Р Е Ш Е Н И Е № 68

Гр.Разград, 12.07.2016г.

Разградският окръжен съд в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ЛАЗАР МИЧЕВ

Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ И.А

като разгледа докладваното от съдия Д.И.а в. гр. д. № 49 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв.М.Р.М. ***, като пълномощник на Е.А.Д. и Д.Г. Ч.- Д. против Решение № 430/17.12.2015 г. по гр. д. № 1185/15 г. по описа на РС-Разград в частта, с която съда е уважил иск с правно основание чл.108 от ЗС и ги е осъдил да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на целия имот /без приземния етаж/ и отстъпат на П.Р.Д. ползването върху поземлен имот с идентификатор 18589.501.74 по КККР на село Гецово, община Разград, ***, с площ 1004 кв.м. в квартал 10 парцел 4 заедно с построените в този имот: 1. Сграда с идентификатор 18589.501.74.1 със застроена площ 90 кв.м. брой етажи 1 с предназначение жилищна сграсда- еднофамилна, с прилежащото й таванско помещение със светла площ от 30 кв.м. 2. Сграда с идентификатор 18589.501.74.2 със застроена площ 24 кв.м. брой етажи 1 с предназначение Селскостопанска сграда при граници на поземления имот: 18589.501.85, 18589.501.84, 18589.501.75, 18589.501.949 и 18589.501.73. Считат решението за недопустимо, алтерантивно за неправилно, поради което искат решението да бъде обезсилено в обжалваната часта като недопустимо и да бъде върнато делото за ново разглеждане от нов съдебен състав с даване на конкретни указания по приложението на закона, алтернативно искат отмяна на иска с правно основание чл.108 от ЗС като неправилно и вместо него да бъде постановен нов акт, с който да отхвъли иска като неоснователен и недоказан ведно със законните последици от това, както и да се произнесе по предявения насрещен иск с правно осонвание чл.72, ал.1 от ЗС и възражението за упражняване право на задържане върху процесния имот, ведно със законните последици от това. Считат, че в обжалаваната част съдът се е произнесъл по непредявен иск, катко при съществено нарушение на съдопроизнодствените правила съдът е пропуснал да се произнесе по насрещната им искова претенция и възражение. Решението на първоинстанционния съд считат за неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон.

Депозирана е и жалба от П.Р.Д., подадена чрез адв.Й.К. от АК-Разград срещу решение № 430/17.12.2015г. по гр.д. № 1185/15 г. по описа на РС-Разград в частта, с която съда е отхвърлил иска й за разваляне до размера на 5/8 ид.ч. поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупок-продажба на недвижим имот № 74, том 3, рег.№ 4139, дело № 403/23.12.2011г. на Р.К.- нотариус с рег.№ 380 на НК с р.д.Разградски районен съд, като моли решението да бъде отменено в обжалвааната част и иска им бъде уважен изцяло, като им се присъдят и направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и небоснованост на решението в тази част, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът е счел свидетелските показания за недопустими и не ги е обсъдил задълбочено в мотивите.

Депозиран е писмен отговор от Е.А.Д. и Д.Г. Ч.- Д. на въззивната жалба на П.Д., в който сочат, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна, поради което молят решението да бъде потвръдено в тази част, като претендират и разноски. Навеждат доводи, че правилно е отхвърлен иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД на ищцата, като съдът е ценил доказателствата съобразно процесуалните правила, като е постановил едно правилно, законосъобразно и обосновано решение в тази част, поради което молят да бъде потвърдено, като претендират и разноски.

Писмен отговор е депозиран и от П.Р.Д. по повод въззивната жалба на Е.А.Д. и Д.Г. Ч.- Д., в който сочи, че жалбата им е неоснователна и недоказана, като пренедрират и разноски. Твърдят, че не е нарушено правото на защита на ответниците и съдът се е произнесъл по предявен иск, същото е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Относно насрещния счита, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като той, както и възражението за упражняване право на задържане са подадени и приети в условията на евентуалност спрямо иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД и след като съдът е отхвърлил иска им, то не е следвало да се произнася по насрещния такъв на ответниците и по възражението. Счита, че решението в частта, с която е уважен иска по чл.109 от ЗС е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено, а жалбата на ответниците да бъде оставена без уважение.

Във връзка с дадените указания с определение от 25.04.2016гг. по настоящото дело за изправяне нередовностите по исковата молба, ищцата П.Р.Д. с молба вх.№ 2202/12.05.2016г. е уточнила петитума и характера на търсената защита като такава по чл.108 във вр. с чл.56 от ЗС, а именно ответниците да бъдат осъдени на посоченото правно основание да й отстъпят ползването върху процесния поземлен имот, ведно с реално построените в него сгради. В с.з. заявяват, че поддържа молбата и моли съда да се произнесе в този смисъл.

Ответниците Е. и Д. Д., чрез повереника си адв.М. в с.з. от 13.06.2016г. заявяват, че са запознати с молбата и същата им е връчена, като считат иска за неоснователен.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно е установено, а и няма спорм между страните, че жалбоподателката П.Д. е майка на жалбоподателя Е.Д., като по време на брака си с бащата на последния- А. Д., е придобила процесния недвижим имот /н.а. № 17, том 6, рег.№ 7094 дело № 1048/27.11.2007г./.

Впоследствие с н.а. № 74, том 3 рег.№ 4139, дело № 403/23.12.2011г. П.Д. и А. Д. продали на сина си Е.А.Д., който към този момент бил в брак с втория жалбоподател- Д.Д., правото си на собственст върху процесния недвижим имот- поземлен имот от 1004 кв.м. заедно с реално построените в него жилищна сграда от 90 кв.м. и стопанска сграда от 24 кв.м. в с.Гецово, ***. Съгласно записаното в акта имотът е продаден за сумата от 9000лв., която продавачите декларирали, че са получили напълно и в брой от купувача при подписване на нотариалния акт, и че сумата е действително уговореното плащане по сделката. Съгласно т.IV от нотариалния акт в полза на продавачите било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия имот.

На 11.10.2013г. починал А. Д., като видно от приложеното удостоверение № 3402/26.05.2015г. оставил следните наследници по закон- съпруга П.Р.Д., Г. А.Д.- син, Г. А. Д.- дъщеря и Е.А.Д.- син. След неговата смърт, сина му Е.Д. заедно със семейството си- съпруга Д.Д. и двете им деца, заживели в процесния имот.

Първоначално отношенията им били добри, но впоследстиве се влошили, като били заведени дела по ЗЗДН, преписка по Закона за здравето, както и настоящото гр.д.№ 1185/2015г.

По последното пред първоинстанционния съд били разпитани две групи свидетели- на ищцата: Г.а Г.- дъщеря, С. Н. и С. С., и на ответниците: С. Г., Д. И., Ю. Й. и Д. Д.. Първата група свидетели дават показания относно факта на неплащане на продажната цена от 9000лв. И двете групи свидетели дават показания във връзка с извършваните в имота подобрения и ремонти, във връзка с евентуално предявения насрещен иск по чл.72, ал.1 от ЗС и възражението за упражняване право на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС. В тази връзка са и приложените документи във връзка с ремонтите, с изключение на складовата разписка на л.158, както и назначената строително-техническа експертиза, която установява, че в имота съществуват описаните СМР. Ценени са тези на втория етаж, без първия. Същите не могат да бъдат датирани и отговарят на един предходен 5 годишен период на извършване.

Тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правни изводи досежно иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне до размера на 5/8 ид.ч. поради неизпълнение на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни, законосоъбразни и обосновани. Подлежащите на доказване факти от страна на ищеца в този случай са- неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, като неизпълнението следва да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря, а вината съобразно чл.81, ал.2 от ЗЗД се предполага. Безспорно в случая е установено, че плащането на цената на възмездната сделка покупко-продажба е извършено към момента на подписване на нотариалния акт и изповядването му пред нотариуса. Налице е изявление в нотариалния акт от страна на купувача, респ. от продавачите, че първият е платил цената, а вторите, че са я получили. В тази част НА, както е посочил и РС, е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт, като опровергаването му е в тежест на ищеца и изключени свидетелски показания, т.е. следва да е налице контра летър, опровергаващ факта на плащане.

Твърдението на ищцата П.Д., че не й е заплатена цената посочена в НА е недоказано. Липсват писмени доказателства относно този факт и не е опровергано твърденито за плащане, респ.получаване на цената, материализирано в пункт първи римско на НА. Ето защо искът за разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както е сторил и първоинстанционния съд.

Предвид това съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявените в условията на евентуалност спрямо иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД насрещен иск и възрежение за задържане от страна на ответниците/жалбоподатели Е.Д. и Д.Д.. Последните в депозираната насрещна искова молба с вх.№ 7449/01.09.2015г. пред РС-Разград, изрично са заявили, че претендират срещу ответницата П.Д. „½ ид.ч., т.е. 15000лв., представвляваща увеличената стойност на процесния недвижим имот в резултат на извършените от нас подобрения в процесния имот за периода от 23.12.2011г. до датата на завеждане на исковата молба от ищцата по делото по гр.д.№ 1185/2015г. по описа на РС-Разград, за ½ част от имота, като иска е предявен при условията на евентуалност и по него съда ще дължи произнасяне само в случай, че уважи иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, предявен от П.Р.Д. против нас ищците” /л.145 от гр.д.№ 1185/2015г./, т.е. произнасянето по иска и възражението за задържане е обусловено от уважаването на главния иск. След като е отхвърлен главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния такъв.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакванията за незаконосъобразност, небоснованост и неправилност на решението в тази част са необосновани, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до извода, че предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил.

Относно другия предявен иск- по чл.108 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗС

Действително правилната правна квалификация е дадена от районния съд едва с решението, но тъй като е била правилно разпределена доказателствената тежест и подлежащите на установяване факти с определението по чл.140 от ГПК не са налице процесуални нарушения.

Съгласно чл.111, ал.1 от ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго, т.е. носителят на ограниченото вещно право на ползване се ползва от установената в чл.108 и чл.109 от ЗС защита на правото на собственост, вкл. и срещу собственика на вещта.

В случая няма спор относно правото, т.е. доказателствата, а и самите страни сочат, че носители на правото на собственист са Е. и Д. Д. по силата на НА № 74, том 3 рег.№ 4139, дело № 403/23.12.2011г. Няма спор и относно факта, че съгласно пункт четвърти от този НА в полза на продавачите А. Д. и П.Д. се учредява пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия се имот, т.е. в случая по отношение на всеки един от продавачите е учредено право на ползване върху целия имот. Касае се за абсолютно вещно право върху чужд имот, което може да се брани срещу всяко лице, включително и срещу голия собственик на вещта, който е лишен от всяка възможност за личното й ползване. В тази връзка след смъртта на А. Д. правото на ползване по отношение на целия процесен имот е преминало върху другия ползвател- ищцата/жалбоподател П.Д..

Няма спор между страните, че след смъртта на баща му, семейството на неговия син-Е.Д.- съпругата му Д.Д. и децата им, заживели в имота. По този начин същите, макар и носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот, са нарушили правото на ползване върху него на П.Д., която именно е носител на учреденото с НА право на ползване в пълен размер.

Ето защо решението в частта, с която Е.А.Д. и Д.Г.Д. са осъдени на основание чл.108 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗС да отстъпят на П.Р.Д. ползването върху поземлен имот с идентификатор 18589.501.74 по КККР на село Гецово, община Разград, ***, с площ 1004 кв.м. в квартал 10 парцел 4 заедно с построените в този имот: 1. Сграда с идентификатор 18589.501.74.1 със застроена площ 90 кв.м. брой етажи 1 с предназначение жилищна сграсда- еднофамилна, с прилежащото й таванско помещение със светла площ от 30 кв.м. 2. Сграда с идентификатор 18589.501.74.2 със застроена площ 24 кв.м. брой етажи 1 с предназначение Селскостопанска сграда при граници на поземления имот: 18589.501.85, 18589.501.84, 18589.501.75, 18589.501.949 и 18589.501.73, се явява правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и следва да бъде потвърдено. Същото не страда от сочените пороци в жалбата, тъй като първоинстанционния съд е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е посочил и относимата съдебна практика. Въззивният съд изцяло ги споделя и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

В дипозитива на решението обаче районният съд е осъдил Е.А.Д. и Д.Г.Д. и да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на целия имот /без приземния етаж/, като по този начин е допуснал произнасяне и по иск по чл.109 от ЗС, което е недопустимо с оглед характера на двата иска. Налице е неправилно смесване на търсената защита дошло от неуточняването и нередовността на самата искова молба, което е констатирано и изправено пред въззивната инстанция. С оглед на това в тази част първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск и е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

Предвид изхода на спора, жалбоподателите Е.А.Д. и Д.Г.Д. дължат заплащане на направените разноски от жалбоподателката П.Д., които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 425лв. за тази инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО Решение № 430/17.12.2015 г. по гр. д. № 1185/15 г. по описа на РС-Разград В ЧАСТТА, с която Е.А.Д. и Д.Г.Д. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на целия имот /без приземния етаж/ и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 430/17.12.2015 г. по гр. д. № 1185/15 г. по описа на РС-Разград.

ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН ********** и Д.Г.Д., ЕГН **********, да заплатят на П.Р.Д., ЕГН ********** сумата от 425лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH