Р Е Ш Е Н И Е № 48

Гр. Разград, 11. 05. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова

2. Ирина Ганева

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 68 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.И.С. чрез повереник против Решение № 436/ 04. 01. 2016 г. по гр. д. № 1512/ 15 г. по описа на РС Разград, с което упражняването на родителските права по отношение на детето П.С.П. е предоставено на бащата С.П.С., определено е местоживеенето на детето при бащата С. С., а на майката е определен режим на лични отношения с детето, като е осъдена да заплаща издръжка в размер на 105 лв. за детето. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че не са обсъдени фактите по делото и че липсват мотиви на обжалваното решение, а доколкото такива са изложени, правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, като оспорва жалбата, като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че страните по делото са живели на фактически съпружески начала от м. юли 2013 г. до началото на м. август 2015 г. По време на съжителството им, на *** г. се родило детето им П.С.П.. Жалбоподателката има и друго дете - Н., за което полага грижи, родено на *** г. Първоначално страните по делото живели при родителите на жалбоподателката в гр. Разград до лятото на 2015 г. , когато им предоставили общинско жилище. В началото на м. юли 2015 г. решили да направят кръщене на двете деца, но родителите на въззиваемия С. не се съгласили и пожелали да направят отделно кръщене само на детето П.. След кръщенето на Н. в началото на м. юли 2015 г., страните по делото и детето П. *** в дома на родителите на С.. Вечерта С. получила кръвоизлив и със Спешна помощ я откарали в болницата в гр. Търговище. Там престояла 30 дни, а през това време за П. полагала грижи св. И. – майка на въззиваемия. След завръщането на С. от болницата, в началото на м. август С. и С. отишли на връх Шипка, за да наблюдават възстановка на боевете. По пътя се скарала и С. останала при своята сестра в дома й в гр. Попово. С. се прибрал сам и от този момент детето П. живее с него и родителите му в с. Садина, общ. Попово. Според показанията на св. И., С. не се грижела добре за детето. Когато идвали за по-няколко дни в с. Садина, майката хранела детето със солети, с готови пюрета, купени от магазина или с храна от детската кухня, вместо да му приготви сама. В показанията си св. Д., приятелка на родителите на С., твърди, че виждала С.С. да се разхожда по улиците с детето в количката, където то спяло. С. казала на свидетелката, че детето е нахранено, баба му го нахранила. Св. Т. С. – сестра на С.С. и св. Ц. С. – нейна майка, твърдят, че С.С. много добре се грижела за детето. Когато П. се родил, 8 месеца страните по делото и децата живели в дома на св. Ц. С.. С.С. го къпела, кърмила го до 9-10 месечна възраст. Св. С. Ц.-леля на жалбоподателката също твърди, че последната добре се грижела за детето, кърмела го, обслужвала го. След раздялата на страните по делото, въззиваемият С. възпрепятствал контакта на майката с детето П.. Според св. Т. С., потърсили съдействие от отдел „Закрила на детето” два пъти, за да може С. да види детето си. Според изготвения социален доклад от Д „Социално подпомагане” Попово, представен пред районния съд, за детето П. след раздялата на двамата родители, полагат грижи въззиваемият С., подпомаган от родителите си. Осигурили са на детето спокойна семейна атмосфера, полагат необходимите грижи за отглеждането му, разполагат с добри битови условия. Актуалният социален доклад, представен от Д „СП” Попово не променя констатациите в доклада, представен пред районния съд. Според доклада, двамата родители спазват определения режим на лични отношения с детето, определен от районния съд. От представения социален доклад от Д „Социално подпомагане” Разград се установява, че жалбоподателката С. разполага с добри битови условия за отглеждането на детето, емоционална подкрепа от родителите си и помощ за отглеждане на детето.

Няма спор, че С. страда от „Параноидна шизофрения” , а С. от „Диабет”. И двамата работят в „Балканфарма Разград” АД. Брутното трудово месечно възнаграждение на С. е 700, 88 лв.С. получава обезщетение за бременност и раждане на дете, като за една година дохода й е средно в размер на 390, 11 лв. С. е студентка във филиала в гр. Разград на Русенски университет „Ангел Кънчев”.

В чл. 59 СК, ал. 4 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/ 1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Т.е. съдът следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл да преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права. Безспорно това не е сторено от районния съд и в този смисъл , доводът изложен във възивната жалба е основателен.

От събраните по делото гласни доказателства, от социалните доклади, представени пред районния съд и въззивната инстанция се установява, че двамата родители имат нужните родителски и възпитателски качества, както и желание да упражняват родителските права по отношение на детето, имат нужния капацитет и подкрепа от страна на близки и роднини. От събраните доказателства е видно, че майката притежава много добри социални и битови условия за отглеждане на детето, притежава и необходимите родителски и възпитателски качества. В тази връзка съдът не кредитира като доказателство показанията на св. И., че С.С. няма необходимия родителски капацитет, тъй като същата, като майка на въззиваемия С. е заинтересова от изхода на спора в негова полза, освен това няма непосредствени впечатления, а само епизодични, придобити когато за по- няколко дни страните по делото посещавали дома й.

Предвид ниската възраст на детето П., което е на 1 година и 8 месеца , изхождайки най - вече от неговия интерес, съдът намира, че полагането на грижи от майката в обкръжението на неговата сестра Н., би се отразило по-добре върху правилното формиране на личността му. За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази още, че на тази възраст детето се нужда от ежедневните грижи на майката, която, при равни други условия, е родителят, който обгрижва детето в неговото ежедневие и е с вроден природен инстинкт да откликва на нуждите и желанията на детето. В настоящия казус е безспорно, че бащата притежава всички необходими качества, но с оглед ниската възраст на детето, в негов интерес е то да живее при майка си. На този етап от развитието си, нуждата от майчината грижа е по-голяма. На бащата следва да бъде определен по-разширен режим на лични отношения с детето, което да съответства на неговото желание и необходимост да прекарва повече време с него. Определянето на разширен режим ще способства както за израждането на стабилна емоционална връзка помежду им, така и за изграждането на типичната полова идентичност у детето. С оглед на това, следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18. 00 ч. в петък с преспиване до 18. 00 ч. в неделя, един месец през лятото на всяка година, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, третия ден от коледните празници на всяка година.

Досежно размера на издръжката, жалбоподателката е предявила и поддържа претенцията си въззиваемия да заплаща издръжка в минимален размер от 100 лв. месечно. Според чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Понастоящем минималната работна заплата е 420 лв., поради което и минималният размер на издръжка е 105 лв., като в този размер въззиваемия следва да бъде осъден да я заплаща, считано от влизане в сила на решението.

Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС Разград държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 151, 20 лв.

Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд, като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго в този смисъл.

При този изход от процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивницата разноските по делото в размер на 270 лв. направени, пред районния съд и за настоящата инстанция в размер на сумата 88, 10 лв.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 436/ 04. 01. 2016 г. по гр. д. № 1512/ 15 г. по описа на РС Разград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето П.С.П., род. на *** г. на майката С.И.С., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА детето П.С.П. да живее при майката С.И.С., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето П.С.П. и бащата С.П.С., ЕГН ********** с право да вижда и взема детето с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, един месец през лятото на всяка година, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, третия ден от коледните празници на всяка година.

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете П.С.П. чрез неговата майка и законен представител С.И.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 105 /сто и пет/ лева, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпването на законовите предпоставки за нейното прекратяване или изменяване.

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** *** държавна такса в размер на 151, 20 лева, а на С.И.С., ЕГН ********** разноските по делото общо в размер на 358, 80 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

СЛ