РЕШЕНИЕ
№ 46 / 19.05.2016г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Разград
На двадесет и пети
април, две хиляди и шестнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Св.Л.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д. № 82 по
описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Агростил”ООД,
подадена чрез пълномощник, против решение № 18 / 18.02.2016г., постановено по
гр.д. № 2021 / 2015г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени предявените
от него отрицателни установителни искове против С.В. и
С.В. за признаване за установено, че не притежават право на собственост върху 1
/ 6 ид.ч. от две ниви и една овощна градина в
землището на с.Веселина, признато им с НА № 134 / 13.03.2014г. на нотариус с
район на действие РРС, че не притежават право на собственост върху една от тези
ниви, признато им в цялост с НА № 76 / 2015г. на нотариус с район на действие
РРС и са отхвърлени исковете за отмяна на описаните по-горе констативни
нотариални актове. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Моли въззивния съд да го
отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи в цялост исковата
претенция. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от явилия се
пълномощник.
В срока по чл.263
ал.1 ГПК въззиваемите С. С. С. и С.М.В. са депозирали
писмен отговор чрез пълномощник, в който изразяват становище за неоснователност
на въззивната жалба и молят съда да потвърди решението на районния съд. В
съдебно заседание поддържат твърдение, че са собственици на имотите по
давностно владение.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира фактическа
обстановка, идентична с тази, установена от районния съд:
На 11.04.1949 г. С.
В. И. и Ф.С.А. (Ф.С. И.) сключили граждански брак,
установено от представено извлечение от регистър за женитби.
През 1956г. двамата
съпрузи внесли земите си в ТКЗС с.Веселина.
С. И. починал на
2.05.1972г., а Ф.А. починала на 3.09.1989г.
След смъртта на С. В. И., същият
е наследен от съпругата Ф.С., от родения през време на
брака им С.С.В. – ответник, както и от още пет негови деца,
родени преди сключване на брака с Ф.С. (видно от техните
ЕГН): А. С.В., Б. С.В., Ю.С.В.,
Х. С. и М. С..
След смъртта на Ф.С., настъпила на 3.09.1989г., нейни наследници са
ответникът С.С.В. и още
четири деца, родени преди сключването на брака й със С. И. (видно от техните
ЕГН): Г. И. О., С. И. В., А. И. А. и Е. И. В..
Б. С.В.
сключил брак със С.И. В. – дъщеря на Ф.С.. С.В. починала на 8.08.2001г.,
а Б. В. – на 1.09.2010г. Техни
наследници са децата им Е.Б. А., Г. Б. С. и С. Б.ев С.. Синът им Али Б. С.
починал на 23.06.2004г. и оставил за наследници своите
синове Тургай Али Б. и Бейтула Али Б..
От страна на Ф.С.
наследственото правоприемство се развило по следния
начин: дъщеря й Г. И. О. починала преди нея, на
13.12.1976г. и нейни наследници са децата й К. А.Х. и
М. А. А.. М. починала на 16.09.1998г. и оставила за
свои наследници съпруг Ф.М. А.и деца Б.Ф.А. и Г. Ф.М..
А. И. А. починал на 8.06.2004г.
Негови наследници са съпругата му С. И.А.(починала на
12.04.2011г.) и децата му И. А.И.и Г. А. М..
Ответниците С.С.В.
и С.М.В. сключили граждански брак на 21.12.1969г.
С решение № 149А /
4.09.1996г., издадено от ПК гр.Лозница, на
наследниците на С. В. И. е възстановено правото на собственост върху три
земеделски имота, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Веселина,
както следва: нива с площ 31,400 дка в местността „Коджа Орман”, съставляваща
имот № 021005; овощна
градина с площ 2,849 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 075016 и нива с
площ 21,851 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001.
Въз основа на влязлото в сила
решение на ПК гр.Лозница, наследниците на С. В. И. са
признати за собственици по наследство на горните три имота с нотариален акт №
172, т.Х, дело 3563 / 96г. на нотариус при РРС за
собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ.
След възстановяване на
земеделските земи, на 10.03.1997г. ответникът С.В. и неговият брат Б. В. сключили
предварителен договор за продажба на недвижим имот с нотариална заверка на
подписите от 29.12.1998г., по силата на който Б. В. се
задължил да продаде на своя брат С.В. собствената си 1/6 ид.ч.
от трите наследени имота, за сумата 50 000лв., за която са декларирали в
договора, че е изплатена при сключването му. Б. В. се
е задължил да прехвърли по нотариален ред на С.В. собствеността върху имотите в
тригодишен срок. Липсва оформена с нотариален акт прехвърлителна сделка
съобразно параметрите, уговорени в предварителния договор.
С нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 175 от 28.06.2013г., том ІІ, рег № 4581, дело № 290 / 2013г. на
нотариус с район на действие РРС, С. Б.С., Е. Б. А. и Гюлтен Б. С.ева
(наследници на Б. В.) прехвърлили на ищеца „Агростил”ООД по 3/70 ид.ч. за всеки
прехвърлител от правото на собственост върху процесните три имота, в замяна на
което „Агростил”ООД им прехвърлил общо три тона жито с левова равностойност
1 200лв.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 162 от 9.09.2013г., том ІІІ, рег. № 7123, дело
№ 450 / 2013г. на нотариус с район на действие РРС, К. А. Х., Ф.М. А., Б. Ф. М., Г. Ф. М. (четиримата с общ наследодател Г.И.О. – дъщеря на Ф.С.), И.А.И. и
Г. А.М. (двамата с общ наследодател А.И.А.
– син на Ф.С.), продали на „Агростил”ООД своите
идеални части от правото на собственост върху процесните три имота: 3/210 ид.ч.
за първия продавач, по 1/210 ид.ч. за втория, третия и четвъртия продавачи и по
3/210 ид.ч. за петия и шестия продавачи.
Ответникът С.С.В.
е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от трите земеделски имота на основание
покупка и давностно владение с нотариален акт № 134 от 13.03.2014г., том I, рег. №
866, дело № 87/2014г. на нотариус с район на действие РРС за собственост върху
поземлени недвижими имоти. Към НА е приложен предварителният договор за
продажба, сключен между Б. В. и С.В..
Приложен е и протокол за обстоятелствена проверка, съставен от
нотариуса, в съдържанието на който са отразени свидетелски показания относно
факта на придобиване на имотите от С.В. посредством покупка от неговия брат Б..
С последващ нотариален акт № 76
от 20.02.2015г., том I, рег. № 470, дело № 53 / 2015г. на
нотариус с район на действие РРС, С.В. е признат за собственик по наследство и
давностно владение на поземления имот, представляващ нива с площ 21,851дка, с идентификатор 103001, находящ се в землището на с.Веселина, местността „Баалар алтъ”.
В нотариалната преписка се съдържат издадените в предходен момент два констативни
нотариални акта, а в съставения от нотариуса протокол за обстоятелствена
проверка са записани св.показания относно
обстоятелството, че С.В. е получил имота в наследство от своите родители и е осъществил
необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години.
От събраните гласни
доказателства се установява, че С.В. е ползвал и
обработвал лично трите имота от 1997г. до 2007г. Впоследствие се разболял и ги
отдал под наем на местната кооперация. Наемът, който получавал, раздавал и на
останалите съсобственици – наследници на С. И.. Свидетелските
показания се подкрепят от представените два договора за наем на земеделска
земя, сключени между С.В. и КПУ”Кооп-партнерс” за стопанските 2012/2013г. и 2013/2014г., в т.6 от които ответникът е декларирал, че е уведомил
останалите собственици на земята за договорите и е получил тяхното изрично и
безусловно съгласие. Установява се от показанията на св.Емине Ахмедова, че през
2010г. същата е потърсила наследствените от баща й Б. В. идеални
части от имотите от ответника С.В. за нея, за сестра й
Г. Б. С. и за брат й С. Б. С., но С.В. й отговорил, че
за тях няма земи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на предявените отрицателни установителни искове е фактът, че
ответниците С.В. и С.В. не притежават правото на
собственост по силата на покупка и давностно владение на 1/6 ид.ч.
от нива с площ 31,400 дка в
местността „Коджа Орман”, съставляваща имот № 021005, овощна градина с площ 2,849 дка в местността
„Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 075016 и нива с площ 21,851 дка в
местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001, признато с НА № 134 от 13.03.2014г., том I, рег. №
866, дело № 87/2014г. на нотариус с район на действие РРС, както и че
ответниците не притежават правото на собственост по силата на наследство и
давностно владение на нивата с площ 21,851 дка в местността „Баалар Алтъ”,
съставляваща имот № 103001, признато с нотариален
акт № 76 от 20.02.2015г., том I, рег. № 470, дело № 53 / 2015г. на нотариус с район на действие
РРС.
Ответниците, на които е вменена
тежестта на доказване на тяхното право на собственост, се позозават на изтекла
в тяхна полза придобивна давност в продължение на повече от 10 години. Съсобствеността
върху трите процесни имота е възникнала между С. С.
останалите наследници на общия наследодател С. И. по силата на наследственото
правоприемство, изрично установено в решение № 149А / 4.09.1996г., издадено от
ПК гр.Лозница и повторено в констативен НА № 172, т.Х,
дело 3563 / 96г. на нотариус при РРС за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ, неоспорен в съдебното производство. Всъщност, и двете
страни в процеса черпят правата си от тези две писмени доказателства. Така, въз
основа на издаденото решение № 149А / 4.09.1996г. на ПК гр.Лозница
и по силата на наследственото правоприемство от С. И., С.В.
е получил 1 /7 ид.ч. от правото на собственост върху
трите имота, колкото са получили останалите пет деца на наследодателя – А. С.В.,
Б. С.В., Ю. С.В., Х. С. и М.С., както и неговата съпруга Ф.С.
(към момента на откриване на наследството през 1972г. в сила е бил
СК от 1968г., отменен 1985г., и съобразно неговия чл.14
ал.7, когато преживелият съпруг
наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество).
След смъртта на Ф.С. през 1989г., нейната 1/7ид.ч.
е разпределена поравно – по 1/35 ид.ч. от имотите, между
ответника С.В. и останалите нейни четири деца Г.И.О., С.И. В., А.И.А. и Е.И. В.. Делът на Г.О.,
която е починала преди своята майка, е преминал в патримониума на нейните деца К.А. Х. и М.А.А., съгсласно чл.10 ал.1 ЗН. С.В. е придобил в собственост по
наследство от С. И. 1/7 ид.ч., а от Ф.С. 1/35ид.ч., като по този начин същият установява право на
собственост по наследство в общ размер 6/35ид.ч.
от трите земеделски имота.
По делото няма спор, установено
е и от събраните гласни и писмени доказателства, че С.В.
е ползвал изцяло трите имота от 1997г. до настоящия момент – първоначално
лично, а впоследствие ги е отдавал под наем на кооперация. Съгласно ТР № 1 /
2012г. на ОСГК на ВКС, независимо
от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственик,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. По повод удостовереното
с констативен НА № № 134 от 13.03.2014г., том I, рег. №
866, дело № 87/2014г. на нотариус с район на действие
РРС право на собственост на С.В. върху 1/6ид.ч. върху
трите имота, извън притежаваните от него 6/35ид.ч. по
наследство, същият се позовава на недобросъвестно владение и изтекла 10-годишна
придобивна давност с начален момент сключването предварителния договор от
1997г., по силата на който брат му Б. В. е поел задължение да му прехвърли
1/6ид.ч. от имотите. В случая е без значение, че Б. В. е притежавал 1/7ид.ч., а
не 1/6, предварителният договор е доказателство само за началото на
осъществяваното от ответника недобросъвестно владение. До горните изводи е
достигнал и районният съд.
В обжалваното решение е изложено
съображение, че със сключването на предварителния договор през 1997г.
ответникът С.В. е афиширал
пред останалите съсобственици намерението да владее и техните идеални части за
себе си, а впоследствие е демонстрирал това намерение и пред св.Е. А. –
наследник на Б. В.. С тези действия районният съд
приема, че ответникът превърнал държанието на идеалните части на останалите
съсобственици във владение за себе си. Въззивният съд не споделя този извод. С
предварителния договор е поето обещание за прехвърляне на 1/6ид.ч. Б. В. е
притежавал 1/7ид.ч. Ако се приеме извод за явни действия от страна на ответника
за владение, същите би следвало да се ограничат до притежавана от Б. В. идеална
част, съответно частта, притежавана от неговите наследници, а не за целите
имоти. Дори и за тази идеална част обаче С.В. не е
станал собственик по давностно владение. Това е така, защото съгласно чл.120
ЗЗД давността не се прилага служебно. Въпреки, че ответниците са владяли
имотите в продължение на повече от 10 години, считано от 1997г., същите не са
се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност към 2013г.
През тази година, с нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 175 от 28.06.2013г., том ІІ, рег № 4581, дело
№ 290 / 2013г. на нотариус с район на действие РРС, ищецът „Агростил”ООД
придобива по силата на прехвърлителна сделка 9/70ид.ч. от имотите, принадлежащи
на С. Б. С., Е. Б.А. и Г. Б. С. – наследници на Б. В.. Техните дялове се формират по следния начин: Б. В. е
притежавал 26/175ид.ч. (формирани като сбор от 1/7ид.ч., получена
в наследство от баща му С. И. и 1/175ид.ч. от
съпругата му С. В.). След неговата смърт, четирите деца получават в наследство от
него по 26/700ид.ч. от имотите. Майка им С. В. е
притежавала в наследство от Ф.С. 1/35ид.ч., която след
смъртта й се разделя между съпруга й Б. В. и техните четири деца поравно, по
1/175ид.ч. Така, след сборуване на наследените части от своите родители, Е. А., Г. С. и С. С. притежават дялове от по 3/70ид.ч. от
имотите.
По силата на втора
прехвърлителна сделка, оформена с нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № 162 от 9.09.2013г., том ІІІ, рег. № 7123, дело
№ 450 / 2013г. на нотариус с район на действие РРС, „Агростил”ООД придобива още
12/210ид.ч., принадлежащи на К. А. Х., Ф. М.А., Б. Ф.
М., Г. Ф. М., И. А. И. и Г. А. М.. Дяловете на тези
наследници се формират по следния начин: След смъртта на Гюлбие Османова, която
притежавала 1/35ид.ч. от наследството на своята майка Ф.С.,
нейният дял е разпределен поравно между Кадрие Халилова и М. А., по 1/70ид.ч. След смъртта на М., нейната 1/70ид.ч.
е разпределена поравно между съпруга й Ф.А.и децата й Б. М. и Г. М., по 1/210ид.ч. Наследената от А.А.1/35ид.ч. от неговата майка Ф.С., е разпределена поравно след
смъртта му между съпругата му С. А. и децата И.И.и Г.
М., по 1/105ид.ч. След смъртта на С., нейната 1/105ид.ч. се разпределя поравно между децата й и към вече
притежаваните от тях 1/105ид.ч. се добавят по 1/210ид.ч., като по този начин И.И.
и Г. М. притежават по 3/210ид.ч. При изравняване на знаменателите
на получените обикновени дроби, се установяват същите дялове, които шестимата
наследници са прехвърлили на „Агростил”ООД, отразени в нотариалния акт за
покупко-продажба.
Разпоредбата на чл.120 ЗЗД в.в. с чл. 84 ЗС
урежда изричното изразяване на волята за своене на имотите, върху които се
упражнява владение, чрез процесуални средства – предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото
вещно право. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене
не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост – в този смисъл вж. т.2 от ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС. Ответникът С.В. се е позовал на
давностно владение на 1/6ид.ч. от имотите, обещана му
с предварителния договор от неговия брат Б. В., в последващ момент – с
нотариален акт № 134 от 13.03.2014г., том I, рег. № 866, дело № 87/2014г.
на нотариус с район на действие РРС.
Към този момент обаче, ответниците вече не могат да се позоват на оригинерния
способ за придобиване собствеността, защото ищецът е станал собственик на 9/70
ид.ч. по силата на прехвърлителната сделка от 28.06.2013г., към която е
прибавил собствеността на още 12/210ид.ч. с извършване на последващата
разпоредителна сделка от 9.09.2013г., като по този начин е станал собственик на
повече от 1 / 6 ид.ч. от имотите.
Ето
защо, исковете за признаване за установено, че ответниците не са собственици по
покупка и давнотсно владение на 1
/ 6 ид.ч. от нива с площ 31,400 дка в местността
„Коджа Орман”, съставляваща имот № 021005;
овощна градина с площ 2,849 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 075016 и нива с
площ 21,851 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001, всички в землището на с.Веселина, и
искът за отмяна по реда на чл.537 ал.2 ГПК на нотариален акт № 134 от
13.03.2014г., том I, рег. № 866, дело № 87/2014г. на нотариус с район на действие РРС,
са основателни. Решението в тази част
следва да се отмени, като вместо него бъде признато за установено, че С.В. и С.В. не притежават правото на собственост по покупка
и давнотсно владение върху 1/6ид.ч. от трите имота,
признато им с НА № 134 /
13.03.2014г. на нотариус с район на действие РРС и констативният нотариален акт
следва да бъде отменен.
По отношение на другия
констативен нотариален акт № 76 от 20.02.2015г., том I, рег. № 470, дело
№ 53 / 2015г. на нотариус с район на действие РРС и предявеният във връзка с
него отрицателен установителен иск, че С.В. и неговата
съпруга не са собственици по наследство и давностно владение на целия поземлен
имот, представляващ нива с площ 21,851дка, с идентификатор 103001,
находящ се в землището на с.Веселина, местността „Баалар алтъ”, съдът приема
следното: освен придобитата по наследство от С. И. 1/7ид.ч.
от трите имота, възстановени с решение № 149А / 4.09.1996г. на ПК гр.Лозница, С.В. е придобил още 1/35ид.ч. върху
имотите по силата на наследственото правоприемство от неговата майка Ф.С.. Следователно, същият е придобил правото на собственост
върху 6/35ид.ч. от този имот (както и от останалите два) по наследство от
двамата си родители и осъществено давностно владение в продължение на повече от
10 години. Искът за признаване за установено, че ответниците не са собственици
на имота, е основателен до 29/35ид.ч., както и до тази част е основателен искът
за отмяна на констативния нотариален акт № 76 от 20.02.2015г. Решението
на РС, с което исковете са отхвърлени изцяло, следва да бъде отменено в частта
до 29/35ид.ч., като вместо него бъде постановено ново
решение, с което да бъде признато за установено, че С.В. и С.В. не са собственици
по наследство и давностно владение на 29/35ид.ч. от имот с идентификатор 103001
и издаденият констативен НА следва да бъде отменен за тези идеални части.
В
останалата част решението на РС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Всяка
от страните претендира направените по делото разноски. В хода на
първоинстанционното производство ищецът е внесъл ДТ в размер 150лв. и е
заплатил възнаграждение на адвокат в размер на 400лв. Ответникът С.В. е представил договор за правна защита при първото
разглеждане на делото от РРС, в което е посочено възнаграждение за адвокат в
размер 200лв. Липсва отбелязване обаче, че възнаграждението е изплатено, поради
което разходът не следва да се приема. При новото разглеждане на делото от РРС
ответникът С.В. е заплатила адв.възнаграждение
в размер 350лв., за което е извършено отбелязване в представения договор за
правна защита. Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК
решението на РС Разград следва да бъде отменено в частта, с която „Агростил”ООД
е осъден да заплати на двамата ответници сумата 350лв., като вместо това бъде
постановено ищецът да заплати на С.В. сумата 48,19лв.
за направени деловодни разноски в първоинстанционното производство. С.В. и С.В. следва да бъдат осъдени да заплатят на
„Агростил”ООД сумата 474,27лв. за направени деловодни разноски в хода на
първоинстанционното производство.
При
първото разглеждане на делото пред въззивния съд по в.гр.д.
№ 203/2015г. по описа на РОС, С.В. е внесъл ДТ за обжалване в размер 50лв. В
настоящото въззивно производство „Агростил”ООД е внесъл ДТ за обжалване в
размер 75лв.Ответниците са представили списък на разноски, удостоверяващ
извършено плащане за адв.възнаграждение, но доказателства в този смисъл на са
представени. Съобразно изхода от делото ответниците следва да заплатят на ищеца
сумата 64,67лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.
Ищецът следва да заплати на ответниците сумата 6,88лв. за разноски във
въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя решение № 18 /
18.02.2016г., постановено по гр.д. № 2021 / 2015г. по описа на РС Разград, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Агростил”ООД отрицателен
установителен иск против С.В. и С.В. за признаване за
установено, че не притежават право на собственост върху 1 / 6 ид.ч. от три земеделски имота,
съгласно плана за земеразделяне в
землището на село Веселина, както следва: нива с площ 31,400 дка в местността
„Коджа Орман”, съставляваща имот № 021005;
овощна градина с площ 2,849 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 075016 и нива с
площ 21,851 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001, признато им с НА № 134 от 13.03.2014г., том I, рег. № 866, дело № 87/2014г.
на нотариус с район на действие РРС
и в частта, с която е отхвърлен искът за отмяна на същия констативен нотариален
акт, като вместо това постановява:
Признава за установено, че С.В. и С.В. не притежават право на собственост по покупка и
давностно владение върху 1 / 6 ид.ч. от три земеделски имота, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Веселина, както
следва: нива с площ 31,400 дка в местността „Коджа Орман”, съставляваща имот № 021005; овощна градина с площ
2,849 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 075016 и нива с
площ 21,851 дка в местността „Баалар Алтъ”, съставляваща имот № 103001, признато им с нотариален акт № 134 от 13.03.2014г., том I, рег. №
866, дело № 87/2014г. на нотариус с район на действие РРС;
На основание чл.537 ал.2 ГПК, отменя нотариален акт №
134 от 13.03.2014г., том I, рег. № 866, дело № 87/2014г.
на нотариус с район на действие РРС;
Отменя решение № 18 /
18.02.2016г., постановено по гр.д. № 2021 / 2015г. по описа на РС Разград, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Агростил”ООД отрицателен
установителен иск против С.В. и С.В. за признаване за
установено, че не притежават 29/35ид.ч. от правото на
собственост върху нива с площ 21,851 дка в местността
„Баалар Алтъ”, съставляваща имот №
103001, признати им с нотариален акт № 76 от 20.02.2015г., том I, рег. №
470, дело № 53 / 2015г. на нотариус с район на действие РРС и в частта, с която е отхвърлен искът за
отмяна на същия констативен нотариален акт до размера на 29/35ид.ч. от имота,
като вместо това постановява:
Признава за установено, че С.В. и С.В. не притежават 29/35ид.ч.
от правото на собственост по наследство и давностно владение върху нива с площ 21,851 дка в местността „Баалар Алтъ”,
съставляваща имот № 103001, признати им
с нотариален акт № 76 от 20.02.2015г., том I, рег. №
470, дело № 53 / 2015г. на нотариус с район на действие РРС;
На основание чл.537 ал.2 ГПК, отменя нотариален акт № 76 от 20.02.2015г., том I, рег. №
470, дело № 53 / 2015г. на нотариус с район на действие РРС, само по отношение
на 29/35ид.ч. от нивата с площ 21,851 дка в землището на с.Веселина, мест.„Баалар
Алтъ”, съставляваща имот № 103001;
Отменя решение № 18 /
18.02.2016г., постановено по гр.д. № 2021 / 2015г. по описа на РС Разград, в
частта, с която „Агростил”ООД е осъден да заплати на С.В.
и С.В. сумата 350лв. за направени деловодни разноски ппред районния съд, като
вместо това постановява:
Осъжда „Агростил”ООД да заплати
на С.В. сумата 48,19лв. за направени разноски в
първоинстанционното производство;
Осъжда С.В. и С.В. да заплатят на „Агростил”ООД
сумата 474,27лв. за направени деловодни разноски в хода на първоинстанционното
производство;
Потвърждава решение № 18
/ 18.02.2016г., постановено по гр.д. № 2021 / 2015г. по описа на РС Разград в
останалата част;
Осъжда С.В. и С.В. да заплатят на
„Агростил”ООД сумата 64,67лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство;
Осъжда
„Агростил”ООД да заплати на С.В. и С.В. сумата 6,88лв.
за направени деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ