Р Е Ш Е Н И Е № 92
Гр. Разград, 14. 10. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Анелия Йорданова
2. Рая Йончева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 43 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.Р. Д. от
АК-Варна, като пълномощник на С.Х.Х. *** против Решение № 137/ 05.11.2015 г. по гр.д. № 102/15
г. по описа на РС-Кубрат, с което Х.
на основание чл.211 във вр. с чл.207, ал.1, т.2 от КТ е осъдена да заплати на
ППК „***” с.Р. сумата от 32 492.27лв., представляваща вреда,
причинена от липса на поверено й по Трудов договор № 1 от 31.07.2012г.
имущество, констатирана с Ревизионен акт от 24.11.2014г. и Ревизионен акт от
09.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба -
18.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата; ППК „***” с.Р. е осъдено да й заплати сумата от 1 587.44 лв., представляваща неплатена
цена на обработвана земеделска земя по договори за наем № 49/17. 06. 2013г. и № 52/17. 06. 2013г. за стопанската 2013/2014 г. и е отхвърлено направеното от Х.
възражение в останалата част до първоначално предявения размер от 21 500лв. като неоснователно;
направено е прихващане и компенсиране между двете признати и установени
насрещни парични вземания до размера на по-малкотото, с оглед на което Х. е
осъдена да заплати на ППК „***” с.Р. сумата от 31 534.83лв., поправена на 30 904,
83 лв., ведно със
законната лихва от датата на предяваване на иска - 18.02.2015г. до окончателното й
изплащане; присъдени са разноски съобразно уважената и отхвърлена част на иска.
В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, постановено при непълнота на събрания по
делото доказателствен материал, която се дължи на допуснати от
първоинстанционния съд нарушения при съставянето на доклада по делото. Твърди,
че изготвения проект за доклад, обявен впоследствие за окончателен е прекалено
общо формулиран и не съдържа всички реквизите по чл.146 от ГПК. В тази връзка жалбоподателката е поискала събиране на
допълнителни доказателства. Доказателственото искане е оставено без уважение от
въззивния съд с Определение № 233/ 18. 02. 16 г. Моли да бъде постановено решение,
с което исковата претенция срещу Х.
бъде отхвърлена изцяло било като недопустима, било като неоснователна, с
присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции. Моли съдът
служебно да констатира, че ще е настъпила и датата 31.12.2015г. на която е
изискуемо вземането на Х.
спрямо ищцовата кооперация от 1785.87лв. за стопанската 2014-2015г., поради
което то да бъде прихванато и компенсирано.
В депозирания писмен отговор ППК „***” с.Р. чрез процесуалния си представител адв.Н.В. счита, че
жалбата е просрочена, поради което моли да бъде оставена без разглеждане и
съответно прекратено въззивното производство. В случай, че съдът приеме жалбата
за допустима, счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за валидно,
допустимо и правилно, постановено при спазване на процесуалния и материалния
закон и моли да бъде потвърдено. Счита, че са събрани всички допустими и
относими доказателства по делото и след преценка поотделно и в съвкупност съдът е достигнал
до правилни правни изводи. Счита, че са необосновани доводите на
жалбоподателката, че изготвения доклад е непълен и неясен, което от своя страна
е препятствало ответницата да изложи по-конкретно своите оплащквания и да
формулира една по-подробна задача на назначената съдебно-счетоводна експретиза.
Счита, че същата е разполагала с достатъчно процесуални възможности да проведе насрещно и пълно доказване с
цел оборване на презумпцията за вина у
отчетника при констатирана липса.
При извършената проверка, съгл. чл.
267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция прие, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от надлежна страна в процеса, против акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на въззивната проверка. Въззивната жалба е подадена по пощата на
07. 12. 2015 г. , а решението е връчено на жалбоподателката на 23. 11. 15 г.,
поради което е депозирана в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
За да възникне пълната имуществена
отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, съдебната
практика приема, че работодателят следва да установи следните обстоятелства:
ответникът да е бил в трудовоправни отношения към момента на установяване на
липсата, на ответника да е възложена отчетническа функция, да са установени
липси на стоково-материални ценности и
липсите да са с неустановен произход. Безспорно от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че въз основа на Трудов договор от 31. 07.
2012 г. ответницата е заемала длъжността
„Продавач консултант” при ищеца в Хранителен магазин в с. Р.. Не е уговорено
трудово възнаграждение в договора. На 02. 01. 2013 г. е подписано допълнително
споразумение между страните, с което е уговорено трудово възнаграждение в
размер на 400 лева. Ответницата е подписала и длъжностна характеристика на за
длъжността, според която отговаря за правилното съхранение на поверените стоки
в обекта, носи имуществена отговорност при вреди или липси на стоки, носи
отчетническа отговорност за касовата наличност в края на работния ден и в т. V
е определено месечно възнаграждение МРЗ за страната и 1,5 от осъществения
оборот на магазина за месеца, което се заплаща до 25 - то число на следващия месец. От самото естество на трудовия договор и представената
длъжностна характеристика на длъжността следва извода, че на Х. е било възложено като трудово задължение да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Относно
качеството материалноотговорно лице на работниците и служителите от значение са
както доказателствата за възложените им по трудовото правоотношение
отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от
работника или служителя отчетническа дейност. От всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че Х. е имала качеството на
материалноотговорно лице и е сред лицата, които носят пълна имуществена
отговорност спрямо работодателя при констатирана липса. Неоснователен е довода
на жалбоподателката, че трудовият договор е недействителен, тъй като не било
уговорено в него трудово възнаграждение, не е породил правни последици, поради
което не може да се търси от нея пълна имуществена отговорност на осн. чл. 207
от КТ. Действително в първоначално сключения между страните трудов договор не е
било уговорено трудово възнаграждение.
Недостатъкът на договора, съгл. чл. 74, ал. 6 от КТ е бил отстранен от
работодателя с подписаното на 02. 01. 2013 г. допълнителното споразумение към договора, с
което е уговорено месечно възнаграждение.
Възраженията, че работодателят не е осигурил
нормални условия на работа в търговския обект за изпълнение на отчетническите
функции на ответницата, тъй като не е извършвал ревизия всяка календарна
година, че счетоводството на кооперацията не е водено правилно от
счетоводителката и че липсата се дължи на действия на трети лица, форсмажор или
друга причина, за която ответницата не отговаря, са направени за пръв път пред
въззивната инстанция с въззивната жалба, поради което съгл. чл. 147, т. 1 от
ГПК е преклудирана възможността й да твърди нови обстоятелства пред въззивната
инстанция и не следва да се разглеждат по същество. Освен това, неизвършването на годишна
инвентаризация не е пречка да бъде извършена ревизия по всяко време и да бъдат
установени липси.
От събраните по делото писмени доказателства,
проверени от двете съдебно-счетоводни експертизи и от техните заключения се
установява безспорно и размера на липсата на стойност 32 492, 27 лв. За да
бъде квалифицирана като липса на ответницата по основанието на иска, вредата
следва да се обоснове с констатация за наличност и предаване на същата към
момент, в който е поела отчетническа отговорност към работодателя за
съхраняване и опазване на имущество и стоково-материални ценности, поверени й
от ищеца. В случая, това обстоятелство е документирано чрез Инвентаризационен
опис № 1 за инвентаризация на обекта, съставен от комисия, назначена със
Заповед № 10/ 01. 08. 12 г. и подписан от ответницата, приела СМЦ /л. 17-31/. Документът
е със свидетелстващ характер и установява
съществуването на стоковите материални ценности към момента, в който същите са
предадени на ответницата.
Претендираните от
ищеца липси са установени чрез извършване на инвентаризация от нарочни комисии на наличните СМЦ към 24. 11. 2014 г. ,
към 09. 01. 2015 г. и Констативен протокол за резултата от извършена проверка
към 09. 01. 2015 г. , възложена от ответницата на А. Е., което е предвидения способ по Закона за
счетоводството. На извършената проверка за наличните към момента на ревизиите ДМС е присъствала и ответницата, която в
подписаната декларация от нея
не оспорва намерената стока в обекта. Част
от приходно-складовите разписки, не са подписани от ответницата, за което страните не спорят и се установява от заключението
на повторната експертиза.
Според заключението на последната и за което няма спор, ежемесечните стоково-парични отчети са
подписани от ответницата. Отчетите се съставят, според заключението въз основа
на приходно-складовите разписки и подписването на отчета доказва получаването
на стоката от МОЛ. С оглед на това и следва да се приеме, че подписвайки
отчета, МОЛ се е задължило със стоките, описани в него. Предвид формата на
увреждане имуществото на работодателя - липси от отчетническа дейност,
вината на отчетника се предполага, поради което в негова тежест е да докаже, че
не е причинил щетата. Ответницата не е доказала, съобразно доказателствената
тежест, която
носи, че
установените липси се дължат на обективни причини, които са извън нейната правна сфера. За липси,
според чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ отговорността на работника, изпълняващ
отчетническа функция е в пълен размер. Както първото, така и второто
/повторно/ заключения на вещите лица са компетентно изготвени, обективни,
всестранни и пълни, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги приема за безспорно доказателство по делото, относно
установената липса на парични средства и причинната й връзка с действията на Х..
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според
жалбоподателката е довело районния съд до неправилен извод,че
предявения иск е основателен, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
Когато две лица си
дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Доколкото ответникът е избрал
точно този способ за защита чрез предявяване на възражение, при уважаването му
съдът следва да се произнесе с диспозитива на съдебния акт, като намали ищцовата претенция до
размера на извършеното прихващане. В случая, районният съд недопустимо се е произнесъл с
осъдителен диспозитив по възражението за прихващане, упражнено от ответницата.
Възражението за прихващане е средство за защита срещу предявения иск, но няма
характер на самостоятелно средство за защита на ответника, каквото представлява
насрещния иск. Ето защо решението в частта, в която въззиваемия е осъден да
заплати на жалбоподателката сумата 1 587, 44 лв. , а жалбоподателката да заплати на последния
сумата 32 492, 27 лв. , преди прихващането, следва да бъде обезсилено.
Жалбоподателката
е предявила възражение за прихващане с вземането си за дължимо от въззиваемия
плащане на наемна цена за отдадени под наем земеделски земи за стопанските 2013/ 2014 г. и 2014/ 2015 г. За
стопанската 2014/ 2015 г. наемната цена е в размер на 1 785, 87 лв. ,
според заключението на повторната ССЕ. Към момента на постановяване на
обжалваното решение това вземане не е било изискуемо, тъй като се е дължало на
31. 12. 2015 г., но към настоящия момент е настъпила изискуемостта му. Според
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. С оглед на това, следва да бъде допуснато прихващане на
вземането на жалбоподателката в размер на 1 785, 87 лв. с вземането на
въззиваемия в размер на 30 904, 83 лв. Тъй като иска на ищеца срещу
ответницата в размер на 1 785, 87 лв. се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен за тази разлика, като погасен чрез прихващане, решението на
районния съд в тази част следва да бъде отменено за разликата над 29 118, 96 лв. до 30 904,
83 лв.
В останалата част, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 137/ 05.11.2015 г. по гр.д. № 102/15
г. по описа на РС Кубрат В ЧАСТТА, в която ППК
„***” с. Р., обл. Разградска ЕИК *** е
осъдена да заплати на С.Х.Х. , ЕГН ********** *** сумата от 1 587, 44
лева, представляваща неплатена цена на обработвана земеделска земя по договори
за наем № 49/ 17. 06. 13 г. и № 52/ 17.
06. 2013 г. за стопанската 2013/ 2014
г., както и В ЧАСТТА, в която С.Х.Х., ЕГН********** е осъдена да заплати на ППК „***” с. Р., обл.
Разградска ЕИК *** сумата 32 492,
27 лева, представляваща вреда, причинена от липса на поверено й по трудов
договор № 1/ 31. 07. 12 г. имущество, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска 18. 02. 15 г. като недопустимо и
прекратява производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ Решение
№ 137/ 05.11.2015 г.
по гр.д. № 102/15 г. по описа на РС Кубрат и Решение № 109/ 16. 06. 2016 г. по същото гр. д. № 102/
2015 г. В ЧАСТТА, в която С.Х.Х. , ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на
ППК „***” с. Р., обл. Разградска ЕИК ***
сумата над размера от 29 118, 96 / двадесет и девет хиляди
сто и осемнадесет/ лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
ППК „***”
с. Р., обл. Разградска ЕИК *** против С.Х.Х.
, ЕГН ********** *** над размера от 29 118, 96 до размера на
30 904, 83 лв. /за разликата от 1 785,
87 лв. /, като неоснователен, поради погасяването му чрез прихващане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/ 05.11.2015 г. по гр.д. № 102/15
г. по описа на РС Кубрат и Решение № 109/ 16.
06. 2016 г. по същото гр. д. № 102/ 2015 г. в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH