Р Е Ш
Е Н
И Е
№35 Разград
1. ІV.2016г. Разградски окръжен
година Град
2016
съд
28. ІІІ.
На Година
ПУБЛИЧНО ЛАЗАР
МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ
РАЯ ЙОНЧЕВА ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.гражданско 2016 №44
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на М.К.А. чрез
процесуален представител по пълномощие –адв. Р.Маринов против Решение №422/14.ХІІ.2015г.по гр.д.№666/2014г.
на ИРС, с което е отхвърлен иска му против А.Х.Ш., с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата 1 693,69
лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването през
стопанската 2010/2011 г. на на земеделски имот,
индивидуализиран като нива от 27,606дка, находящ се в землището на с.Хума,
местност Чифлик с №0091016 по действащия земеразделителен план на селото. Със същото решение,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на Ш. и направените пред първата инстанция деловодни разноски.
Позовавайки се на
незаконоъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, въззивникът моли за отмяна на решението и за постановяване
на друго такова, с което съдът да
уважи иска му като основателен и доказан.
С депозиран в срока на чл.263 ГПк
отговор, въззиваемият е оспорил жалбата като неоснователна. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновно и законосъобразно
постановен съдебен акт.
При редовност в призоваването, въззивникът не се явява в насроченото по
същество на жалбата му с.з. Чрез процесуално представляващит го по пълноощие
адв. Р.Маринов, заявява че поддържа жалбата си на релевираните с нея
отменителни основания. Претенира присъждане на доказано направени в хода на
двуитнстанционното производство сдбни и деловодни разноски.
Чрез
процесуално представляващата го по пълномощие адв. Кралева, в с. з.
въззиваемият заявява, че оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че
обжалваното решение като законосъобразно, правилно и обосновано, следва да бъде
оставено в сила, а подадената въззивна жалба като необоснована и неоснователна
- оставена без уважение. Намира за правилни изводите на ИРС, че
ищецът не е провел доказване и не е установил, че ответникът се е обогатило в резултат на обработката, прибирането и реализирането на
продукцията от ищцовите 27,606 дка земеделски земи. Излага аргументи за недоказаност на претендираните
размери на обогатяването и обедняването, както и наличието на връзка между тях.
Като подадена в срок, от
легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователа.
Решението
на първоинстанционният съд е валидно и
процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявен, в
условията на чл. 59 ЗЗД иск.
Както
при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният
съд е изпълнил задълженията си по чл.
131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото
на участие и защита на страните.
Правилно и съответно на търсената с искА защита е разпределил доказателствената тежест и в
рамките на дължимото се по см. на чл.140
и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея
факти. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по
см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и
правно релевантни за изхода на делото факти.
Пред тази инстанция не се
ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха
обстоятелства, от които да следва за
установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на
първоинстанционното производство.
Като основан на
твърдения за упражнявани от ответника фактическа
власт и ползване без основание върху собствен на ищеца
земеделски имот,
от което за последния произтича
обедняване, изразяващо се в невъзможността му да обработва и извлича добивите от имота, респективно до обогатяване на ответника със стойността на реалоизираната в добив
от имота продукция , искът черпи правното си основание в
разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Основните елементи на фактическия състав на
неоснователното обогатяване са - обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано, в причинна връзка със съответното
обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването и липса на друга
правна възможност за защита на обеднелия. Трябва да бъде установено също така,
че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един и същ
факт или от обща група факти, като неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, но само до размера на обедняването, като при разлика между тези две стойности,
се дължи връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването.
Спорът между страните
се твърди като породен по повод ползването на земеделски имот, индивидуализиран
като нива от 27,606дка, находящ се в землището на с.Хума, местност Чифлик с
№0091016 по действащия земеразделителен лан на селото и по същество се свежда до това, кой е имал правото на прибере реколтата от същия за стоанската
2010/2011г., при
положение, че вредите и обогатяването се съизмеряват
със стойността й. Разрешаването му е в зависимост от това, доколко ползването е осъществявано от страните по делото на правно
основание и при конкуренция на правни основания.
Липсата на правно
основание за ползване на земеделската земя е съществено условие за въникване на
вземане за реституция при фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл.59 ЗЗД.
Такова основание безусловно е правното овластяване-по
силата на закон, на договор или др. правна сделка. В случай, че субективното
право се осъществява в установените от договора или закона рамки, то
отговорност за вместване в чужда облигационна връзка не възниква.
Когато
прехвърлянето на една имуществена ценност не намира оправдание в конкретно
правоотношение между страните, разместването на имуществени блага е
неоснователно, а оттук и обогатяването, до което то е довело, също е лишено от основание.
От събраните по делото
доказателства се следва за установено, че като ползвател отвтникът е обработвал
земи, попадащи във формиран със споразумение по чл. 34вЗСПЗЗ масив. При изрично
предоставена му в тази насока въможност, ищецът не е доказал принадлежност на
собствената му нива към масива, в който е установено, че е работил ответникът.
Включването на зем. имот в масив по постигнато
между собственици и ползватели споразумениее одобрено с акт на нарочна комисия и като необжалвано, административтното
производство е приключило. Самото включване на земите в масива, по см. на
чл.34вн и зсл.ЗСПЗЗ кктао и на чл.69 и
сл. От ППЗСПЗЗ е основание за обработката им, респ. За реализиране на добива от обработката им. По
делото не се твърдят и не се установяват предприети от ищеца по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ деийствшия в защита
на правата му на земеделски производител, собственик или
ползвател на процесните земи.
Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по
делото, събрал е множество писмени и гласни доказателства, изслушана е и
комбинирана технико - икономическа експертиза. Достигнал е до извода, че
предявеният иск е неоснователен. Във въззивната жалба се Първоинстанционният
съд е установил фактическата обстановка по делото, събрал е множество писмени и
гласни доказателства, изслушана е и комбинирана технико - икономическа
експертиза. Достигнал е до извода, че предявеният иск е
неоснователен.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни – в съвкупността си доказателствата по
делото не доказват по безспорен и категоричен начин релевантния по делото факт - обработвани ли са от ответника процесните земеделски земи.
За да се приеме
за основателна претенцията, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то първият
елемент, който следва да се установи, това е обогатяването на едно лице за
сметка на друго. След това се поставя въпроса, дали то е основателно или не,
както и за причинната връзка с обедняването на другото лице. В конкретния
случай, няма
доказателства, от които да се сследза категоричен и безспорен извод
за настъпило в патримониума на ответника обогатяване в резултат, именно на обработката на
процесните земи. Липсата на първия елемент от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД, обосновава и правния
извод, до който достига и настоящата инстанция, за неоснователност на исковата
претенция.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение на ИР., като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди .
Въззиваемит не претендира разноски пред тази инсанция, пораки което не се
следва присъждане на такива.
Водим от горното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Решение №422/14.ХІІ.2015г.по гр.д.№666/2014г. на ИРС
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
НР