Р Е Ш Е Н И
Е № 44
Гр. Разград, 27 .04. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 85 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.А. ***
против Решение № 24/ 28. 01. 2016 г. по гр. д. № 755/ 2015 г. по описа на РС
Исперих, с което жалбоподателят е осъден да заплати на МЗХ сумата 2 530,
78 лв. , представляваща част от дължимата авансова вноска за стопанската
2014-2015 г. по Договор за аренда на зем. земи от държавния поземлен фонд №
ДФ-03-АТН/ 21. 08. 12 г. , сумата 3 265, 39 лв. , представляваща
обезщетение за неизпълнение на договорни задължения на осн. чл. 92 ЗЗД и т.
32.5 от договора за аренда, сумата 451, 55 лв. на осн. чл. 86 ЗЗД обезщетение
за забава за времето от 02. 10. 14 г. до 25. 09. 15 г. и сумата 1 064, 26
лв. разноски по делото. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния
закон. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове. Жалбоподателката не се явява в съдебно
заседание .
Въззиваемата страна не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание се явява процесуален
представител и заявява становище, че оспорва въззивната жалба, като
неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява частично основателна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят,
относно наличието на сключен между тях на 21. 08. 12 г. Договор за аренда №
ДФ-03-АТН-1, което се установява и от събраните по делото писмени доказателства.
Въззиваемият е предоставил на жалбоподателката за временно възмездно ползване
116, 621 дка срещу годишно арендно
плащане в размер на 6 530, 78 лв. Според договора, първата вноска – 50% от
цялата годишна вноска се заплаща в началото на стопанската година -01. 10 на
стопанската година, а останалата част до 01. 10. на изтичащата стопанската
година. Поради забавяне на плащането на арендните вноски за стопанските 2013-2014 г.
и 2014-2015 г. жалбоподателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва общо в размер на 451,
55 лв., според твърденията на въззиваемия. Нито в писмения отговор по чл. 131
ГПК, нито в съдебно заседание жалбоподателката е оспорила наличието на забавено
плащане. Според заключението на СТЕ,
обезщетението за забава в размер на законната лихва е в размер на 451, 55 лв.
От дължимата авансова вноска
за стопанската 2014-2015 г.
жалбоподателката е заплатила 594, 74 лв. , като е дължала авансово на
01. 10. 2014 г. сумата 3265, 39 лв. Този факт не се оспорва от нея. В договора е уговорено – т. 32. 4 и 5, че
същият се прекратява при неизпълнение на договорни задължения, измежду които е
задължението по т. 5.2 за арендно плащане в срок, както и че в този случай
арендаторът дължи обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за
съответната стопанска година. На 19. 01. 15 г. жалбоподателката С.А. е подала
молба вх. № РД-06-85 до Директора на ДФ „Земеделие” Разград да й бъде даден
един месец отсрочка за заплащане на задължението й по договора възлизащо на
6 500 лв. С писмо изх. № РД-06-85/ 1/ 21. 01. 15 г. на Директора на ОД
„Земеделие” Разград на С.А. е даден 30-дневен срок да плати задълженията си : окончателна вноска
за стопанската 2013/2014 г. 3 265, 39 лв., авансова вноска за стопанската
2014/ 2015 г. 3265, 39 лв. , както и дължимата законна лихва за забава на
плащанията. А. е предупредена, че в
противен случай договорът ще бъде едностранно прекратен. Писмото е връчено на
24. 01. 15 г. С Писмо изх. № РД-06/ 137/ 24. 08. 15 г. жалбоподателката А.
отново е поканена в седмодневен срок да погаси задълженията си по договора –
част от авансова вноска за стопанската 2014/ 2015 г. в размер на 2 530, 78 лв., 144, 16 лв.
законна лихва за 2013/ 2014 г. и 284, 85 лв. законна лихва за забава за 2014/
2015 г. с изявление, че в противен случай договорът се прекратява. Писмото е
връчено на 01. 09. 15 г. Въз основа на Молба изх. № РД-06-1237/1/11. 09. 15 г.
на Директора на ДФ „Земеделие” Разград
до Службата по вписванията гр. Исперих е вписано на 16. 09. 15 г. с вх. рег. №
2330, т. 2, № 111 прекратяването на договора за аренда. Въз основа на тези
доказателства се установява, че към момента на прекратяване на договора
жалбоподателката е дължала на въззиваемия част от авансова вноска за
стопанската 2014/ 2015 г. в размер на 2530, 78 лв., както и дължимата законна
лихва за забава на плащанията. Същото е установено и от заключението на ССЕ. Налице
е неизпълнение на задължението на жалбоподателката за заплащане на арендните
вноски в уговорения срок по т. 5. 2 от договора за стопанските 2013/ 2014 г. и
2014/ 2015 г. , каквото извънсъдебно признание
се съдържа и в подадената от нея Молба
вх. № РД-06-85 до Директора на ДФ „Земеделие” Разград за отсрочка на
задължението й. Налице е било договорното основание за въззиваемия да прекрати
едностранно сключения между страните договор при спазване на изискванията на
чл. 28, ал. 3 от ЗАЗ и да претендира сумата 3265, 39 лв., така, както е било
уговорено в т. 32.5 от договора. В този смисъл претенцията на ищеца е
основателна. Възражението на жалбоподателя, че не дължи сумата 3265, 39 лв.,
тъй като иска за заплащане на втората арендна вноска е преждевременно предявен
е необосновано. Претенцията на ищеца не е за реално изпълнение или обезщетение
за неизпълнение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а за обезщетение за вреди от виновното
неизпълнение на прекратения договор. Според чл. 88, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. В случая договорът е
прекратен / което представлява разваляне по чл. 87, ал. 1 ЗЗД/ , поради виновно
неизпълнение на задълженията на жалбоподателя. Този факт е доказан. Неточното изпълнение от страна
на последния на задължението му по т.5.2 от
процесния Договор, а именно просроченото плащане на дължимите арендни вноски, както и частично
плащане, направено далеч след падежа на първата дължима вноска за стопанската
2014/2015 г. е дало
основание на изправната страна – въззиваемия - арендодател едностранно да прекрати договора при условията на т.З2.5 от него, вписано в Служба по вписванията
- гр.Разград с вх.рег. № 2330, т. 2, № 111. Прекратяването на договора, от своя страна е породило и
правото на арендодателя, уговорено изрично в т.З2.5 от договора и на основание чл. 88, ал.1, изр.2 от ЗЗД
да получи обезщетение за вредите, които търпи от неизпълнението на прекратения
договор в размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година.
Тези вреди, установено в хода на делото се изразяват в неплатената втора
арендна вноска за последната стопанска 2014/2015 г. и възлизат, според заключението на ССЕ в размер на 3265, 39 лева.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 642, 41 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/ 28. 01. 2016 г. по гр. д. №
755/ 2015 г. по описа на РС Исперих.
ОСЪЖДА С.А. Мехмед, ЕГН **********
*** да заплати на Министъра на земеделието и храните, БУЛСТАТ 831909905 гр.
София 1040, ул. „Хр. Ботев” № 55 сумата 642, 41 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
НР