Р Е Ш Е Н И Е №
42
Гр.Разград, 17.05.2016г.
Разградският окръжен съд в открито съдебно заседание на осемнадесети
април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
Членове: ИРИНА ГАНЕВА
ДОРОТЕЯ И.
при секретаря Н.Р., като разгледа
докладваното от съдия Д.И. в. гр. д. № 51
по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Т. ***
против Решение № 355/05.11.2015 г. по гр. д. № 1176/15 г. по описа на
РС-Разград, с което е отхвърлен предявения от него иск по чл.59, ал.9 от СК за
изменение на определените с Решение № 449/09.06.2014г. по гр.д.№ 574/2014г. по
описа на РС-Шумен, Решеиние № 264/14.11.2014г. по в.гр.д.№ 477/2014г. на
ОС-Шумен, мерки относно упражняването на родитеските права, местоживеенето и
личните отношения на децата Т.Д. Т., Д.Д. Т. и С.Д. Т., като неоснователен и
недоказан; отхвърлени са като неоснователни и недоказани предявените от него
искове против И.Д.И. да бъде осъдена последната да заплаща на децата Д.Д. Т. и С.Д.
Т. месечна издръжка, чрез техния баща и законен представител, в размер на по
110 лв., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване; изменен е размера на дължимата от И.Д.И. в полза на
детето Т.Д. Т., чрез неговия баща и законен представител Д.Т., издръжка от 100
на 105 лв., считано от 29.07.2015г., с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, като в останалата
част до размера от 130лв. е отхвърлил жалбоподателя доводи са крайно пресилени и
несъстоятелни, неотговарящи на реалната действителност, като от
доказдателствата по делото не се установяват изложените в исковата молба
твърдения.
Разградският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен
акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно
е установено, че с решение № 449/09.06.2014г. по гр.д.№ 574/2014г. по описа на
РС-Шумен, потвърдено с Решение от 14.11.2014г. по в.гр.д.№ 477/2014г. на
ОС.Шумен, недопуснато до касационно обжалване, влязло в сила на 24.07.2014г. в
необжалваната и на 30.06.2015г. в обжалваната част, е прекратен брака между
страните, като родителските права по отношение на детето Т. са предоставени на
бащата Д.Т. и е определено местоживеене при бащата, а по отношение на децата Д.
и Стоян са предоставени на майката И.Д. и е определено местоживеенето им при
майката, съответно са определени лични отношения и издръжка.
От
приложените изпълнителни дела и социалните доклади се установява, че въпреки влизане
в сила на решението, същото не е изпълнено, по отношение на децата С. и Д. и
същите продължават да живеят при баща си, макар местоживеенето им да е
променено и към настоящия момент същите да живеят в дома на родителите на баща
ми, находящ се в гр.Разград.
Безспорно
установено е, че към настоящия момент и двете деца- С. и Д. не посещават
училище, въпреки, че са били записани във втори клас както в училища в
гр.Разград /СОУ Н.Й.Вапцаров, където е местоживеенето им с баща им/ и в
гр.Глоджево /СОУ Хр.Бортев, където е местоживеенето им по съд.решение с майка
им/.
Безспорно
установено е, че бащата Д.Т. е осъден с влязла в сила присъда на 27.07.2015г.
по НОХД № 30/2014г. по описа на ОС-Шумен за престъпление по чл.142, ал.1 от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 5
години.
Установено
е, че към момента майката И.Д. е започнала работа като лаборант в Приста Ойл
Холдинг с брутно трудово възнаграждение 900лв.
Тази
фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция,
както и изложените въз основа на нея правни изводи.
Както
правилно и законосъобразно е посочил РС не е доказана съществена промяна в
обсотятелствата, при които е било постановено решението на РС-Шумен досежно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата Стоян и Д., по
отношение на които е и спора по делото. Настоящата искова молба по реда на
чл.59, ал.9 от СК е депозирана в РС-Разград на 29.07.2015г., а решението на
РС-Шумен в тази част /по отношение на децата С. и Д./ е влязло в сила на
30.06.0215г., т.е. месец преди депозиране на молбата и реално дори и към
настоящия момент не е изпълнено, за да може вече да се прецени, че е налице
съществена промяна относно определените марки досежно родителските права и
местоживеенето на децата. В случая доказателствата по делото установяват по
несъмнен начин, че вина за неизпълнение на това съдебно решение основно има
бащата- ищец Д.Т., като изключително влошените отношения между него и майката И.Д.
рефлектират главно върхту децата, които се оказват невинни жертви в тази
ситуация. Налице е явен негативизъм и „копиране” поведението на бащата от
страна на децата. Именно това обстоятелство сочи, че в интерес на децата С. и Д.
е да живеят при майка си.
В
случая ищецът Д.Т. в условията на главно и пълно доказване, съобразно
доказателствената тежест, не доказва по безспорен и несъмнен начин промяна в
обстоятелствата, които имат значение за определяне интересите на детето:
личните родителски и възпитателни качества на веси един от родителите,
моралните качества и обкръжението, което те могат да му осигурят, възпитанието,
жилищните и битовите условия и помощта на трети лица. Напротив установява се,
че въпреки положените усилия майката не може да осъществява контакт с трите
деца, респ. да изпълни съдебното решение по отношение на децата Стоян и Д.,
като очевидни пречки в тази насока създава именно бащата- ищец по делото, а по
настоящем жалбоподател. Майката не се е дезинтересирала от децата си, съдала е
необходимите условия в дома си в гр.Глоджево за отглеждане на децата С. и Д.,
т.е. същата не е компрометирана като родител и пиртежава нужните родителски и
възпитателни качества, жилично- битови условия и доходи. Тези обстоятелства е
констатирал и РС-Шумен при вземане на решението, които към настоящия момент не
се опровергават от доказетлствата по делото.
Предвид
изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакванията за незаконосъобразност,
небоснованост и неправилност на решението са необосновани, поради което в това
отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил
много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа, на което е стигнал до извода, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил.
Въз основа на изложеното, обжалваното решение на районния съд, като
обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, жалбоподателят дължи заплащане на направените
разноски от въззиваемата, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
тази интанция в размер на 300лв., съобразно приложеното пълномощно и договор за
правна помощ.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 355/05.11.2015
г. по гр.д. № 1176/2015 г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.И., ЕГН ********** ***,
сумата от 300лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР