Решение по Гражданско дело 93/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е № 15

Гр. Разград, 28. 07. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Д.

2. Ирина Ганева

при секретаря разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 93 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 и сл. ГПК.

Постъпила е молба от ищеца – жалбоподател К.Д.П. по реда на чл. 250 ГПК, с която иска да се постанови допълнително решение по делото, с което да се произнесе по предявената от него въззивна жалба вх. № 4020/ 05. 11. 2015 г. срещу Решение № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд в частта, в която са отхвърлени исковете му като неоснователни и недоказани за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 93, т. ІV, рег. № 3594, дело № 398/ 2009 г. на нотариус с рег. № 254 и район на действие РС Исперих, в частта за прекратяване правото на ползване, учредено според ищеца със съдебна спогодба по гр. д. № 51/ 2006 г. на РС Исперих, за заплащане на сумата 975 лв. за пропуснати ползи за периода 09. 06. 2009 г. до 22. 12. 2009 г., за заплащане на сумата 700 лв. за възстановяване на първоначалното положение по отношение на ограда на дворното място и стаята и коридора към нея в жилищната сграда.

Въззиваемите не са депозирали писмен отговор на молбата за допълване на решението, както и на въззивната жалба.

С Решение № 44/ 16. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 93/ 16 г. по описа на РОС са потвърдени Решение № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд в частта, в която са отхвърлени исковете на К.Д.П. *** за установяване, че И.И.Д. не е собственик на разликата от 615/1230 ид. части до 815, 51/ 1230 ид. части от имот, представляващ дворно място в гр. Исперих, за което е отреден парцел ХVІ-2126 от кв. 37 с площ от 1230 кв. м. по плана на гр. Исперих, одобрен със Заповед № 25/ 29. 01. 01 г. и за ревандикация на на имота и Решение № 19/ 25. 01. 16 г. по с. дело, в частта, с която е отхвърлена молбата на К.Д.П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, относно размера на претенциите му на стр. 10 в абзац първи и трети вместо „разликата от 615/1230 до 815/1230 идеални части” да се впише „разликата от 615/1230 до 851, 51/1230 идеални части, по описа на РС Исперих. Решението е съобщено на жалбоподателя П. на 01. 06. 16 г. Молбата за допълване е депозирана на 29. 06. 2016 г. , поради което е допустима, като подадена в едномесечния срок за обжалване на решението по чл. 250, ал. 1 от ГПК. С въззивната жалба жалбоподателят е изложил искане съдът да извърши проверка и да се произнесе и в частта, в която с Решение № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд са отхвърлени исковете му като неоснователни и недоказани за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 93, т. ІV, рег. № 3594, дело № 398/ 2009 г. на нотариус с рег. № 254 и район на действие РС Исперих, в частта за прекратяване правото на ползване, учредено според ищеца със съдебна спогодба по гр. д. № 51/ 2006 г. на РС Исперих, за заплащане на сумата 975 лв. за пропуснати ползи за периода 09. 06. 2009 г. до 22. 12. 2009 г., за заплащане на сумата 700 лв. за възстановяване на първоначалното положение по отношение на ограда на дворното място и стаята и коридора към нея в жилищната сграда. Въззивната инстанция не се е произнесла с постановеното решение по това искане на жалбоподателя, поради което и следва да допълни решението по следния начин:

Решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Неоснователен е предявеният иск от жалбоподателя против двамата ответници за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот. акт № 93, т. ІV, рег. № 3594, дело № 398/ 2009 г. на нотариус рег. № 254 с район на действие РС Исперих, тъй като ответницата Д. се е разпоредила с разликата от 615/ 1230 ид.ч. до 815, 51 / 1230 ид. ч. от процесния имот, които не са нейна собственост. Безспорно се установява, че процесните ид. части от имота са били собственост на Д., за което е налице и влязло в сила Решение № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд. Независимо от това, следва да се вземе предвид, че е последователна практиката на ВКС, че ако съсобственикът е продал и чужд дял, то по отношение на същия продажбата не е нищожна, а само няма вещноправно действие, защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Точно защото договорът за продажба на чужда вещ не се признава от закона за нищожен, в него са предвидени специални правила за уреждане отношенията между страните по един такъв договор, както е посочил и районният съд. Жалбоподателят е изложил доводи, че договорът за продажба е нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона, противоречие на морала и добрите нрави. Не е посочил на коя конкретно императивна разпоредба противоречи договора или я заобикаля. Съдържанието на понятието "добри нрави" следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение. В конкретния случай жалбоподателя не сочи и по делото не са установени действия, които да са укорими от гледна точка на морала и обществените норми на поведение. Нито цената, при която е сключена сделката, нито здравословното състояние на страните по нея, дават основание да се приеме, че са нарушени принципите на добросъвестност.

Обосновано и законосъобразно районният съд е отхвърлил иска за прекратяване на правото на ползване, което според ищеца било учредено със съдебна спогодба от 07. 06. 2006 г. по гр. д. № 51/ 2006 г. От приложения протокол от 07. 06. 2006 г. по гр. д. № 51/ 06 г. на ИРС /л. 198-199/ е видно, че е одобрена спогодба между ищеца и ответницата И.Д., с която същите в производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС са си разпределили ползването на съсобствения им процесен имот УПИ ХVІ-2126, кв. 37 по ПУП на гр. Исперих. В случая няма учредено право на ползване от ищеца на ответницата, респ. на ответника О.М. по реда на чл. 55 от ЗС, което да може да бъде предмет на претенцията на ищеца и основание за разглеждането й, относно наличието на предпоставките по чл. 61 от ЗС за прекратяване на такова право.

Неоснователни са и исковете, предявени от ищеца против ответниците за заплащане на сумата 975 лв. за пропуснати ползи за периода 09. 06. 2009 г. до 22. 12. 2009 г., както и за заплащане на сумата 700 лв. за възстановяване на първоначалното положение по отношение на ограда на дворното място и стаята и коридора към нея в жилищната сграда. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за ползването на процесната част от имота по отношение на 244, 5 кв. м. от дворното място и една стая и коридор с площ 35 кв. м. от жилището намира правно основание в чл. 59 от ЗЗД. По иска по чл. 59 ЗЗД следва да се установи онова обогатяване, което е било в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. В случая не са посочени каквито и да било доказателства от ищеца за тези факти, относно обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях. Двете постройки в имота се ползвали общо от страните и според показанията на св. И. - майка на ищеца и баба на ответницата Д., когато отв. Д. се омъжила, понеже със съпруга й били пушачи, за да не им пречи тютюневия дим, помолили Д. да преградят. Уговорили се отв. Д. да ползва и кухнята и салона и последната поставила преграда. Поставили и ограда, която очертавала границите на ползване на имота. Претенцията на ищеца обхваща периода от 09. 06. 09 г. до датата на завеждане на иска 22. 12. 09 г. Ищцата е прехвърлила правото на собственост върху имота си в размер на 851, 51/ 1230 ид. ч. от дворно място и жилищна сграда от 94 кв. м. , предмет на нот. акт за покупко-продажба № 93, т. ІV, дело № 398/ 2009 г. на нотариус № 254 на 09. 06. 09 г. на ответника О.С.М.. След тази дата няма данни ответницата Д. да е ползвала имота. Процесните 244 ид. ч. от дворното място са ползвани от отв. М. на правно основание с оглед прехвърленото му право на собственост. Твърдения и доказателства, че отв. М. ползва стаята и кухнята от жилищната сграда, собственост на ищеца не са наведени от него.

Стената, преграждаща жилищната сграда, вкл. кухнята и коридора, които били ползвани от отв. Д. по уговорка с ищеца, била издигната по настояване на ищеца и неговата майка св. И., което се установява от показанията на последната. С оглед на това, ищецът неоснователно претендира да му бъде заплатено обезщетение за възстановяване на предишното положение на сградата, тъй като не се установяват елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. В случай, че са налице предпоставките за това, претенцията му за защита може да бъде реализирана по пътя на чл. 109 от ЗС. По отношение на оградата, ограждаща дворното място, според извършеното между ищеца и ответницата Д. разпределение на ползването, се установява, че била съборена от ответника М., но доказателства за цената на оградата не са посочени от ищеца, поради което и претенцията му за обезщетение в тази част се явява недоказана.

Предвид изложеното, решението на районния съд в частта, в която са отхвърлени исковете на жалбоподателя, като неоснователни и недоказани за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 93, т. ІV, рег. № 3594, дело № 398/ 2009 г. на нотариус с рег. № 254 и район на действие РС Исперих, в частта за прекратяване правото на ползване, учредено според ищеца със съдебна спогодба по гр. д. № 51/ 2006 г. на РС Исперих, за заплащане на сумата 975 лв. за пропуснати ползи за периода 09. 06. 2009 г. до 22. 12. 2009 г., за заплащане на сумата 700 лв. за възстановяване на първоначалното положение по отношение на ограда на дворното място и стаята и коридора към нея в жилищната сграда следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 250 ГПК

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА Решение № 44/ 16. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 93/ 16 г. по описа на Разградския окръжен съд, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 352/16. 10. 2015 г. по гр. д. № 241/ 2009 г. по описа на Исперихския районен съд в частта, в която са отхвърлени исковете на К.Д.П. *** против И.И.Д., ЕГН ********** ***, *** и О.С.М., ЕГН ********** с адрес *** в частта, в която са отхвърлени исковете му като неоснователни и недоказани за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 93, т. ІV, рег. № 3594, дело № 398/ 2009 г. на нотариус с рег. № 254 и район на действие РС Исперих, в частта за прекратяване правото на ползване, учредено според ищеца със съдебна спогодба по гр. д. № 51/ 2006 г. на РС Исперих, за заплащане на сумата 975 лв. за пропуснати ползи за периода 09. 06. 2009 г. до 22. 12. 2009 г., за заплащане на сумата 700 лв. за възстановяване на първоначалното положение по отношение на ограда на дворното място и стаята и коридора към нея в жилищната сграда.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

СЛ