РЕШЕНИЕ

№ 43 / 11.05.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На осемнадесети април, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор: Т.Тодоров

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 265 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Х.И.Х., подадена чрез пълномощник, против решение № 164 / 18.12.2015г., постановено по гр.д. № 397 / 2015г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана молбата за промяна на имената му от Х.И.Х. на К. И. С. Жалбоподателят излага възражения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и моли въззивния съд да го отмени, като допусне промяна на имената му. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответниците Община Кубрат и Община Завет не са депозирали писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура Разград изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага на съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Молителят е роден на ***г. и е записан с имената Х.И.Х.. Към този момент родителите му са носели имена И. Х. А. и Ф. Х. А.. С писмена молба от 1.12.1981г. на неговия баща, който вече се бил преименувал на И. С. А., името на молителя било променено на К. И. С.

На 10.09.2000г. на молителя се родил син, който получил името Ж. К. И.

На 15.07.2002г., по свое собствено желание, молителят възстановил рожденото си собствено, бащино и фамилно име Х.И.Х..

На 19.05.2003г. му се родила дъщеря с името С. Х. И.

От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че съпругата му носи името Г. С. И., а сестрите му са с имена Г. И. С. и Ц. И. С.

От разпита на св.Г.И. – съпруга на молителя, се установява, че семейството живее от десет години в Германия. Когато преминавали границата, често свързвали името на молителя с това на С. Х. и този факт го потискал. В приятелска среда съпругът й бил известен с българското си име. Старите му приятели го представяли на други хора също с българското му име.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Хипотезата на чл.19 ал.1 ЗГР изисква да се установи дали са налице важни обстоятелства за исканата промяна на името, които съдебната практика определя като такива от лична и обществена значимост. Възражението във въззивната жалба, че името на молителя е асоциирано с имена на терористи, е недоказано. Показанията на разпитаната съпруга са неконкретизирани и от тях не става ясно кой и кога е направил подобна асоциация. Отделно от това, доводът е и неоснователен – както собственото, така и фамилното име на молителя са широко употребявани в турско-арабската общност имена, носят се от много хора, поради което твърдението за свързването им с отделна личност, към която има изградено отрицателно отношение, не представлява сериозен правен аргумент.

Оплакването в жалбата, че едно от децата на молителя е с български имена, както и че молителят е известен в обществото с български имена, въззивният съд също намира за неоснователно. Възстановяването на турско-арабското име на молителя през 2002г. е станало по негово искане, при това след раждането на детето Ж. К. И. Другото дете на жалбоподателя носи турско-арабски имена, такива носи и неговата съпруга. При това положение, нова промяна на името не би била нито в обществен, нито в личен интерес. Не е основание за исканата промяна и обстоятелството, че сред приятелите си жалбоподателят е известен с българското си име – същият го е носил до 2002г., когато по собствена воля е възстановил рожденото си име, въпреки че хората от неговата приятелска среда го познават с българското му име. Този негов избор е бил свободен и субективното му желание да коригира по-късно своя избор не може да се квалифицира като важно обстоятелство, което да налага исканата промяна.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение решение № 164 / 18.12.2015г., постановено по гр.д. № 397 / 2015г. по описа на РС Кубрат.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.280 ал.2 т.2 ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР