РЕШЕНИЕ

№ 56 / 31.05.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На девети май, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 80 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.А.С. и Н.С.С., подадена чрез пълномощник, против решение № 12 / 2.02.2016г., постановено по гр.д. № 1803 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск против „Лютвен”ЕООД за задължение по арендно плащане над размера 217,18лв. до размера 868,72лв. Жалбоподателите излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд, довели до недопустимост на обжалваното решение. Молят въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи в цялост предявения иск или да го обезсили и върне на районния съд за ново разглеждане с конституиране на надлежните страни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият „Лютвен”ЕООД не е депозирал писмен отговор.

Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, канстатира фактическа обстановка, сходна с установената от районния съд: На 21.10.2010г. Н.С. и Г.С., действаща лично за себе си и за К.Н., сключили нотариално заверен договор за аренда с „Лютвен”ЕООД, по силата на който предоставили за ползване за срок от 5 стопански години поземлен имот №005002 в землището на с.Осеновец, общ.Венец, с площ  43,436 дка. Договорено било арендно плащане в размер 20лв. на декар за стопанска година, с възможност размерът на плащането да бъде променян с писмено споразумение без нотариална заверка на подписите. Липсва договорка в писмена форма за промяна в цената, а и ищцата признава, че такава не е правена.

Установява се от представените писмени доказателства, неоспорени от страните, че правото на собственост върху арендувания имот принадлежи на арендодателите, както следва: 1/2ид.ч. за К.Н. и по 1/4ид.ч. за Г.С. и Н.С..

Липсват доказателства за извършено плащане по договора от „Лютвен”ЕООД в полза на ищцата Г.С., за стопанската 2014/2015г. В проведеното пред районния съд съдебно заседание ответникът признава, че не е изпълнил задължението си в размер 217,18лв. спрямо Г.С..

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. Определението, с което районният съд не е конституирал в процеса Н.С., е постановено в съответствие с чл.228 ал.1 ГПК. В проведеното на 20.01.2016г. съдебно заседание, ответникът е изразил несъгласието си за встъпване в процеса като съищец на Н.С., за 1/4 част от сумата, предявена с иска. В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.228 ал.2 ГПК – същата визира прекратяване на участието на ответника в съдебния процес, а с направения от Г.С. отказ по отношение на ¼ част от исковата сума, претенцията срещу „Лютвен”ЕООД продължава да бъде предмет на предявената искова молба, съответно същият продължава да участва в процеса в качеството си на ответник.

Въззивният съд не споделя възражението в жалбата, че по отношение на тримата арендодатели е налице необходимо другарство в процеса и неконституирането на останалите двама води до процесуален порок, налагащ обезсилване на решението на РРС и връщане на делото на този съд, с оглед участието им в съдебното производство. Необходимо другарство е налице тогава, когато всички другари имат едно и също правно положение спрямо спорното правоотношение. Тогава еднаквостта на материалното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. В случая обаче, правата на всеки от арендодателите произтичат от факта на съответната притежавана идеална част от арендувания имот и сключването на договора от ответника – арендатор с всеки от тях за съответната идеална част. Това означава, че претенциите на К.Н., Н.С. и Г.С. са различни на първо място по размер. На следващо място, договорът е подписан от всички собственици на имота (за Кр.Н. това е станало чрез пълномощник Г.С.), при което се установява различно правно положение на всеки от арендодателите, различни задължения за арендатора спрямо всеки от тях и съответно различни претенции при неизпълнение на тези задължения. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение не е недопустимо поради неконституиране на останалите съсобственици и арендодатели на имота.

По същество на спора въззивният съд намира, че решението на РРС е постановено в съответствие със закона. Педставеното пълномощно от К.Н. в полза на Г.С. включва право да подписва договори във връзка с притежаваните зем.земи, да получава рентата и да подписва, подава и получава книжа и документи във връзка с горните действия. Кръгът от делегираните правомощия не дава право на ищцата да извършва съдопроизводствени действия, каквото е изискването на чл.34 ал.1 ГПК, поради което с посоченото пълномощно ищцата не разполага с правото да завежда иск пред съд от името на упълномощителката. Дори в пълномощното да е било включено такова право, К.Н. не е посочена като ищец и липсва предявен от нейно име иск. Разпоредбата на чл.26 ал.2 ГПК ограничава съда да разгледа претенция, предявена от Г.С. за правото на К.Н. да иска плащане на нейната част от рентата. Същият извод се налага и по отношение на частта от рентата, дължима на Н.С.. Предвид горното, въззивният съд не споделя възраженията в жалбата за неправилно отхвърляне на исковата претенция за сумата 651,54лв., представляваща твърдяно като дължимо арендно плащане за притежаваните от К.Н. и Н.С. 3/4 идеални части от имота.

Във въззивната жалба липсват други оплаквания, които да бъдат разгледани, съобразно чл.269 изр.2 ГПК. От арендното плащане, дължимо за земеделската земя, предмет на договора – 43,436 дка за стопанската 2014/2015 г. в размер на 868,72 лв., ищцата има право да получи сумата 217,18 лв., колкото й е присъдена с първоинстанционното решение. В отхвърлителната част над тази сума до сумата 868,72лв., решението на РС е обосновано, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 12 / 2.02.2016г., постановено по гр.д. № 1803 / 2015г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Г.А.С. против „Лютвен”ЕООД за задължение по арендно плащане над размера 217,18лв. до размера 868,72лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР