РЕШЕНИЕ № 30
Гр. Разград 07.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
Секретар: С.Л.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 34 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, подадена
от “ ТИ ЕФ ТИ “ ООД гр. София, ЕИК *****, чрез пълномощник адв.
Теодора Паликрушева против Решение № 382 / 05.11.2015 г., постановено по гр. дело № 739
/
Въззиваемата страна Б.М.С. не депозира отговор на въззивната жалба в предоставения му за това срок.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.
Процесуалният представител на въззиваемия С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че работодателя е имал възможност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, с нарочен акт по чл. 203 вр. с чл. 2010 от КТ да установи липсата по основание и размер, но не сторил това. Счита, че от представените по делото доказателства не се установява изискуемост на твърдяното от ищеца вземане.
Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран от
ищеца “ ТИ ЕФ ТИ “ ООД гр. София, ЕИК ***** с искова молба, с която против
ответника Б.М.С. е предявен иск по чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищеца има вземане спрямо него в размер на 5000 евро. Впоследствие
цената на иска е намалена на 1703 евро. Ищеца основава претенцията си на запис
на заповед от 15.10.2010 г., приложена към заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано гр. дело № 777 /
В отговора си ответника оспорва представения запис на заповед, както и че дължи исковата сума, като сочи, че с ищеца бил в трудовоправни взаимоотношения и подписал записа на заповед редом с подписването на трудовия договор. Счита, че не дължи исковата сума, поради липса на основание за това.
Между страните не е спорно, че са били в трудово правоотношение, като
ответникът работил при ищцовото дружество на длъжност
„шофьор международни превози" по Трудов договор № 296 / 21.10.2015 г., сключен на основание чл. 70 от КТ за
изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. При подписване
на трудовия договор, на 15.10.2010 г. ответникът подписал във връзка с
постъпването си на робата и процесния Запис на заповед, с който безусловно се
задължил срещу представянето му, с уговорка „без протест", да плати на ищцовото дружество или на негова заповед, сума в размер на
пет хиляди евро, платима в гр.София. В заглавната част на
документа е посочен падеж на определен ден - 15.10.2010г., съвпадащ с датата на
издаване на записа на заповед. Ответникът се подписал, че същият Запис на
заповед му е предявен за плащане, но не е посочена дата, когато е станало това.
В Записа на заповед са видни поправки с химикал на двете дати на издаването му
- в заглавната част и в долен ляв ъгъл, като и двете поправки касаят годината
на издаване.
Пред съда, ответника С. потвърдил, че
е подписал записа на заповед на посочената дата 15.10.2010г., вкл. и относно
предявяването му за плащане /въпреки липсата на посочена дата/, като
поправените дати върху документа не са изписани от него. Ответника обяснил, че
записът на заповед е подписан с цел да обезпечи евентуални повреди по
превозното средство по време на работа или ако го изостави в друга държава и
напусне работа „или нещо подобно", но твърди, че при напускане на
процесната работа той върнал камиона на работодателя си, отчел всичко, което
има да предава и не е имал останали задължения към дружеството. Не оспорва, че
получавал парични суми от работодателя си за заплащане на разходи във връзка с изпълнение
на задълженията му като шофьор - 800.00 евро, предадени му на ръка, които отчел
в началото до средата на м. ноември
По делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетеля А.Е.А., работил заедно с ответника
като шофьор при същия работодател, потвърдил установената от работодателя
практика, при постъпване на работа, шофьорите да подписват заедно с трудовите
договори и запис на заповед, каквато подписал и самият свидетел за същата сума
- пет хиляди евро, служеща за обезпечаване на евентуални повреди по
управляваните от тях МПС. Свидетеля сочи, че когато с ответника напуснали
работа, работодателя не е предявил претенции към тях за липсващи суми или
причинени вреди. Твърди, че при отчитане на предоставените им служебни пари -
за разходваните средства за гориво, винетки и други, не са получавали насрещен
документ, че са се отчели пред работодателя. При напускане на работата не са им
били върнати и подписаните от тях записи на заповед.
Назначената по делото ССЕ дава заключение, относно получените от ответника парични суми, както и, че отчел разходи във връзка с превоза на стоки в размер на 833.50 евро, на левова равностойност от 1 630.18 лева. Не са възстановени сумите по паричния превод в Р. Словакия от 04.11.2010 г., включващи 1650.00 евро - паричен превод и 86.50 евро - разноски по паричния трансфер, възлизащи общо на 1 736.50 евро с левова равностойност 3 396.30 лева. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, последния имал неизплатено задължение към ищеца в размер на 1703.00 евро, с левова равностойност 3 330.78 лева, произтичащо от невъзстановен паричен превод в Р. Словакия. В съдебно заседание вещото лице пояснило, че не са му представени първични счетоводни документи за отчетените от ответника разходи, а само по счетоводен запис в регистъра на сметка 422 „Подотчетни лица" по партидата на Б.М.С. по кредита са занулени сумите по предоставения служебен аванс по Заповед за командировка № 2580 / 21.10.2010 г. На вещото лице не е представен отчет за командировката, но е осчетоводено, че ответникът няма задължения по отношение на дадената му сума.
При
тези фактически констатации и за да отхвърли предявения иск, първоинстанционнния съд приел от правна страна, че ищеца, в
качеството му на работодател на ответника претендира вреда, която търпи от
поведение на ответника, в качеството му на работник. Съдът приел, че е налице
специфичен случай на отчетнически функции, даващ основание за ангажиране
имуществената отговорност на работника. Приел, че реализирането й предполага
категорично доказани признаците от фактическия състав на конкретното нарушение
на трудовите задължения, включващи: противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между противоправното
деяние и настъпилата вреда, вина на извършителя на нарушението., които
обстоятелства въобще не били предмет на изследване и доказване в настоящото
производство. Не било доказано пред съда съставлява ли конкретното поведение на
ответника Б.М.С. адм.нарушение, вината му и заплащането
на наложената глоба. Липса на ясно и конкретно разписани задължения и
отговорности при изпълнение на служебните задлъжения.
Заплатената глоба от 1 650.00 евро и разноски по паричния трансфер в размер на
86.50 евро със средства на работодателя съставляват ли вреда за него.
Въззивната
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но по други
съображения.
В случая, както е посочено и във
въззивната жалба, се цели реализиране на пълна имуществена отговорност на
ответника по чл. 207 от КТ, която се постига единствено по съдебен ред,
съгласно чл. 211 от КТ. В практиката е прието, че под съдебен ред следва да се
разбира общият исков ред. Обратното би означавало, че въпросът за начина на
осъществяване на пълната имуществена отговорност би се поставил в зависимост от подаване на
възражение по заповедното производство, тъй като исковото производство по чл.
422 от ГПК се развива само при подадено възражение. В случай, че такова не бъде
подадено в срок, заповедта за изпълнение следва да бъде изпълнена. Така би се
стигнало до реализиране на имуществената отговорност на работника, без да е
проведено начетно производство, което е формално
регламентирано с изрично предвидена възможност за възражения срещу акта за
начет и без да е проведено производство по общия исков ред, което е в
съществено противоречие с разпоредбите на КТ. Възможността за реализиране на
имуществената отговорност чрез издаване на запис на заповед е допустима в
случаите, когато записа на заповед е издаден след проведеното начетно производство, но не и в случаите, когато той е
издаден в дена на сключване на трудовия договор, както е в настоящия казус. Проведеното
заповедно производство е допустимо, тъй като искането се основава на чл. 417,
т. 9, предл. 1 от ГПК, а каузалното
правоотношение свързано с търсенето на пълна имуществена отговорност е въведено
едва в производството по чл. 422 от ГПК./ В този смисъл Решение № 379 /
23.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 314 /
При този изход на делото направените
от въззивника разноски следва да останат за негова
сметка.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 382 / 05.11.2015 г., постановено по гр. дело № 739
/
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.