РЕШЕНИЕ

№ 24 / 21.03.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и девети февруари, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Реджебова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 27 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З.Л.И. чрез пълномощник, против решение № 417 / 7.12.2015г., постановено по гр.д. № 1576 / 2015г. по описа на РС Разград, с което е осъдена да заплати на ДФ”Земеделие” сумата 24 446лв., представляваща главница за неизпълнено задължение по договор за отпускане на финансова помощ по програма за развитие на селските райони, обезщетение за забава за периода 31.03.2015г. – 10.09.2015г. в размер 1 115,25лв. и законна лихва върху главницата, считано от 10.09.2015г. до нейното окончателно излащане. Жалбоподателката излага твърдения, че сключеният между страните договор не е прекратен, изпълнени са част от задълженията и ако неговото действие продължи, ще бъде изпълнен в цялост. Твърди още, че насрещната страна по договора не й е дала срок за изпълнение на задълженията, което е изискване на чл.87 ЗЗД, а разпоредбите на Наредба № 9 / 3.04.2008г., която е нормативен акт с по-ниска степен от закона, са в противоречие с тази разпоредба. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа подадената въззивна жалба.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Държавен фонд”Земеделие”, представляван от изп.директор Р.Порожанов, е депозирал писмен отговор чрез представляващия го юрисконсулт, в който изразява становище относно неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на районния съд. Становището се поддържа в съдебно заседание от явилия се юрисконсулт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, утсановена по аналогичен начин и от първостепенния съд: Страните са сключили договор № 17/112/05316 от 22.02.2010г., на основание чл.21 ал.2 от Наредба № 9 / 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. По силата на договора ДФ”Земеделие” се е задължил да предостави на З.И. безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни цели и дейности, заложени в бизнес план – приложение №1: изготвяне на технически проект за строителство на говедовъдна ферма; строителство на ферма и оборудване на ПСМ – закупуване на млекоохладителна вана; закупуване на 5бр. телета, закупуване на 18дка земеделска земя; изграждане на торохранилище и инсталация за торосъбиране; закупуване на 8бр. крави-млечни. Като основни дейности и цели страните са уговорили увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 ИЕ; завършване на обучителен курс; достигане на съответствие със стандартите на Общостта по отношение на ветеринарните, фитосанитарните и др. изисквания; увеличаване обработваемата земеделска площ на стопанството; подобряване на сградния фонд; подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съобръжения и оборудване; увеличаване броя на животните в стопанството; придобиване на професионална квалификация в областта на земеделието. Тези инвестиции, дейности и цели ползвателят З.И. се е задължила да извърши в срок до 22.02.2013г., като срокът е удължен с анекс до 22.01.2015г. – т.3.1. от договора. Фондът е поел задължението да изплати помощта на два етапа от по 24 446лв. На 25.03.2010г. З.И. е получила първото плащане в размер на 24 446лв.

Съгласно т.5.1. от договора, З.И. е поела задължението да подаде заявка за второто плащане не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.3.1., т.е. до 22.02.2015г. Със заявката е следвало да приложи и множество документи, съобразно приложение №4 към Наредбата, изискуеми съгласно чл.24 ал.1 от същата, доказващи изпълнението на поетите ангажименти по пролижение № 1 към договора. Същата не е изпълнила това свое задължение. Твърдението й в писмения отговор е, че действително не е спазила договорния срок, но причината е, че късно се е снабдила с част от документите, поради забавеното им издаване от съответните държавни институции. И. е представила задание за технологичен проект (без дата); заявление за издаване на разрешение за изработване на ПУП от 28.06.2010г. и съответното издадено разрешение от Зам.кмет на Община Разград; решение на Комисия за земеделските земи от 11.06.2015г., с което е променено предназначението на наетата от нея земеделска земя и скица от 26.09.2015г.; план за застрояване с отразени върху него съгласувания. От разпитания в съдебно заседание св.Ридван Исмаил – баща на ответницата, се установява, че З.И. е ходила в различни държавни институции, за да се снабди с необходимите документи, но поради закъснения в издаването им, сроковете на вече издадените такива са изтичали. След това свидетелят се е разболял (налице е и приложена епикриза за болничен престой от 28.09.2015г. до 5.10.2015г.). Св.Исмаил обяснил на директора на териториалното поделение на разплащателната агенция в Разград как се е получило забавянето, но последният го посъветвал да се обърне към Министерството на земеделието и храните.

На 27.02.2015г. З.И. е получила нотариална покана, с която е уведомена, че ДФ”Земеделие” отказва изплащането на второто плащане на финансовата помощ с мотив, че към 22.01.2015г. не е изпълнила задължението да подаде заявка за второ плащане в срок, окомплектована с всички изискуеми документи. И. е поканена да възстанови получената сума от 24 446лв. по първото плащане в 30-дневен срок от датата на получаване на писмото, т.е. до 27.03.2015г. Видно от извлечение от партидата на ответницата при ДФ”Земеделие”, сумата по главницата не е издължена. Липсват други доказателства за връщане на търсената сума. За периода от 31.03.2015г. до 10.09.2015г. са начислени дължими лихви в размер 1 115,25лв.

На 9.07.2015г. е изготвен доклад нередност от РРА – Разград, с който е констатирано неизпълнението на горните задължения от ответницата.

При така изяснената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Две са оплакванията, направени в нея, които съгласно чл.269 изр.2 ГПК, следва да бъдат разгледани от въззивния съд. Първото възражение е в смисъл, че дори и да е налице неизпълнение на договора от страна на З.И., в разглеждания случай въззиваемият е следвало да даде срок по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД за изпълнение на задълженията, а не да прекратява договора. Второто възражение е за изпълнение на поетите задължения, въпреки, че престацията е извършена в по-късен момент, след получаване на нотариалната покана за връщане на първото плащане по договора.

По отношение на първото оплакване в жалбата съдът намира следното: с исковата молба ДФ”Земеделие” е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата по първото плащане поради неизпълнение на договореното задължение за подаване в съответния срок на заявка за второто плащане, окомплектована с всички изискуеми документи, доказващи изпълнение на инвестициите, основните дейности и цели, предвидени в бизнес плана. Съобразно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № 9 / 3.04.2008г., в случай че ползвателят не изпълни свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, изпълнителният директор на разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми ведно със законните лихви и/или да прекрати договора. С изпратената нотариална покана ищецът е отказал изплащането на договорената финансова помощ, предвид липсата на подадена заявка, окомплектована с необходимите документи, без да направи изявление за прекратяване на договора.

Жалбоподателят твърди, че съгласно чл.87 ал.1 ЗЗД въззиваемият трябва да му даде подходящ срок за изпълнение. Съгласно ТР № 8 / 12.11.2015г. по т.д. № 1 / 2015г. на ВАС обаче, сключваният договор за отпускане на финансова помощ по чл. 21 ал. 2 от Наредба № 9 не е между равнопоставени по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗЗД правни субекти и елементите на договора не са резултат от свободно договаряне между тях. Този договор е избраната в наредбата (приета на национално ниво за целите на Общата селскостопанска политика на ЕС за финансиране на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони) правна форма, чрез която се извършва индивидуализация на правата и задълженията на конкретното лице и административния орган, разрешаващ отпускане на финансовата помощ. Тези права и задължения императивно следват от самия нормативен акт, а не от волята на страните по договора. От горното следва, че разпоредбите на ЗЗД относно договорните задължения са неприложими в случая. Отказът за изплащане на финансовата помощ и искането за връщане на всички получени суми представляват индивидуални административни актове. Като такива подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, от който ред жалбоподателката не се е възползвала и актовете са влезли в сила. В този смисъл и съгласно чл.33 ал.1 от Наредбата, за ищеца е възникнало основанието за търсене на сумата по първото извършено плащане в размер на 24 446лв.

Материалните предпоставки, съставляващи неизпълнение на договорните задължения на жалбоподателката, са установени и в настоящото съдебно производство. В този смисъл, второто възражение на жалбоподателката, че не следва да бъде осъждана за връщането на получената от нея финансова помощ, защото е изпълнила задълженията си по договора, макар и със закъснение, също е неоснователно. Видно от представените писмени доказателства, З.И. е предприела действия по изпълнение на съдържащия се в приложение № 1 към договора бизнес план в частта за инвестициите, само в неговата първа точка. Останалите ангажименти за инвестиции, основни дейности и цели не са изпълнени. Позоваването на виновно поведение на държавните институции, от които е следвало да се снабди с необходимите документи за предприемане на строителство на фермата, не представляват форсмажорно обстоятелство по смисъла на т.8.2. от договора, съответно §1 т.21 от ДР на Наредбата. Отделно от това, в разглеждания случай договорът в т.8.3., съответно чл.8 ал.4 от Наредбата, поставят като изискване към ползвателя на финансовата помощ писмено да уведоми разплащателната агенция за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Жалбоподателката не е предприела такива действия. Водените разговори между представител на териториалното поделение на ДФ”Земеделие” в Разград и третото лице св.Исмаил не заместват задължението за писмено уведомление с прилагане на необходимите доказателства.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 417 / 7.12.2015г., постановено по гр.д. № 1576 / 2015г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния късъционен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.