Р Е Ш Е Н И Е №
53
Гр.Разград, 25.05.2016г.
Разградският окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесет
и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЛАЗАР МИЧЕВ
Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА
ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
при секретаря С.Л., като разгледа
докладваното от съдия Д.Иванова в. гр.
д. № 72 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.И.Х. ***,
чрез повереник адв.С.Д. против Решение № 13/21.01.2016 г. по гр. д. № 707/15 г.
по описа на РС-Исперих, с което е отхвърлен изцяло предявения от нея иск срещу Ф.И.М.
и И.М.Б. с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителността
спрямо нея на дарение, извършено от Ф.И.М. спрямо И.М.Б. с НА за дарение на
недвижим имот № 194, том IV, рег.№ 4890, дело № 641/2014г. на Р. А.- нотариус с
рег.№ 254 на НК на 21.05.2014г., като неоснователен и недоказан. В жалбата
сочи, че решението е незаконосъобразно, като изводите на съда са порочни и
противоречащи на закона, поради което моли да бъде отменено и постановено ново,
с което да бъде уважен изцяло, предявения от нея иск, претендира и разноските
за двете инстанции.
В срока за отговор не е депозиран такъв от
въззиваемите Ф.И.М. и И.М.Б.,***.
Разградският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен
акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява основателна.
Делото е изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд досежно възприетата фактическа обстановка и счита, че не
следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно
е установено, че въззиваемия Ф.И.М. е осъден с влязла в сила на 08.06.2015г.
Присъда № 7/24.02.2015г. по НОХД № 120/2013г. по описа на РС-Исперих, изменена
с Решение № 43/08.06.2015г. по ВНОХД № 160/2015г. на ОС-Разград, за извършени
на 17.03.2012г. в с.Владимировци престъпления по чл.152, ал.1, т.2 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК спрямо
жалбоподателката Е.И.Х.. Наказателното производство спрямо М. е започнало на
17.03.2012г. /непосредствено след извършване на деянието със съобщаване за него
от пострадалата/ с образуване на ДП № ЗМ-Их-133/2012г. по описа на РУ
МВР-Исперих, след приключване на което впоследствие на 26.03.2013г. е
образувано НОХД № 120/2013г. по описа на РС-Исперих и е приключило с цитираната
влязла в сила присъда. Като пострадал от престъпленията още на ДП била посочена
жалбоподателката Е.И.Х., която в съдебното производство предявила на
26.06.2013г. и граждански иск срещу Ф.И.М.. Същият е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес с определение на съда от 02.10.2013г.
/протокол от с.з. стр.57 от НОХД № 120/2013г./ и жалбоподателката била конституирана
като граждански ищец в процеса, а с цитираната по-горе присъда, РС-Исперих
осъдил Ф.И.М. на основание чл.45 от ЗЗД да й заплати сумата от 10000 /десет
хиляди/ лева, като обезщетение за причинените в резултат на престъпленията неимуществени
вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва от момента на причиняването
им на 17.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
На
21.05.2014г. въззиваемия Ф.И.М. дарил на баща си И.М.Б. собствения си Поземлен
имот с начин на трайно предназначение- урбанизирана и начин на трайно ползване-
ниско застояване /до 10м/, находящ се в чертите на ***,
община Самуил, област Разградска, за който по кадастрална карта е отреден
поземлен имот № 11449.73.424 с площ по кадастралната карта от 1018 кв.м., ведно
със застроената в имота Сграда 11449.73.424.1 застроена площ 70 кв.м., ведно с
прилежащо мазе със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна, при съседи: имот № 11449.73.426, имот №
11449.73.426, имот № 11449.73.947 и имот № 11449.73.919. За сделката бил
оформен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 194, том IV, рег.№ 4890,
дело № 641/2014г. на Р. А.- нотариус с рег.№ 254 на НК. Посочената в НА данъчна
оценка на имота била 4 109.80лв.
Разпитаният
св.М. М. заявява, че е съсед на Ф. и познава страните. Разчуло се в селото, че
са станали проблеми между Ф. и Е., имало дела, Ф. бил прибран в полицията.
После го пуснали, но след това отново започнали дела. Тогава той казал, че е
закъсал, нямал пари и смятал да продаде къщата си. Свидетелят твърди, че е
присъствал на разговора между двамата ответници, при който Ф. и баща му И. се
разбрали Ф. да продаде къщата на баща си, като остави там да живеят жена му и
детето му.
Тази
фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция.
Въз основа на нея обаче първоинстанционния съд е направил погрешни правни изводи.
Предявеният
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД /Павловия иск/ се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен. При този иск ищецът следва да докаже, че е 1.
кредитор на ответника, 2. има спрямо него парично вземане на определено
основание, 3. да е налице увреждащо кредитора действие от страна на длъжника,
4. последният да е знаел за увреждането към момента на извършването му и 5.
лицето, с което дължникът е договарял също да е знаело за увреждането към
момента на извършването му. В условията на главно и пълно доказване от страна
на ищеца на всички факти и обстоятелства досежно претенцията по чл.135 от ЗЗД,
същите са доказани.
Безспорно
е установено, че жалбоподателката Е. Хюсен има качеството на кредитор спрямо
въззиваемия Ф.М., като вземането й в размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва от 17.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата е основано
на деликтна отговорност в резултат на престъпление. Съгласно теорията и
трайната съдебна практика, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването му и именно от този момент длъжникът е във забава. В
случая жалбоподателката Х. е кредитор по отношение на длъжника Ф.М. още от
момента на извършване на деянието- 17.03.2012г. и именно от този момент
последния е във забава, като конкретния размер на вземането е установен
впоследствие с присъдата.
Безспорно
е, че извършеното дарение на 21.05.2014г. от страна на длъжника Ф.М. по
отношение на собствения му недвижим имот с НА № 194, том IV, рег.№ 4890, дело №
641/2014г. на Р. А.- нотариус с рег.№ 254 на НК се явява увреждащо- касае се за
безвъзмездна сделка, с която длъжникът реално се е лишил от своето имущество.
По този начин се осуетява и затруднява събирането на вземането на жалбоподателката
Х..
Съгласно
ал.2 на чл.135 от ЗЗД предвид факта, че длъжникът Ф.М. и третото лице- И.М. са
баща и син, действа законовата презумпция, че знанието за увреждането се
предполага.
В
горния смисъл е не само посочената практика на ВКС от страна на повереника на
жалбоподателката- адв.С.Д., но и Определение № 234 от 11.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6269/2013 г., III г. о., Решение № 144 от
18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5397/2007 г., I г. о., Решение № 237 от
20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6448/2007 г., I г. О.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като бъде постановено ново
такова по същество на спора, с което бъде обявена относителната недействителност
спрямо Е.И.Х. на дарението с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 194,
том IV, рег.№ 4890, дело № 641/2014г. на Р. А.- нотариус с рег.№ 254 на НК,
извършено от Ф.И.М. спрямо И.М.Б. на Поземлен имот с начин на трайно
предназначение- урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застояване /до
10м/, находящ се в чертите на ***,
община Самуил, област Разградска, за който по кадастрална карта е отреден
поземлен имот № 11449.73.424 с площ по кадастралната карта от 1018 кв.м., ведно
със застроената в имота Сграда 11449.73.424.1 застроена площ 70 кв.м., ведно с
прилежащо мазе със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна, при съседи: имот № 11449.73.426, имот №
11449.73.426, имот № 11449.73.947 и имот № 11449.73.919.
С оглед уважаване на претенцията на ищцата /жалбоподател/, ответниците
следва да бъдат осъдени да й заплатят и направените по делото разноски пред
първата инстанция в размер на 620 лв., съобразно приложения по реда на чл.80 от
ГПК списък на разноските.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 13/21.01.2016 г. по гр. д. № 707/15 г. по описа на
РС-Исперих, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НА ОСНОВАНИЕ чл.135 от ЗЗД ОБЯВЯВА относителната недействителност спрямо Е.И.Х.,
ЕГН ********** ***, на дарението с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
194, том IV, рег.№ 4890, дело № 641/2014г. на Р. А.- нотариус с рег.№ 254 на
НК, извършено от Ф.И.М., ЕГН ********** *** спрямо И.М.Б., ЕГН ********** ***,
на Поземлен имот с начин на трайно предназначение- урбанизирана и начин на
трайно ползване- ниско застояване /до 10м/, находящ се в чертите на ***, община Самуил, област Разградска, за който по кадастрална
карта е отреден поземлен имот № 11449.73.424 с площ по кадастралната карта от
1018 кв.м., ведно със застроената в имота Сграда 11449.73.424.1 застроена площ
70 кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, при съседи: имот № 11449.73.426,
имот № 11449.73.426, имот № 11449.73.947 и имот № 11449.73.919.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.И.М., ЕГН ********** *** и И.М.Б.,
ЕГН ********** *** да заплатят на Е.И.Х., ЕГН ********** *** за разноски по
делото сумата от 620лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH