РЕШЕНИЕ

№ 23 / 21.03.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и девети февруари, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.г.

Прокурор: А.Донева

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 47 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор в РП Разград, против решение № 419 / 23.12.2015г. по гр.д. № 1671 / 2015г. по описа на РРС, с което е уважен частично до размера 2000лв. предявен от С. П. К. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – повдигнато обвинение, по което същата е оправдана. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск или в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се прокурор в ОП Разград, който изразява становище, че справедливият размер на обезщетението следва да е 1 000 лв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата С. П. К. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание изразява позиция относно неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РРС.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, оплакванията, наведени във въззивната жалба и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

С решение от 22.01.2015г. по НОХД № 517 / 2014г., РС Разград е оправдал ищцата, както и още пет подсъдими, за невиновни по повдигнатото им от РРП обвинение в престъпление по чл.133, ал.1, пр.2 от НК. Решението е постановено в производство по глава 28 от НПК и е потвърдено с решение № 30 / 26.05.2016г. по ВНОХД № 76 / 2015г. на ОС Разград, влязло в сила на същата дата.

От показанията на св.Б. и П. – служители в ДДУИ с.Просторно и колеги на ищцата, се установява, че С.К. е с 40 годишен трудов стаж като медицинска сестра, тревожела се от повдигнатото срещу нея обвинение, плачела, била в шок от написаното в пресата. При случайни срещи нейни бивши колеги я питали за случилото се. Отношението на персонала на дома към нея обаче не се променило, тъй като те вярвали, че тя и останалите подсъдими не са направили това, в което ги обвиняват. Общи познати на ищцата и св.П. след изнесени публикации за процеса в медиите я питали за К.. Ищцата продължава да работи в същия дом, който към момента е преустроен в дом за възрастни хора с психични заболявания.

Оплакването на ПРБ във въззивната жалба по фактите е, че районният съд е ценил неправилно гласните доказателства, тъй като свидетелите били заинтересовани като нейни колеги и предвид изградените между тях служебни контакти, а други доказателства в подкрепа на претърпените неимуществени вреди не са представени. Съдът счита възражението за неоснователно. Служебните контакти принципно не обосновават извод за заинтересованост, още повече, че свидетелите са предупредени за наказателната отговорност, която носят за даване на правдиви показания. Не се сочат някакви специални връзки, излизащи извън рамките на служебните взаимоотношения, за да се приеме, че изложените от свидетелите факти и обстоятелства не са верни. Липсват доказателства, които да опровергават събраните гласни доказателства, а преценени в съвкупност, св.показания са безпротиворечиви. Въззивният съд приема, че като е изградил фактическата обстановка, съобразявайки обясненията на свидетелите за преживения от ищцата стрес вследствие на воденото наказателно производство, районният съд е постановил обоснован съдебен акт. Съдът счита за неоснователно и другото възражение по фактите относно недоказване твърдението за отразяване на процеса в пресата. Това обстоятелство се установява от събраните гласни доказателства, както и от приложените публикации в местен вестник. Статиите съдържат информация за воденото наказателно производство срещу шестима подсъдими, между които и ищцата, както и че същите са оправдани по повдигнатите им обвинения.

Въз основа на изложените факти, отнасящи се до кръга от въпроси, повдигнати във въззивната жалба, съгласно чл.269 изр.2 ГПК, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Правната квалификация на предявения иск е чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Безспорно е установено, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдана.

Въззивникът е изложил оплакване, че в производството пред първоинстанционния съд ищцата не е доказала претърпените от нея вреди във връзка с повдигнатото обвинение. ЗОДОВ, който се явява специален закон по отношение на общия такъв за непозволено увреждане, регламентира правилото, че след като на едно лице е повдигнато обвинение, приключило с оправдателна присъда, следва да се приеме, че това лице е търпяло вреди, отразяващи се върху неговата чест и достойнство, добро име. В хода на съдебния процес С.К. е установила и конкретно посочените от нея в исковата молба вреди – стрес и шок от факта, че срещу нея е инициирано наказателно преследване, то е станало достояние на хората, които я познават, поради публикации за процеса в местната преса.

Жалбоподтаелят твърди, че дори и да са изнесени данни в средствата за масова информация, той не следва да носи отговорност за това, тъй като от пресцентъра на ПРБ не са разпространени съобщения за разследването. Въззивният съд не споделя това становище. Прокуратурата на РБ повдига и поддържа обвинението, поради което при оправдаване на обвиненото лице тя е органът, коъто носи гражданската отговорност за претърпените от подсъдимия вреди, в т.ч. отразяването на съдебния процес в пресата, предвид неговата пулбичност.

Последното оплакване в жалбата е за несправедливо определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД. Именно в тази част въззивният съд счита, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е направил неправилни изводи. Установено е от една страна, че С.К. е преживяла стрес от засягане на честта и достойнството й вследствие на водения наказателен процес, както и че данни за него са станали достояние на познатите й, поради отразяването му в местен вестник. От друга страна, периодът на цялото наказателно производство е около 10 месеца, което е ограничило в максимална степен последиците за обвиненото лице. Наказателното производство е разгледано по реда на глава 28 НПК и за ищцата е било известно, че най-тежкият резултат от процеса би могъл да бъде освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Първата медийна публикация е излязла след постановяване на оправдателния акт на първоинстанционния съд и е с реабилитиращ характер, въпреки, че производството все още не е било приключило. Разследването на деянието, за което е било повдигнато обвинение, не е повлияло на отношенията на близките и колегите й към нея – през цялото време е получавала подкрепата им, продължила е да работи в дома, вече преобразуван за полагане на грижи за възрастни хора. Горните факти сочат на извод, че доброто име на ищцата като човек и професионалист е било накърнено в максимално ниска степен. Обобщавайки всички правнозначими факти, съдът счита, че определеният от РС размер следва да бъде намален и определен в размер на 1 500лв., който в пълна степен съответства на изтърпените от ищцата негативни емоции. Решението на РС в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С.К. обезщетение за неимуществени вреди над размера 1 500лв. до присъдения такъв от 2000лв., ведно със законната лихва върху главница над 1 500лв. до 2 000лв., следва да бъде отменено, като вместо това искът в тази част бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер 1 500лв., ведно със законната лихва върху тази сума, решението следва да бъде потвърдено.

Присъдената сума за направените от ищцата деловодни разноски в първата инстанция следва да се редуцира съобразно уважената част от иска. Ищцата е внесла ДТ в размер 10лв., която съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ следва да бъде възстановена от ответника. Заплатила е адв.възнаграждение в размер 500лв., което следва да й бъде заплатено от ПРБ в размер 75лв., съобразно уважената част от иска. Общия размер на дължимата сума от ПРБ е 85лв. Решението в частта, с която е уважена претенцията над този размер до присъдената с първоинстанционното решение сума 110лв. (включваща ДТ и адв.възнаграждение), е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № № 419 / 23.12.2015г. по гр.д. № 1671 / 2015г. по описа на РРС, само в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. П. К. обезщетение за неимуществени вреди над размера 1 500лв. до размера 2 000лв., ведно със законната лихва върху главница над 1 500лв. до 2 000лв., считано от 26.05.2015г. до окончателното й изплащане, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. К. за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди над размера 1 500лв. до размера 2 000лв., ведно със законната лихва върху главница над 1 500лв. до 2 000лв., считано от 26.05.2015г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 419 / 23.12.2015г. по гр.д. № 1671 / 2015г. по описа на РРС в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. П. К. направените в първата инстанция деловодни разноски над размера 85лв. до присъдения с решението размер 110лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 419 / 23.12.2015г. по гр.д. № 1671 / 2015г. по описа на РРС в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ