РЕШЕНИЕ
№ 29 / 1.04.2016г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Разград
На четиринадесети
март, две хиляди и шестнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Д.Г.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д. № 50 по
описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Енерго-Про
Продажби”АД гр.Варна, подадена чрез процесуален представител, против решение № 398
/ 7.12.2015г., постановено по гр.д. № 1553 / 2015г. по описа на РС Разград, с
което са отхвърлени искове с правно основание чл.422
ГПК за признаване за установено, че С.И.С. има
задължения към ищеца в размер 383,85лв. – главница за консумирана и неплатена ел.енергия за периода 12.02.2013г. – 16.05.2013г.,
обезщетение за забава в размер 74,22лв. върху главницата от момента на
настъпване на падежа на всяка от фактурите до 8.04.2015г. и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност
и неправилност на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо
него постанови ново решение, с което да уважи предявените искове. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от явилия се юрисконсулт.
В срока по чл.263
ал.1 ГПК въззиваемата С.И.С. е депозирала писмен
отговор, подаден чрез пълномощник, в който излага становище за неоснователност
на въззивната жалба. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. В
съдебно заседание явилият се процесуален представител поддържа изразеното
становище.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: На 28.10.2011г. въззиваемата С.С. сключила
договор с трето лице за наем на жилище, находящо се в гр.Разград,
бул.”Априлско въстание”, № 37, вх.А, ет.6. Срокът на
договора бил уговорен на 12 месеца. На 2.11.2011г. С. подала заявление в „Е.ОН България продажби”АД (сега Енерго-про продажби”АД) за
снабдяване и разпределение на ел.енергия на наетото от нея жилище. Към
заявлението приложила договора за наем. Вследствие на това, партидата на
жилището, водена в дружеството – жалбоподател, била прехвърлена на нейното име.
Пред първостепенния съд е разпитана
св.Р.Голешевска. Същата обяснява, че собственичката на жилището живеела от
дълги години в чужбина и тя поела
задължението да посредничи при сключването на договора за наем с въззиваемата. С.С. освободила жилището в края на зимния сезон
(2012-2013г.), без свидетелката да може да посочи конкретна дата. При
напускането С. платила наемните си задължения на св.Голешевска.
Двете засекли показанията на електромера. Свидетелката не може да си спомни
дали наемателката дала съответната сума на свидетелката, защото фактурите щели
да бъдат съставени в по-късен момент, или директно е платила задълженията си на
енергоснабдителното дружество. След освобождаването на имота от въззиваемата,
свидетелката заявява, че друг човек не е наемал жилището. Когато собственичката
се върнала от чужбина, заявила, че има неплатени сметки за ток.
Фактура № 0153339888 / 12.02.2013г.
удостоверява задължение на С.С. за заплащане на
консумирана ел.енергия за жилището за периода
4.01.2013г. – 1.02.2013г., в размер 163,02лв.
С фактура № 0153798585 / 13.03.2013г. е
определено задължение на същата за ел.енергия в периода 2.02.2013г. –
1.03.2013г., в размер 90,07лв.
Фактура № 0154255009 / 12.04.2013г.
удостоверява задължение за плащане на ел.енергия за периода 2.03.2013г.-
1.04.2013г., в размер 95,27лв.
С фактура № 0154740185 / 16.05.2013г. е
определено задължение на С. за ел.енергия в периода
2.04.2013г. – 3.05.2013г., в размер 16,49лв.
За възстановяване на захранването с ел.енергия е определена за плащане от С.С. сумата 19лв.,
начислена с фактура № 3300858969 / 11.04.2013г. Няма данни за прекъсване на
електрическото захранване, както и дали и кога същото е възстановено.
При така установената фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично
основателна. Въззиваемата се е намирала в две договорни правоотношения с
отделни правни основания. От една страна, е сключила договор за наем на жилище за
определен период от време, видно от т.3.3. на който е поела задължение да
изплаща консумираната в жилището елекрическа енергия. От друга страна, С. е
подала заявление за снабдяване и разпределение на ел.енергия,
с което действие е влязла в договорни отношения с „Енерго-про продажби”АД, съгласно
чл.11 от приложения общ договор за снабдяване и разпределение на ел.енергия. От
този момент е придобила качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди
и за нея са възникнали всички задължения, регламентирани в общия договор.
Прекратяването на договора за снабдяване с ел.енергия е уредено да стане по
искане на потребителя, заявено писмено най-малко 15 дни предварително – чл.22
т.3 от общия договор. В разглеждания случай не намира приложение т.1 от същия
член, както е приел районният съд. Разпоредбата предвижда прекратяването да
настъпи с изтичане на срока, за който собственикът е дал съгласие. Собственикът
на имота обаче не е дал съгласие по чл.6 ал.2 от общия договор С.С. да бъде потребител за определен срок.
Последната е подала заявлението самостоятелно и за нея е възникнало
задължението по чл.22 т.3 за писмено уведомяване за прекратяване на доставката
на ел.енергия, което не е сторила. Неоснователно е възражението на въззиваемата
в писмения отговор, че промяната на партидата е извършена в нарушение на чл.6
ал.2 от общия договор за снабдяване и разпределение на ел.енергия. Видно от
второто изречение на цитираната разпоредба, нотариално завереното съгласие на
собственика на имота води единствено до ангажиране на неговата отговорност
наред с тази на потребителя – ползвател на имота. При липса на такова съгласие
отговорността за неизпълнение на задълженията по общия договор остава само за
потребителя, в случая – за С.С.. Представените фактури удостоверяват
задължения за плащане на доставена ел.енергия за месеците януари, февруари,
март и април, 2013г. С. не е ангажирала доказателства за точния момент, в който
е напуснала имота. Напротив, установява се от показанията на св.Голешевска, че
въззиваемата е продължила да ползва жилището и след посочения в договора за
наем срок, без да може да уточни датата.
Като не е уведомила писмено
доставчика на ел.енергия за прекратяване на
електроснабдяването по партидата, открита на нейно име, в тежест на С.С. е
останало изпълнението на задължението за плащане на доставената в имота
електрическа енергия, по аргумент от чл.23 ал.2 от общия договор за снабдяване и разпределение на
ел.енергия. Общият размер на задължението, видно от приложените фактури за
доставена ел.енаргия, е 364,85лв. и за тази сума предявеният иск се явява
основателен, заедно с мораторна лихва в общ размер 74,22лв. върху всяка от
сумите по фактурите.
Искът е неоснователен досежно
фактурираната сума в размер 19лв. за възстановяване на захранване. В
производството не е установено кога е прекъснато захранването, както и към кой
момент и дали е възстановено. След като липсват данни за фактическото основание
на определената за плащане сума, което е било в тежест на ищеца, следва да се
приеме за недоказан фактът на дължимост на сумата 19лв. от
С.С.. В частта,
с която искът за сумата 19лв. е отхвърлен, решението е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено, макар и по съображения, различни от изложените в обжалвания
съдебен акт.
Поради
частично несъвпадение на изводите на окръжния съд с тези на първостепенния съд,
решението на РС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за
признаване за установено, че С.С. дължи на „Енерго-про
продажби”АД сума до размера 364,85лв. за консумирана ел.енергия;
за сумата 74,22лв., представляваща обезщетение за забава, както и за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Вместо него следва
да бъде постановено ново решение, с което да се признае за установено, че С.
дължи на ищеца сумата в размер до 364,85лв., обезщетение за забава върху
главницата в размер 74,22лв. и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Решението
в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника деловодни разноски, е незаконосъобразно. Ответникът е
представил договор за правна защита, в който е отбелязано, че е уговорено
възнаграждение за адвокат в размер 300лв., платимо в брой до приключване на
делото. Съгласно т.1 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, за да се присъдят съдебни
разноски – в цялост или частично, вписването на извършеното плащане следва да
бъде отразено в договора, което в разглеждания случай не е сторено. Ето защо,
решението в часта, с която „Енерго-про продажби”АД е осъден да заплати на С.С. деловодни разноски в размер 300лв., следва да се
отмени. Същият извод се налага и за претенцията за присъждане на разноски във
въззивното производство съобразно отхвърлената част от иска, тъй като в
договора за правна защита не е отразено извършено плащане.
Жалбоподателят е направил искане за
присъждане на разноски за всички инстанции. Същият е внесъл ДТ в заповедното
производство в размер на 25лв. и е представляван от юрисконсулт, който е
претендирал в заявлението за издаване на заповед за изпълнение юрисконсултско
възнаграждение в размер 300лв. Съобразно уважената част от исковете, ответникът
С.С. следва да бъде осъдена да заплати на „Енерго-про
продажби”АД сумата 311,52лв., представляващи направени в заповедното
производство разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Пред РС ищецът е
внесъл ДТ в размер 75лв., а за въззивно обжалване внесената от същия ДТ е в
размер 50лв. Съобразно уважената част от исковете, Сл.С.
следва да му заплати сумата 71,89лв. за направени деловодни разноски в
първоинстанционното производство и сумата 47,93лв. – за разноски във въззивното
производство.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя
решение № 398 / 7.12.2015г., постановено по гр.д. № 1553 / 2015г. по описа
на РС Разград в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че С.И.С. има задължения към „Енерго-про продажби”АД в размер до
364,85лв., представляващ главница за консумирана и неплатена ел.енергия,
отразена във фактури, издадени за периода 12.02.2013г. – 16.05.2013г.,
обезщетение за забава в размер 74,22лв. върху главницата от момента на
настъпване на падежа на всяка от фактурите до 8.04.2015г. и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, като вместо това постановява:
Признава за установено, че С.И.С. има задължение към „Енерго-про продажби”АД в размер 364,85лв.,
представляващо главница за консумирана и неплатена ел.енергия,
отразена във фактури №№ 0153339888 / 12.02.2013г., 0153798585 / 13.03.2013г.,
0154255009 / 12.04.2013г. и 0154740185 / 16.05.2013г.; обезщетение за забава в
размер 74,22лв. върху главницата от момента на настъпване на падежа на всяка от
фактурите до 8.04.2015г. и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Отменя решение № 398 / 7.12.2015г.,
постановено по гр.д. № 1553 / 2015г. по описа на РС Разград в частта, с която
„Енерго-про продажби”АД е осъден да заплати на С.И.С.
сумата 300лв. за направени деловодни разноски пред районния съд.
Потвърждава решението в останалата част, с
която е отхвърлен искът за признаване за установено, че С.С.
има задължение към „Енерго-про продажби”АД в размер над 364,85лв. до
първоначално претендирания размер от 383,85лв., представляващо главница за
консумирана и неплатена ел.енергия.
Осъжда И.С. да
заплати на „Енерго-про продажби”АД сумата 311,52лв., представляващи направени в
заповедното производство разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение; сумата
71,89лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното производство и
сумата 47,93лв. за разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДГ 2.