РЕШЕНИЕ № 30

Гр. Разград 07.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 34 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от “ ТИ ЕФ ТИ “ ООД гр. София, ЕИК *****, чрез пълномощник адв. Теодора Паликрушева против Решение № 382 / 05.11.2015 г., постановено по гр. дело № 739 / 2015 г. по описа на РС – Исперих, с което е отхвърлен предявения срещу Б.М.С., иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, за приемане за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата 1 703.00 евро, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, издаден на 15.10.2010 г., като неоснователен. В жалбата се твърди, че по делото е доказано, че на ответника, като работник /отчетник/ са предоставени материални ценности /1703 евро/, собственост на ищеца, като работодател, които не са отчетени и представляват липса. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна Б.М.С. не депозира отговор на въззивната жалба в предоставения му за това срок.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.

Процесуалният представител на въззиваемия С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че работодателя е имал възможност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, с нарочен акт по чл. 203 вр. с чл. 2010 от КТ да установи липсата по основание и размер, но не сторил това. Счита, че от представените по делото доказателства не се установява изискуемост на твърдяното от ищеца вземане.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца “ ТИ ЕФ ТИ “ ООД гр. София, ЕИК ***** с искова молба, с която против ответника Б.М.С. е предявен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищеца има вземане спрямо него в размер на 5000 евро. Впоследствие цената на иска е намалена на 1703 евро. Ищеца основава претенцията си на запис на заповед от 15.10.2010 г., приложена към заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано гр. дело № 777 / 2011 г. по описа на РС-Разград и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а ответника възразил в срок.

В отговора си ответника оспорва представения запис на заповед, както и че дължи исковата сума, като сочи, че с ищеца бил в трудовоправни взаимоотношения и подписал записа на заповед редом с подписването на трудовия договор. Счита, че не дължи исковата сума, поради липса на основание за това.

Между страните не е спорно, че са били в трудово правоотношение, като ответникът работил при ищцовото дружество на длъжност „шофьор международни превози" по Трудов договор № 296 / 21.10.2015 г., сключен на основание чл. 70 от КТ за изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. При подписване на трудовия договор, на 15.10.2010 г. ответникът подписал във връзка с постъпването си на робата и процесния Запис на заповед, с който безусловно се задължил срещу представянето му, с уговорка „без протест", да плати на ищцовото дружество или на негова заповед, сума в размер на пет хиляди евро, платима в гр.София. В заглавната част на документа е посочен падеж на определен ден - 15.10.2010г., съвпадащ с датата на издаване на записа на заповед. Ответникът се подписал, че същият Запис на заповед му е предявен за плащане, но не е посочена дата, когато е станало това. В Записа на заповед са видни поправки с химикал на двете дати на издаването му - в заглавната част и в долен ляв ъгъл, като и двете поправки касаят годината на издаване.

Пред съда, ответника С. потвърдил, че е подписал записа на заповед на посочената дата 15.10.2010г., вкл. и относно предявяването му за плащане /въпреки липсата на посочена дата/, като поправените дати върху документа не са изписани от него. Ответника обяснил, че записът на заповед е подписан с цел да обезпечи евентуални повреди по превозното средство по време на работа или ако го изостави в друга държава и напусне работа „или нещо подобно", но твърди, че при напускане на процесната работа той върнал камиона на работодателя си, отчел всичко, което има да предава и не е имал останали задължения към дружеството. Не оспорва, че получавал парични суми от работодателя си за заплащане на разходи във връзка с изпълнение на задълженията му като шофьор - 800.00 евро, предадени му на ръка, които отчел в началото до средата на м. ноември 2010 г., както и изпратените му в Словакия 1 650.00 евро за плащане на глоба, която също платил и отчел на работодателя документите за платената глоба. Не е спорно, че в троя на м. октомври и началото на м. ноември 2011 г. ответника изпълнил курс Р. Полша, при който в Р Словакия му била наложена глоба от 1650 евро.

По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетеля А.Е.А., работил заедно с ответника като шофьор при същия работодател, потвърдил установената от работодателя практика, при постъпване на работа, шофьорите да подписват заедно с трудовите договори и запис на заповед, каквато подписал и самият свидетел за същата сума - пет хиляди евро, служеща за обезпечаване на евентуални повреди по управляваните от тях МПС. Свидетеля сочи, че когато с ответника напуснали работа, работодателя не е предявил претенции към тях за липсващи суми или причинени вреди. Твърди, че при отчитане на предоставените им служебни пари - за разходваните средства за гориво, винетки и други, не са получавали насрещен документ, че са се отчели пред работодателя. При напускане на работата не са им били върнати и подписаните от тях записи на заповед.

Назначената по делото ССЕ дава заключение, относно получените от ответника парични суми, както и, че отчел разходи във връзка с превоза на стоки в размер на 833.50 евро, на левова равностойност от 1 630.18 лева. Не са възстановени сумите по паричния превод в Р. Словакия от 04.11.2010 г., включващи 1650.00 евро - паричен превод и 86.50 евро - разноски по паричния трансфер, възлизащи общо на 1 736.50 евро с левова равностойност 3 396.30 лева. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, последния имал неизплатено задължение към ищеца в размер на 1703.00 евро, с левова равностойност 3 330.78 лева, произтичащо от невъзстановен паричен превод в Р. Словакия. В съдебно заседание вещото лице пояснило, че не са му представени първични счетоводни документи за отчетените от ответника разходи, а само по счетоводен запис в регистъра на сметка 422 „Подотчетни лица" по партидата на Б.М.С. по кредита са занулени сумите по предоставения служебен аванс по Заповед за командировка № 2580 / 21.10.2010 г. На вещото лице не е представен отчет за командировката, но е осчетоводено, че ответникът няма задължения по отношение на дадената му сума.

При тези фактически констатации и за да отхвърли предявения иск, първоинстанционнния съд приел от правна страна, че ищеца, в качеството му на работодател на ответника претендира вреда, която търпи от поведение на ответника, в качеството му на работник. Съдът приел, че е налице специфичен случай на отчетнически функции, даващ основание за ангажиране имуществената отговорност на работника. Приел, че реализирането й предполага категорично доказани признаците от фактическия състав на конкретното нарушение на трудовите задължения, включващи: противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, вина на извършителя на нарушението., които обстоятелства въобще не били предмет на изследване и доказване в настоящото производство. Не било доказано пред съда съставлява ли конкретното поведение на ответника Б.М.С. адм.нарушение, вината му и заплащането на наложената глоба. Липса на ясно и конкретно разписани задължения и отговорности при изпълнение на служебните задлъжения. Заплатената глоба от 1 650.00 евро и разноски по паричния трансфер в размер на 86.50 евро със средства на работодателя съставляват ли вреда за него.

Въззивната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но по други съображения.

В случая, както е посочено и във въззивната жалба, се цели реализиране на пълна имуществена отговорност на ответника по чл. 207 от КТ, която се постига единствено по съдебен ред, съгласно чл. 211 от КТ. В практиката е прието, че под съдебен ред следва да се разбира общият исков ред. Обратното би означавало, че въпросът за начина на осъществяване на пълната имуществена отговорност би се поставил в зависимост от подаване на възражение по заповедното производство, тъй като исковото производство по чл. 422 от ГПК се развива само при подадено възражение. В случай, че такова не бъде подадено в срок, заповедта за изпълнение следва да бъде изпълнена. Така би се стигнало до реализиране на имуществената отговорност на работника, без да е проведено начетно производство, което е формално регламентирано с изрично предвидена възможност за възражения срещу акта за начет и без да е проведено производство по общия исков ред, което е в съществено противоречие с разпоредбите на КТ. Възможността за реализиране на имуществената отговорност чрез издаване на запис на заповед е допустима в случаите, когато записа на заповед е издаден след проведеното начетно производство, но не и в случаите, когато той е издаден в дена на сключване на трудовия договор, както е в настоящия казус. Проведеното заповедно производство е допустимо, тъй като искането се основава на чл. 417, т. 9, предл. 1 от ГПК, а каузалното правоотношение свързано с търсенето на пълна имуществена отговорност е въведено едва в производството по чл. 422 от ГПК./ В този смисъл Решение № 379 / 23.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 314 / 2012 г., III г.о./.

При този изход на делото направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 382 / 05.11.2015 г., постановено по гр. дело № 739 / 2015 г. по описа на РС – Исперих.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.