РЕШЕНИЕ №45
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на осемнадесети
април |
2016г. |
в откритото
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова
Ирина Ганева
При секретаря Н.Р, като разгледа докладваното
от съдия В.Димитрова в.гр.дело №94
по описа за
Депозирана е въззивна
жалба от Д.И.П. ***,чрез повереник адв.Е.К. от
АК-Силистра против Решение №1657/18.12.2015 год.,постановено по гр.дело
№109/2015 год. по описана КРС ,с което съдът е изменил размера на
издръжката,която Д.П. е бил осъдена да заплаща
на малнолетното си дете М.Д. И.,р.на
09.04.2008 год., чрез неговата майка и законен представител Ц.П.И. *** с
решението ,постановено по гр.дело №111/2013 год. по описа на РОС от 100 на 120
лв.,считано от 16.03.2015 год.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпването на препоставки за нейното изменяване или прекратяване.Решението се атакува в частта
му с която предявеният иск за увеличение на присъдената издръжка е бил уважен
над размера на сумата 105 лв.
Навеждат се доводи за неправилност
на решението и неговата незаконосъобразност в атакуваната част.Иска се отмяна в
тази част и присъждане на издръжка в
размер на 105 лв.
С жалбата не се правят се доказателствени
искания.
Ищецът в първоинстанционното
производство не е депозирал писмен
отговор на жалбата,както и не е атакувал постановеното от КРС решение в отхвърлителната му част.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата ,майка на детето,упражняваща
родителските права не се явява и не се представлява.
За да се произнесе ,Разградският
окръжен съд съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима ,
като подадена в срок от легитимирана страна в процеса, при наличие на правен
интерес от обжалване,срещу акт, подлежащ на контрол по реда на въззивнното производство.Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Преценявайки поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства , с оглед доводите и становищата
на страните съдът приема за установено от фактическа страна следното:
РРС е бил сезиран с иск с правно
основание чл.143 във вр.с чл.150 от СК.Ищцата , като
майка и законна представителка на малолетното си дете М.,р.на 09.04.2008 г. изменение на размера на издръжката,която
ответникът –негов баща е бил осъден да
му заплаща с решение по гр.дело №111/2013г.по описа на РОС ,съответно от 100 на
180 лв.,считано от завеждане на исковата молба,16.03.2015г.
Ответникът оспорва иска,като
твърди,че няма възможност да заплаща издръжка за детето в претендирания размер.
Детето на страните М. е родено на ***г. и от раждането му се
отглежда от майката ,подпомагана от нейните родители.Претенцията за увеличение
на вече присъдена издръжка се предявява за първи път.При подаване на молбата
детето е 6 години и единадесет месеца, а
към днешна дата е навършило осем години.С Решение №60/11.10.2013г.по
гр.дело №111/2013г.по описа на РОС първоначалната, дължима от бащата издръжка,когато
детето е било на пет години и пет месеца е била определена на 100 лв.Нея той заявява,че
е заплащал редовно,като няма твърдения в
исковата молба в обратната насока.Момиченцето се отглежда и възпитава от
майката,подпомагана от нейните родители.РОС, както и първостепенния съд намира
,че за издръжката на детето М. е необходима и достатъчна обща месечна сума в
размер на 240 лв.за задоволяване на неговите нужди от храна облекло и учебни
помагала и пособия.Така посочената глобална сума следва да се подели поравно
между двамата родители, като всеки от тях ще следва да заплаща такава в размер
на 120 лв.По отношение възможностите на двамата родители съдът
съобрази, че те нямат задължение за издръжка към други лица, майката получава
месечен доход от порядъка на 273 лв., работейки по трудово
правоотношение.Бащата реализира месечен доход около 160 лв. от селскостопанска
дейност.РОС обаче намира, че той е в работоспособна възраст, здрав е,независимо от
представената епикриза от НО и може да реализира
минималната за страната работна заплата в р-р на 420 лв.от която да отделя 120
лв.за издръжката на детето.
Така определеният размер на
издръжката не се явява завишен с оглед възрастта на детето и неговите
потребности ,както и с податните възможности на
бащата, като тази инстанция счита ,че така определеният дължим от бащата размер
на издръжката не би го затруднявал особено и не би застрашил неговото
съществуване.В този смисъл и майката ,която разполага с месечен доход под МРЗ
следва да дава издръжка равна по размер на тази, дължима от бащата за детето за
което непосредствено се грижи тя.
Разпоредбата на ал.2 на чл.142 от
СК определя минималния размер на дължима издръжка от родител на дете.В
настоящия случай дори и при първоначално присъдената издръжка,когато детето е било
на пет години и половина бащата е бил осъден да заплаща такава в размер над
¼ от МРЗ, а понастоящем то вече е ученичка, навършило е осем години и
издръжка в размер на 120 лв.,платима от бащата,надвишаваща с 15 лв. този
размер не представлява нарушение на
същия законов текст.
Като е уважил предявеният иск до размера на сумата 120 лв. КРС е постановил
едно законосъобразно и правилно решение,съобразявайки
се с нормата на чл.143 СК.
В
отхвърлителната му част решението не е атакувано и е влязло в
законна сила.
Водим от горното,Разградският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №165/18.12.2016
г.,постановено по гр.дело №109/2015 г. по описана Кубратски
РС в осъдителната му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР