
№ ЗМ-В-319/ 2013 г. на ОДМВР Разград, както и сумата 42, 60 лева разноски по делото,
съобразно уважената част от иска. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412/ 20. 11.
2015 г. по гр. д. № 1670/
15 г. по описа на РС Разград в останалата част, в
която е отхвърлен иска, предявен от Д.Ц.Б. ***, ЕГН ********** против Прокуратурата
на Р България за разликата над 1500 лева до
първоначално предявения размер от 10 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № ЗМ-В-319/ 2013 г. на ОДМВР Разград и за разноските по
делото над 76, 50 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ