РЕШЕНИЕ № 41

Гр. Разград 27.04.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 91 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С обжалваното Решение № 91 / 02.03.2016 г., постановено по гр. д. № 315 / 2016 г. РС – Разград отхвърлил изцяло молбата на С.Й.А. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за защита от домашното насилие спрямо Д. Е.Х..

Недоволна С.Й.А. обжалва решението чрез пълномощник – адв. Димо Борисов. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с молба за отмяната му и уважаване на молбата. Твърди се, че подробно съображения ще бъдат развити след изготвяне на мотивите към решението. Такива не са представени по делото.

В предоставеният му срок въззиваемия Д. Е.Х. не депозира възражение срещу жалбата.

При редовност в призоваването, страните не се явяват в съдебно заседание.

Съдът прецени доказателствата по делото и констатира следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е процесуално допустима., но разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона, поради което въззивната инстанция намира, че не следва да преповтаря фактическата обстановка и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С обжалваното решение Разградският районен съд приел, че от две години страните по делото имали връзка. Всеки живеел в дома на родителите си, като през това време периодично пребивавали в жилището на едните или другите родители, а личните вещи на всеки били в дома на неговите родители. Тъй като никой от двамата не реализирал доходи, издръжката им била осигуряване от родителите им. През периода на връзката помежду им системно възниквали скандали. След пореден такъв, когато С. предложила да не се виждат повече, на 05.02.2016 г., около обяд тя, заедно с майка си - св. С. - се прибирали към дома им. Пред входната врата на апартамента ги чакал въззиваемия Д. Х., който ги нападнал с викове, че ще ги убие. Дърпал и нанасял удари по жалбоподателката и майка й, която се опитвала да я предпази.

Очертаната фактическа обстановка е установена от приложена по делото декларация на молителката и показанията на нейната майка – св. Н. С.

За да постанови обжалваното решение РС-Разград приел, че молителката и ответника не попадат сред лицата изброени в чл. 3 от ЗЗДН. Съдът приел, че от събраните по делото доказателства не се установява страните да са били или да са в съпружеско фактическо съжителство. В подкрепа на този си извод съдът приел, че страните нямат общи дела и не реализират доходи, не подържат общо домакинство. При липсата на дефиниция на понятието “ фактическо съпружеско съжителство “, не може да се приеме, че всяко подържане на интимни отношения между пълнолетни представители на двата пола, представлява такова съжителство.

Съдът приел също така, че описаното в декларацията на молителката действие представлява насилие или увреждане на телесната й неприкосновеност по смисъла на други правни норми, но не и на легалната дефиниция за “ домашно насилие “ по смисъла на ЗЗДН, поради което този закон е неприложим към настоящия случай.

При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде потвърдено, но по процесуални съображения, касаещи редовността на въззивната жалба и процесуалното поведение на жалбоподателката.

В жалбата не се излагат конкретни съображения от какво точно е недоволна молителката. Такива съображения не са представени и след изготвяне на мотивите, както и в периода между връчване на призовката за съдебно заседание и самото съдебно заседание, на което не се явява нито молителката, нито пълномощникът й. При това положение не е ясно в какво точно се изразява порочността на решението и в какво се състои искането по смисъла на чл. 260, т. 3 и т. 4 от ГПК.

С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС-Разград следващата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.

След връщане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за дължимата държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.17, ал. 5 от ЗЗДН във вр. с чл. 272 ГПК Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91 / 02.03.2016 г., постановено по гр. д. № 315 / 2016 г. по описа на РС – Разград.

Осъжда С.Й.А., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ОС-Разград държавна такса в размер на 12.50лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.

Председател: Членове: 1. 2.

НР