РЕШЕНИЕ

№ 27 / 31.03.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На седми март, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 42 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Л.К.К., подадена чрез пълномощник, против решение № 407 / 13.12.2015г. по гр.д. № 1248 / 2015г. по описа на РРС, в частта, с която са уважени обективно кумулативно съединени искове от „Първа инвестиционна банка”АД с правно основание чл.422 ГПК. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в частта, с която са приети за установени вземанията на банката. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск или в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият „Първа инвестиционна банка”АД, представляван от изп.директора В.Христов и Д.Костов, е депозирал чрез упълномощения управител на клон Разград и юрисконсулт писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената жалба. Моли съда да потвърди решението на първостепенния съд. Становището се поддържа в съдебно заседание от явилия се юрисконсулт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 7.10.2008г. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. Съгласно на т.2 от договора банката се е задължила да предостави на Л.К. овърдрафт в размер 1 000лв. по откритата му картова разплащателна сметка. Кредитополучателят се е задължил съгласно т.4 да погасява овърдрафта в сроковете и по начин предвидени в общите условия на банката – до 5-то число на всеки месец минимум 5% от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10лв. (т.1 б.”з” и „к” от общите условия). При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, кредитополучателят се е задължил да заплаща  след изтичане на първите три отчетни периода, годишна лихва в размер, съгласно общите условия и тарифата на банката (т.7 от договора). Срокът за ползване на овърдрафта е определен до 7.10.2010г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда предвидени в т.36.1. от общите условия. С покана изх. № 281-304 / 21.10.2014г., получена от Л.К. на 21.10.2014г., банката е уведомила последния, че има задължение в общ размер 7 123,21лв. и го е поканила да погаси просрочените задължения в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в противен случай, след изтичане на този срок, ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем.

            Пред първостепенния съд е изготвено и прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Възражението на жалбоподателя е, че същото не следва да се кредитира, тъй като не дава отговор на поставените от него въпроси. В постановеното по реда на чл.267 ал.1 ГПК определение въззивният съд е констатирал, че искането на ответника за поставяне на допълнителни въпроси на вещото лице както пред РС, така и с въззивната жалба, е несвоевременно направено. Що се отнася до поставените от РС въпроси, изискващи специални знания, вещото лице е отговорило компетентно и пълно, след запознаване с материалите по делото и след проверка на кредитното досие на жалбоподателя в банката. Предвид изложеното, представеното заключение следва да бъде възприето, както е сторил и районният съд, въз основа на което е изградил фактическата обстановка. В този смисъл възражението във въззивната жалба за необоснованост на съдебния акт е неоснователно.

От отговорите на поставените на вещото лице въпроси се установява, че на ответника е предоставен банков кредит овърдрафт в размер 1000лв. и е издадена кредитна карта. Овърдрафтът е усвоен напълно на 24.11.2008г., чрез теглене от банкомат. Жалбоподателят е направил единствена погасителна вноска в размер 100лв. на 17.10.2011г. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем задълженията на ответника са: 1000лв. главница; просрочена лихва, уговорена с договора, за периода 15.04.2012г. – 3.04.2015г. в размер 2 742,59лв.; наказателна лихва за периода 15.04.2012г. – 15.04.2015г. в размер 2 280,51лв., годишна такса за поддръжка 117лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на вземането за главницата, съдът намира следното: съгласно т.3 от договора, срокът за ползване на овърдрафта е до 7.10.2010г. и се подновява при условия и по ред, предвидени в общите условия. Съгласно т.36.1. от ОУ, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок. Липсват доказателства, а и жалбоподателят не твъди, че е предприел действия по прекратяване на договора. Съгласно т.36.3 от ОУ, за него възниква задължение да погаси изцяло дебитното салдо по сметката в случай на прекратяване или неподновяване на срока на договора. Разглежданият случай обаче не попада в тази хипотеза, тъй като действието на договора е било автоматично продължено и след 7.10.2010г. Главницата е станала предсрочно изискуема в цялост, седем дни след като жалбоподателят е получил поканата на банката за нейното пълно изплащане, т.е. на 28.10.2014г. Районният съд е присъдил и лихвите в съответствие с изискванията на закона, съобразявайки разпоредбата на чл.111 б.”в” ЗЗД. Ето защо, възражението в жалбата за изтекла погасителна давност на приетите за установени вземания е неоснователно.

Съдът счита за неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че липсва основание за начислените лихви. Съгласно т.7 от договора, страните са уговорили лихва в случай на непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период (вж. също т.14.1. от общите условия). Съгласно т.14.2. от ОУ, банката може по свое усмотрение да капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, по реда и при условията на Наредба №9 на БНБ от 2002г., за което с подписването на договора кредитополучателят дава своето изрично съгласие. В т.8 от договора е уговорена и наказателна лихва, платима в съответните размери и по ред, съгласно общите условия и тарифа на банката. Начислените и претендирани за плащане от ищеца лихви намират своето основание в договорените между страните клаузи при отпускане на овърдрафта. Предвид изложеното, решението в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 407 / 13.12.2015г. по гр.д. № 1248 / 2015г. по описа на РРС в частта, с която е прието за установено по отношение на Л.К.К., че дължи на “Първа инвестиционна банка” АД гр. София, сумата 1000 лв., представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната лихва от 16.04.2015г. до окончателното й изплащане, сумата 2742,59лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2012г. до 3.04.2015г., сумата 2280,51лв. лихва за забава за периода  15.04.2012г. до 15.04.2015 г. и сумата 117лв., представляваща годишна такса за поддръжка на карта.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ