Р Е Ш Е Н И Е  № 44

Гр. Разград, 16 .05. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Д.

                                                                                                        2. Ирина Ганева

 

при секретаря С. Л. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 93 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд са отхвърлени исковете, предявени от К.Д.П. против И.И.Д. и О.С.М. за установяване, че  И.И.Д. не е собственик на разликата от 615/ 1230 ид. части до 815, 51/ 1230 ид. части от имот, представляващ дворно място, находящо се  в гр. Исперих, ул. „Тимок” № 7, обл. Разград, за което е отреден парцел ХVІ-2126 от кв. 37 с площ от 1230 кв. м.  по плана на гр. Исперих, за прогласяване  нищожността на договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот. акт № 93, т. ІV, рег. № 3594, дело № 398/ 2009 г.  на нотариус рег. № 254 с район на действие РС Исперих, за ревандикация на разликата от 615/1230 ид. ч.  до 815, 1230 ид. част от гореописания недвижим имот, като неоснователни и недоказани. Със същото решение са отхвърлени исковете на К.Д.П. против И.И.Д. и О.С.М. за прекратяване правото на ползване, учредено според ищеца със спогодба по гр. д. № 51/ 2006 г. на РС Исперих, за заплащане на сумата 975 лв. за пропуснати ползи за периода от 09. 06. 09 г. до 22. 12. 09 г., за заплащане на сумата 700 лв.  за възстановяване на първоначалното положение на оградата на дворното място, стаята и коридора в жилищната сграда. С Решение № 19/ 25. 01. 16 г. по с. Дело е допусната поправка на ОФГ, като в абзац трети на стр. 10 вместо „ за ревандикация на разликата от 615/ 1230 идеални части  до 815, 51/ 1230 идеални части от имот, представляващ дворно място, находящо се  в гр. Исперих, ул. „Тимок” № 7, обл. Разград, за което е отреден парцел ХVІ-2126 от кв. 37 с площ от 1230 кв. м.  по плана на гр. Исперих при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв. 37 по плана на града” да се чете: „ за установяване, че О.С.М. не е собственик на разликата от  615/ 1230 идеални части  до 815, 51/ 1230 идеални части от имот, представляващ дворно място, находящо се  в гр. Исперих, ул. „Тимок” № 7, обл. Разград, за което е отреден парцел ХVІ-2126 от кв. 37 с площ от 1230 кв. м.  по плана на гр. Исперих при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв. 37 по плана на града”, като е отхвърлена молбата на П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, относно размера на претенциите му на стр. 10 в абзац първи и трети вместо „разликата от 615/1230 до 815/1230 идеални части” да се впише „разликата от 615/1230 до 851, 51/1230 идеални части, като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба от К.Д.П. *** чрез пълномощник против същото Решение № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд  в частта, в която са отхвърлени исковете му за установяване, че И.И.Д. не е собственик на разликата от 615/1230 ид. части до 815, 51/ 1230 ид. части от имот, представляващ дворно място в гр. Исперих, за което е отреден парцел ХVІ-2126 от кв. 37 с площ от 1230 кв. м.  по плана на гр. Исперих, одобрен със Заповед № 25/ 29. 01. 01 г. и за ревандикация на тази разлика, като неоснователни и недоказани. Постъпила е и въззивна жалба от същия жалбоподател К.Д.П. против Решение № 19/ 25. 01. 16 г. по с. дело, в частта, с която  е отхвърлена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, относно размера на претенциите му на стр. 10 в абзац първи и трети вместо „разликата от 615/1230 до 815/1230 идеални части” да се впише „разликата от 615/1230 до 851, 51/1230 идеални части, като неоснователна.

                 Въззиваемите не са депозирали писмен отговор на въззивните жалби. В съдебно заседание се явява въззиваемият О.С.М., като заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната част, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Необоснован е изложеният довод във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е процесуално недопустимо. От петитума на исковата молба е видно, че жалбоподателят е предявил отрицателен установителен иск да бъде установено, че ответницата Д.  не е собственик на разликата от 615/ 1230 ид. части до 815, 51/ 1230 ид. части, с която част неправомерно се е разпоредила и сделката между нея и ответника М. за прехвърляне правото на собственост по отношение на тези ид. части е нищожна, респ. и че ответникът М. не е собственик на тази част. По този начин съдът е докладвал делото и изготвил проект за доклад с Определение от 17. 09. 09 г., постановено по реда на чл. 140 , ал. 3 от ГПК, а след това в проведеното открито съдебно заседание на 04. 12. 09 г. , когато пълномощникът на ищеца изрично е заявил, че няма възражения по проекта за доклад, както и в съд. заседание на 10.10. 14г., когато е докладвано делото и ищецът чрез пълномощникът си отново е заявил, че приема доклада. Нито е поискано, нито е допускано от съда изменение на исковете, които да се считат предявени за разликата от 615/1230 до 851, 51/1230 идеални части от процесния имот. Предвид изложеното, решението е процесуално допустимо, тъй като постановено по предявените искове от ищеца.

Неоснователни са и другите оплаквания във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно. Според заключенията, както на единичната СТЕ, изготвено от инж. Сайкова, така и от заключенията на назначената повторна СТЕ с в. л. арх. Бонева и инж. Табакова се установява, че имотът, предмет делба с Протокол от 14. 09. 1976 г., придобит от наследодателя на ищеца П. и ответницата Д. с нот. акт № 50/22. 08. 1960 г., т. І, дело № 74/60 г. е представлявал парцел ХІІ-188 в кв. 32 по плана на гр. Исперих от 1915 г.  с площ от 1250 кв. м. Делбата с Протокол от 14. 09.1976 г.  е извършена според действащия план за регулация, одобрен със Заповед № 685/ 19. 05. 62 г. , според който за имот пл. № 499/ преди 188/ са отредени три парцела – от които два -№ ХV-499 с площ от 741 кв. м. и № ХХХІІ-499 с площ от 680 кв. м.  с обща площ 1421 кв. м. са собственост на наследодателя Димитър Иванов Иванов.Според протокола за делба, от имот № ХV-499 П. и Димитър Иванов имат равни права,  а имот № ХХХІІ-499  е индивидуална собственост на Димитър Иванов - наследодател на ответницата Д.. Според допълнителното заключение на повторната СТЕ,  площите, записани за двата парцела в протокола за делба са неправилно определени. Съсобствения парцел № ХV-499 е бил с площ от 735 кв. м. и тази площ е включена в УПИ № ХVІ-2126 по плана на гр. Исперих от 2001 г. , а другия парцел № ХХХІІ-499 е бил с площ 654 кв. м.  и само част от него – 455 кв. м.  са включени в територията на УПИ № ХVІ-2126 по плана от 2001 г. По одобрения със Заповед № 25/ 29. 01. 2001 г. кадастрален и регулационен план, процесният имот представлява пл. № 2126, за който е отреден парцел ХVІ-2126 в кв. 37. Площта на имота е 1223 кв. м. , а на парцела е 1231 кв. м. , като 8 кв. м. са придаваеми площи към улична регулация. Предвид изложеното, половината от 735 кв. м. , каквато е площта на бившия парцел пл. № ХV-499, който е бил съсобствен на ищеца и ответницата Д.  и включен изцяло в площта на УПИ № ХVІ-2126 е 367, 50 кв. м. като се прибави и площта от 455 кв. м. , включена в УПИ № ХVІ-2126 от парцел № ХХХІІ-499, който е бил индивидуална собственост на ответницата Д., се получават 822, 50 кв. м. С оглед на това,  предявеният отрицателен установителен иск от ищеца да бъде установено, че ответницата Д.  не е собстевник на разликата от 615/ 1230 ид. части до 815, 51/ 1230 ид. части е неоснователен, както е неоснователен и предявения иск срещу ответника  О.М. за същата част от имота.

    Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение в обжалваната част,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

                Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

 

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд  в частта, в която са отхвърлени исковете на К.Д.П. *** за установяване, че И.И.Д. не е собственик на разликата от 615/1230 ид. части до 815, 51/ 1230 ид. части от имот, представляващ дворно място в гр. Исперих, за което е отреден парцел ХVІ-2126 от кв. 37 с площ от 1230 кв. м.  по плана на гр. Исперих, одобрен със Заповед № 25/ 29. 01. 01 г. и за ревандикация на на имота.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/ 25. 01. 16 г. по с. дело, в частта, с която  е отхвърлена молбата на К.Д.П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, относно размера на претенциите му на стр. 10 в абзац първи и трети вместо „разликата от 615/1230 до 815/1230 идеални части” да се впише „разликата от 615/1230 до 851, 51/1230 идеални части, по описа на РС Исперих.

В останалата част, като необжалвани Решение № № 352/16. 10. 2015 г. и Решение № 19/ 25. 01. 16 г.  по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд  са влезли в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

             

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

           

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.     

 

 

 

                                                                                         2.