Р Е Ш Е Н И Е № 32
Гр. Разград, 28. 03.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина
Димитрова
2.. Ирина Ганева
при секретаря С. Л. и с участието на
прокурора Антония Донева разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр.
дело № 48 по описа за
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от от РП Разград против
Решение № 442/ 05. 01.
Въззиваемата страна Д.И.С. не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание представителят й
заявява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява частично основателна.
Фактическата
обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната
инстанция. Безспорно е, че с Постановление на 29. 07. 2014 г. ищцата е била привлечена като обвиняем по ДП
№ ЗМ-В-319/ 2013 г. на ОДМВР Разград за
извършено престъпление по чл. 133, ал. 1, пр. 2 от НК и с влязла в сила присъда
на 26. 05. 2015 г. по нохд № 517/ 2015
г. на РС Разград е била призната за
невиновна и оправдана по обвинението. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че воденото срещу ищцата наказателно производство
в продължение на 10 месеца в няколко
съдебни заседания се е отразило
негативно на физическото й здраве, на живота й в социален и
професионален план. Изпитвала притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй
като били подронени репутацията и авторитета й, с които се ползвала сред
колегите си, приятелите си и в
обществото. Тези обстоятелства довели до промяна в личното й поведение и до
неблагоприятно развитие на начина й на живот. Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2,
ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява
срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са
причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и
водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищцата и наказателното производство е
приключило с присъда, с която е оправдана. Обвинението е незаконно, когато
неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в
процесния случай. Този факт е достатъчен
да инициира, че е претърпяла вреди, рефлектиращи върху нейното достойнство и
чест. На
осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Налице е многобройна и постоянна съдебна
практика, включително и постановена в производства по чл. 290 ГПК, че справедливостта
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради
заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото
лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От
значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото
намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е
изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди.
При установените по делото факти, настоящият
състав на въззивния съд намира, че справедливото парично обезщетение на ищцата С.
за причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди, следва да се
определи на 1500 лв. Първоинстанционното решение в частта, с която претенцията й
е уважена за разликата над 1500 лв. до размера на 2000 лв. се явява неправилно,
като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и следва
да бъде отменено и да бъде постановено друго в този смисъл. Предвид изхода на
спора, ответникът дължи съдебни разноски на ищцата, съобразно уважената част от
иска в размер на 76, 50 лв., поради което решението в частта за разноските над
този размер следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 442/ 05. 01.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.И.С. за осъждане на Прокуратурата на РБългария да й заплати сумата над размера от 1 500 лева до размера на 2 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП
№ ЗМ-В-319/
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 442/ 05. 01. 2016 г. по гр. д. №
1668/ 15 г. по описа на РС Разград в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ