Р Е Ш Е Н И Е № 52

Гр.Разград, 20.05.2016г.

Разградският окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ЛАЗАР МИЧЕВ

Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

при секретаря С.Л., като разгледа докладваното от съдия Д.Иванова в. гр. д. № 60 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 445/05.01.2016г. по гр.д.№ 1537/2015г., Разградският районен съд е прекратил гражданския брак, сключен между С.М.П. и П.Б.П. *** поради дълбоко и непроправимо разстройство на основание чл.49, ал.3 от СК; постановил е, че вина за разстройството на брака е на съпругата С.М.П.; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. П. Б. на майката С.М.П., като на бащата П.Б.П. се определя режим на лични отношения с детето- всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, един месец през лятото несъвпадащ с отпуска на майката, както и втория ден от Коледните, Новогодишните и Великденски празници; осъдил е бащата П.Б.П. да заплаща на малолетното си дете Е.Б., чрез нейната майка и законен представител С.М.П. ежемесечна издържка в размер на 110лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на предпоставки за изменение или прекратяване на издържката; постановил е съпругата след влизане на решението да носи предбрачното си фамилно име М.; присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от П.Б.П. ***, чрез пълномощник адв.М.М. против Решение № 445/05.01.2016 г. по гр. д. № 1537/15 г. по описа на РС-Разград, в частта касаеща упражняването на родителските права, режима на лични отношения и определената издръжка, поради неправилност, необосонваност и незаконосъобразност, постановявяне при същестевни нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказаталствета на съдебния акт в тази му част. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено ново такова, с което родителските права по отношение на роденото от брака дете- Е. бъдат предоставени на него; да бъде определен режим на лични отношения между детето и майката всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, както и един месец непрекъснато през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; да бъде присъдена на малолетното дете издържка в размер на 120лв., която майката да изплаща чрез него до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска; претендира и сторените деловодни разноски за двете инстанции. Излага доводи, че правните изводи на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства, счита, че вещото лице Стефанова е било необективно и предубедено спрямо него, неправилно са предоставени родителските права на майката, при положение, че същата е установила извънбрачна връзка и е напуснала самоволно семейното жилище, изоставяйки детето си, не са преценени родителските качества на всеки един, поради което неправилно е приложен закона. Анализът на доказателствата е извършен в нарушение на правилата на ГПК- решението е базирано само на психоголическата експертиза, като останалите доказателства са анализирани формално и необективно.

Депозиран е писмен отговор от С.М.П., чрез адв.Емилия Събева, в който сочи, че решението на РС-Разград не страда от пороците, посочени в жалбата. Съдът е постановил своя акт след като е съобразил и анализирал всички събрани гласни и писмени доказателства, а не само заключението по назначената съдебно-психологическа експретиза, като не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Счита решението за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено, като й бъдат признати направените за тази инстанция разноски.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд в обжалвана част, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд в тази част и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Спорът между страните е относно упражняването на родителските права, местоживеенето, респ.личните отношения и издържката по отношение на роденото от брака им дете- Е. П. Б., родена на ***г.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че до раздялата на двамата съпрузи, основно за детето се е грижела нейната майка. Бащата и бабата по бащина линия също са полагали грижи по отношение на детето. Връзката на детето както с майката, така и с бащата е силна. Същото е останало да живее в дома на баща си, като въпреки създаваните пречки, майката не е прекъснала връзката с детето и не е престанала да се интересува от него.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза и социалния доклад се установява, че както единия, така и другия родител разполагат с възможности за отглеждане и възпитание на детето, както битови условия, средства, така и лични и родитески качества. Наблюдава се синдром на родителско отчуждаване, налице са данни за манипулиране поведението на детето по отношение на майката от страна на бащата и бабата по бащина линия, като образът на майката активно е „очернян” от тях.

Тази фактическа обстановка, досежно обжалвана част по отношение на която въззивния съд е ограничен, съобразно чл.269 ГПК, възприета по аналогичен начин от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правни изводи.

Както правилно и законосъобразно е посочил РС, при произнасяне досежно упражняването на родителските права по отоншение на роденото от брака дете, съдът следва да прецени личните и родителски качества на двамата, имущественото и финансово състояние, изградените емоционални връзки, възможността да ползват трети лица при обгрижване на децата, свободното им време. В случая както правилно е посочил РРС и двамата родители имат възможност и капацитет да се грижат за детето, като в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Касае се за малко дете, момиченце на 6 години, което има силно изградена емоционална връзка с майка си. Налице е и синдром на родителско отчуждаване, при формирането на който активна роля играе бащата, тъй като очевидно поведението му е било да настройва детето срещу майката, ограничавал контактите им, което води до негативно значение при определяне на родитеските качества. В тази връзка районния съд е изложил подробни мотиви, като е цитирал и задължителна практика, които не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакванията за незаконосъобразност, небоснованост и неправилност на решението са необосновани, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства. Предоставянето на родителските права на майката е в съотвествие със закона и събраните по делото доказателства и е в изключителен интерес на детето, като определените лични отношения между бащата и детето са по-разширени и съответни на необходимостта и нуждата от общуване на детето и с двамата родители- не се налага промяна и допълнително разширяване. Освен това самата майка изразява желание да не ограничава контактите на детето с неговия баща.

Въз основа на изложеното, решението на районния съд в обжалваната част, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, жалбоподателят дължи заплащане на направените разноски от въззиваемата, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 500лв. за тази инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид направеното по реда на чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност, съдът прецени фактическата и правна сложност делото и съобрази предвидения минимален размер в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което намери, че заплатеното от въззиваемата възнаграждение за един адвокат не е прекомерно високо. В случая защитата включва освен изготвянето на отговор на въззивната жалба и явяване в с.з. пред въззивната инстанция, като защитата е не само по отношение на иска за упражняване на родитеските права по отношение на малолетното дете, а и свързаните с това искове за местоживеене на детето, лични отношения с другия родител и издръжка. Ето защо възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение, а жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемата за разноски пред тази инстанция сумата от 500лв.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445/08.12.2015 г. по гр.д. № 1537/2015 г. по описа на Разградския районен съд в частта досежно родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от брака им дете Е. П. Б., ЕГН **********.

В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА П.Б.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.М.П., ЕГН ********** сумата от 500лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР