Р Е Ш Е Н И
Е № 44
Гр. Разград, 17 .05. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Доротея Иванова
при секретаря С. Л.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 57 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Пред РОС е било
образувано в. гр. д. № 245/ 2014 г. по въззивна жалба от С. С.М., С.С.М., Х.М.М., З.А.А. и К.М.А. против Решение № 123/ 30. 04. 2014 г. по гр.
д. № 721/ 2011 г. по описа на РС Исперих, с което е извършено разпределение на допуснатите до
делба наследствени недвижими имоти и е уважена частично претенция по сметки,
предявена срещу съделителя С.С.М.. С Решение № 4/ 18. 02. 2016 г. по гр. д. № 3322/
2015 г. ВКС е отменил въззивното решение
от 26. 02. 2015 г. по в. гр. д. № 245/
14 г. по описа на РОС в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното Решение
№ 123/ 30. 04. 14 г. по гр. д. № 721/
2011 г. на Исперихския РС в частта му, с която С.С.М. е осъден на осн. чл. 30,
ал. 3 ЗС да заплати обезщетение за релазираната от него печалба от добивите от
съсобствените имоти и полученото допълнително подпомагане във връзка с
обработване на тези имоти, както следва : на А.А.А. сумата 4 602, 61 лв.,
на М.К.К. – 2 301, 30 лв., на З.Е.С. и Е.Е.С. – по 1 150, 65 лв. на
всеки от тях. Делото е върнато на РОС в тази част за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Пред настоящия състав
на съда жалбоподателят С.С.М. поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемите оспорват
жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението в обжалваната част е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява основателна.
С влязло в сила Решение № І/
17. 04. 2012 г. по гр. д. № 721/ 2011 г. районният съд е допуснал съдебна
делба между съделителите А.А.А., З.А.А.,
М.К.К., Х.М.М., С.С.М., С.С.М., З.Е.С. и Е.Е.С. върху следните наследствени
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Вазово, обл. Разградска,
останали по наследство от А.М. Я., както следва : Поземлен имот – нива с
идентификатор № 10015.6.27 в м. „Пара екинлик” с площ от 19098 кв. м. ; Поземлен имот – нива с идентификатор
10015.6.51 в м. „Пара екинлик” с площ от 7412 кв. м. ; Поземлен имот – нива с
идентификатор 10015.12.72 в м. „Коджа екинлик” с площ от 7000 кв. м.; Поземлен
имот – нива с идентификатор 10015.18.17 в м. „Къшлалък” с площ от 28001 кв. м.;
Поземлен имот – нива с идентификатор 10015.19.7 в м. „ Къшлалък” с площ от 8902
кв. м. при права за всеки един от съделителите, както следва: по 60/ 240 ид. ч.
за А.А.А., З.А.А., 38/ 240 ид. ч. за М.К.К., по 20/ 240 ид. ч. за Х. Мепмед М.,
С.С.М., С.С.М. и по 15/ 240 ид. части за З.Е.С. и Е.Е.С..
В първото по
делото открито съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 14.
02. 2013 г.съделителите А.А.А., М.К.К., З.Е.С.
и Е.Е.С. са предявили иск по сметки против С.С. Мехмуд. Изложили са твърдение,
че последният е ползвал три от имотите,
допуснати до делба : Поземлен имот – нива с идентификатор 10015.18.17 в м.
„Къшлалък” с площ от 28001 кв. м.; Поземлен имот – нива с идентификатор
10015.19.7 в м. „ Къшлалък” с площ от 8902 кв. м и Поземлен имот – нива с
идентификатор 10015.6.51 в м. „Пара екинлик” с площ от 7412 кв. м. с обща площ
от 44 315 кв. м. или с 39 621
кв. м. повече от полагащия му се дял, като ги и ползвал лично или са отдавани
под наем/аренда чрез съпругата му Ф.
Халил М.. В съдебно заседание пред настоящия състав на съда, следвайки
указанията на касационната инстанция, ищците уточняват основанието на
претенцията си по сметки, като твърдят, че претендираните суми представляват
обезщетение в размер на наема, който
им се следва, съобразно размера на дела им в съсобствените имоти, отдавани под наем
само от съделителя С.С.М. на съпругата му ФХ. и за получавания изцяло само
от него наем. Според
Писмо изх. № ПО-07-156/ 12. 03. 2013 г.
на ОС” Земеделие” гр. Исперих, процесните имоти са декларирани за ползване през стопанските 2008/2009 г., 2009/2010 г.,
2010/2011 г. и 2011/ 2012 г. от лицето ФХ. М.. За първата стопанска година няма налични договори за наем, а за следващите стопански години са
декларирани от нея като ползвани въз основа на договори за наем. Приложени са представени
от ОС „Земеделие” гр. Исперих декларации за декларирани пред ОС „Земеделие” гр.
Исперих от ФХ. М. ползвани земеделски земи, вкл. процесните с посочено
основание „по сключени договори за наем/ аренда” за стопанските 2008/ 2009 г.,
2009/ 2010 г., 2010/ 2011 г. и 2011/ 2012 г., както и два договора за наем с
наемодател С.А.М., наследодател на С.С.М. и наемател ФХ. М., в които не е
уговорена наемна цена. Първият договор е сключен на 01. 10. 09 г., подписан и от
двамата, а вторият договор е с дата на сключване 26. 07. 2011 г. и не е подписан
от наемодател. С.А.М. е починал на 30.
12. 2010 г. Няма спор между страните, че ФХ. М. е съпруга на С.М., за което и
приложен и акт за сключен граждански брак.
Според заключението на назначената СТЕ пред настоящата инстанция,
размерът на наема за процесните три имота за периода от 2008 г. до 2012 г. е
5 500, 60 лв. Според притежавания дял на всеки от съделителите в процесните
съсобствени им имоти, стойността на полагащото им се обезщетение е в размер на
по 1375, 16 лв. за А.А. и З. А., 687, 58 лв. за М.К. и 458, 38 лв. за Х.М..
Предвид така изложеното с направеното
уточнение от въззиваемите на искането им по сметки в съдебно заседание пред
настоящия състав на съда, се налага извода, че претенцията си за обезщетение
ищците/въззиваеми/ основават на няколко сочени от тях факта – съсобственост
между страните по делото върху процесните имоти, които са се ползвали от единия
от съсобствениците С.С.М., който ги е отдавал под наем на трето лице –
съпругата си Ф. М. и единствено той е получавал наема. При тези твърдения
правното основание на предявения иск е чл. 30, ал.3 от ЗС.
Това е така, защото предпоставка за възникването на задължението за обезщетяване
в хипотезата на чл. 31, ал.2 от ЗС
е съсобственото имущество да се ползва лично, докато в хипотезата на чл. 30, ал.3 от ЗС
съсобственикът, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите
съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Следователно с
оглед наведените от ищците доводи, отношенията между тях и ответника като
съсобственици на процесните имоти се регламентират от нормата на чл. 30, ал.3 от ЗС.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците
има право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от
съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да
заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са
лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход
и без да е необходима покана. В случая
безспорно се установява, че жалбоподателят – ответник по иска по сметки не е
сключвал договори за наем на процесните земеделски земи, с които да ги е отдал
под наем на съпругата си, както твърдят ищците. През стопанските 2008/ 2009 г.
и 2009/ 2010 г. процесните земи са били собственост на наследодателя на С.С.М.
- С.А.М.,
който е починал на 30. 12. 2010 г. Договорът за наем, сключен на 01. 10. 09 г.
е подписан като наемодател от последния, а не от С.С.М.. Претенцията на ищците
за обезщетение за тези две стопански години е срещу ответника С.М. в личното му
качество, а не като наследник на С.А.М., който е извършвал действията на
управление по отдаване под наем на имотите. След смъртта на С.А.М., Ф. М. е продължила до ползва процесните
имоти, но не са налице каквито и да било доказателства, че са й били отдавани
под наем от ответника и че е получавал
наем от нея срещу ползването. Предвид изложеното иска по сметки е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това,
решението на районния съд в частта, в
която е осъден С.С.М. да заплати
обезщетение за лишаване от
ползите, реализирани от отдаване под наем на процесните имоти на А.А.А., на
М.К.К., на З.Е.С. и Е.Е.С. следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, като исковете им следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани. Обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която С.С.М. е осъден да заплати по сметка на ИРС сумата
от 368, 21 ст. – дължима държавна такса върху размера на уважените срещу него
претенции по сметки.
Предвид изхода на
спора, на осн. чл. 78 от ГПК въззиваемите
А.А.А., М.К.К., З.Е.С. и Е.Е.С. следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя
С.С.М. разноски по делото пред касационната и въззивната инстанция за заплатени
държавни такси, съразмерно с уважената част от жалбата общо в размер на 398, 20
лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 123/ 30. 04.
2014 г. по гр. д. № 721/ 2011 г. по описа на РС Исперих В ЧАСТТА, в която С.С.М., ЕГН ********** е
осъден на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати обезщетение за лишаване от ползите,
реализирани от отдаване под наем на недвижими имоти на съделителите А.А.А., ЕГН ********** в размер на 4 602, 61 лв.; на М.К.К., ЕГН **********
в размер на 2 301, 30 лв., на З.Е.С., ЕГН ********** и Е.Е.С., ЕГН ********** за всяка от тях в размер на 1150, 65 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, в
която С.С.М., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на РС Исперих сумата
в размер на 368, 21 ст. – дължима
държавна такса върху размера на уважените срещу него претенции по сметки И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете по сметки, предявени на осн. чл. 30,
ал. 3 от ЗС против С.С.М., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите,
реализирани от отдаване под наем на следните недвижими имоти: Поземлен имот – нива с идентификатор 10015.18.17 в
м. „Къшлалък” с площ от 28001 кв. м.; Поземлен имот – нива с идентификатор
10015.19.7 в м. „ Къшлалък” с площ от 8902 кв. м и Поземлен имот – нива с
идентификатор 10015.6.51 в м. „Пара екинлик” с площ от 7412 кв. м. с обща площ
от 44 315 кв. м. , всички находящи с в
землището на с. Вазово от А.А.А., ЕГН ********** в размер на 4 602, 61 лв.; от М.К.К., ЕГН **********
в размер на 2 301, 30 лв., от З.Е.С., ЕГН ********** и Е.Е.С., ЕГН ********** за всяка от тях в размер на 1150, 65 лв., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН **********, М.К.К. ЕГН **********, З.Е.С., ЕГН ********** и Е.Е.С., ЕГН **********
да заплатят на С.С.М., ЕГН ********** разноски по делото пред касационната и
въззивната инстанция за заплатени държавни такси общо в размер на 398, 20 лв.
В останалата част
решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.