Р Е Ш Е Н И Е №55
гр. Разград, 09.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в открито заседание на девети май, две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:Валентина Димитрова
Ирина
Ганева
При участието на секретаря Н.Реджебова ,
като разгледа докладваното от
съдията В.Димитрова
в.гр.д.№98 по описа за
Производството е по реда на чл. 267 и сл.от ГПК.
Гражданско дело №98/2016 год. по
описа на РОС е образувано по въззивната жалба на С.Ч.Г. ***,подадена чрез
повереник адв.Светлина Стефанова от АК-Русе против Решение №457/18.01.2016
г.,постановено по гр.дело №814/2015 год. по описа на РРС с което съдът е отхвърлил предявените от
въззивника искове срещу ЕТ”И.-Й.П.”,гр.Разград за предаване владението на десет
земеделски имота, находящи се в землището на с.Сеново и за осъждането на ЕТ да заплати на ищеца
месечно обезщетение за ползването на процесните имоти в р-р на 291.54
лв.,начиная от м.ноември 2014г.
Навеждат доводи за неправилност
,незаконосъобразност и необоснованост на решението,както и за постановяването
му при нарушение на процесуалните правила.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора ,с което
предявените искове да бъдат уважени.Претендират се разноски.
Жалбата е процесуално допустима
,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса– ищец в
първоинстанционното производство.
Отговор на същата в
законоустановения срок насрещната страна
е подала.Застъпва становище за допустимост,но неоснователност на
жалбата.
В съдебно заседание въззивника се представлява от
адв.Светлина Стефанова от АК-Русе,която поддържа в цялост въззивната жалба.Моли
решението на РС да бъде отменено и вместо него постановено друго за уважаване
на исковата претенция.Претендира разноски,като представя списък за същите.
Насрещната по жалбата страна не изпраща представител в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд за да се произнесе съобрази събраните по делото доказателства, с
оглед твърденията и становищата на страните и намери за установено от фактическа
страна следното:
Делото е образувано по
искова молба,подадена от С.Ч.Г. срещу ответника ЕТ”Ира-Й.П.,с която се иска
съдът да осъди ЕТ да върне на ищеца владението върху общо десет земеделски
имота в землището на с.Сеново,подробно описани в молбата, както и да му заплати
сумата от 291.54лв., месечно обезщетение за ползването без основание на
процесните зем.земи, считано от 01.11.-14г. до окончателното им връщане.Претендират
се разноски.Ищецът счита,че е в правото си да иска връщането на владението
върху земеделските земи въз основа на споразумение, сключено между страните на
29.07.13г., което представлява договор
за наем,сключен за срок от 1 година,като твърди,че арендният договор въз основа
на който ответникът е обработвал
собствените му земи,сключен през 2007г.
е прекратен едностраннно. Твърди,
че придобил собствеността върху десетте земеделски имота през 2005г., като
неговите праводатели-продавачи са си запазили правото на ползване върху земите
и пред 2007г. са сключили 10 годишен договор за аренда с ответника, едностранно
прекратен поради неплащане.
Ответникът ЕТ“И-Й.П..“
оспорва предявените искове, като твърди, че е платил дължимите годишни ренти,
без тази за стопанската 2013/2014г., поради което договорът не е прекратен.
Твърди, че е подписал споразумението по настояване на ищеца, единствено и само
за да може той да получи рентата за стопанската 2013/2014г.
Ищецът е станал
собственик на описаните в исковата молба
десет земеделски имота в землището на с.Сеново,в качеството си на
бенефициер по две сделки
покупко-продажба,сключени с два нотариални акта на 24.10.2015г. по първият от
които уговорител-продавач е Ч. Г.Ч.,а по втория И. Г.Ч.,а обещател-купувач е Г.
Ч. Г. Всеки един от продавачите Ч. Ч. и И. Ч. са запазили за себе си правото на
ползване върху продадените имоти.На 23.03.07г. продавачите по двата
договора,вече само ползватели са сключили с ответника ЕТ договор за отдаване
под аренда на земеделките земи,предмет на договорите за продажба със срок на
договора 10 години.Ответникът им е заплатил уговорените арендни плащания за стопанските
2009/2010, 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013.
За стопанската 2013/2014г. няма арендно плащане.На 28.02.13г. ищецът, в
качеството си на собственик на процесните земи
изпратил до ответника нот.покана, с която го уведомявал,че
прекратява едностранно договора за аренда, поради неизпълнение на задълженията
за плащане. На 29.07.13г. ищецът и ответника са сключили едногодишен договор за
наем на 84.716дка., по опис, в който не са посочили уговорена от тях наемна
цена. С уведомление от 16.06.14г. ищецът е уведомил ответника, чрез
пълномощника си Ч. Ч., че договорът за наем ще се счита прекратен с изтичането
на неговия срок. На това уведомление ответникът е отговорил, че е обвързан
единствено от договор за аренда, който не е прекратен, поради което имотите ще
бъдат върнати след изтичането му на 31.12.16г.За това развитие на отношенията
между страните във връзка с процесните з.земи свидетелства и разпитаният Ч. Ч.,който сочи също така,че брат
му Иван Ч. е починал през
Вещото лице по назначената
СТЕ заключава,че пазарният размер на
арендните плащания за стопанската 2013/2014 и 2014/2015г. е бил 44лв. на декар
за година, като за процесните земи месечният размер е 291.54лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Първият от предявените
искове е такъв с правно основание чл.233 от ЗЗД.Ищецът черпи правата си споразумението,сключено
между него и ответника ЕТ на 29.07.13г., за срок от една година,което счита за
сключен договор за наем на собствените му земеделски земи.РОС намира,че на
първо място не е налице прекратяване на договора за аренда,сключен между
продавачите със запазено право на ползване
и ответника през 2007г.за срок 10 години,с оглед на обстоятелството, че
само от изявлението за прекратяване на арендния договор от м.юни
2015г.,изходящо от Ч. Ч. не може да се направи такъв извод.Нормата
на чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ,императивна по своя характер урежда
хипотезите, при които настъпва прекратяване на договор за аренда. Съгласно чл.
27, ал. 1, т. 4 от ЗАЗ прекратяване настъпва след отправено едностранно
предизвестие, в предвидените в закона случаи.Такъв е уреден с чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ, като нормата
на този текст е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните
договори,какъвто този от 2007г.не е,т.е.същия не може да бъде прекратен с
едностранно предизвестие.
Ищецът и към този момент ,предвид наличните по
делото доказателства следва да се счита за ,притежаващ„голата собственост“ върху процесните
10 земеделски имота.Той не е страна по договора за аренда от 2007г. и не може
да иска неговото прекратяване и съответно едностранно да го прекрати.Запазеното
в полза на продавачите-праводатели на ищеца право на ползване върху
земеделските земи не може са се счита за прекратено поради смърт,съответно поради
направен отказ от него по реда на чл.100 от ЗС.В този смисъл разпоредбата на
чл.56 от ЗС им дава право да се ползват от земеделските земи,вкл.и да ги
отдават под аренда.Само те са тези които могат да искат разваляне или
прекратяване на договора за аренда,при наличие на предпоставките за това,но не
и голият собственик какъвто се явява ищеца.На следващо място въззивната
инстанция намира,че не е налице и валидно сключен договор за наем на процесните
земи между страните,тъй като видно от сключеното споразумение,то няма характер
на наемен договор, а на друг такъв ,тъй като в него не е постигнато съгласие за
заплащане на определена наемна цена,която е съществен елемент на този вид
договори.Ответникът владее имотите на годно правно основание,арендния договор
от 2007г.
По иска за заплащане на
обезщетение съдът намира същия за неоснователен:Такова се претендира за времето
от м.юли 2014г.до окончателното предаване на имотите,предвид сключеното между
страните споразумение от м.юли 2013г.,което според ищеца представлява договор
за наем.Както съдът посочи и по-горе правото на ползване върху процесните
земеделски имоти е запазено за праводателите на ищеца,поради което и те са тези
в чиято полза съществува материалното право да искат такова обезщетение при
наличието на предпоставките за това,а те в случая не са налице при сключен
договор за аренда за определен срок.
До същите крайни правни изводи е стигнал и РС ,поради
което постановеното от него решение се явява допустимо правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Несъстоятелни се явяват всички възражения във въззивната
жалба,предвид на това,че той не установи ,че правото на ползване за неговите
праводатели е прекратено.
На въззиваемата не
следва да бъдат присъждани разноски пред настоящата инстанция,тъй като такива
не са поискани,а тези направени от
въззивника,представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена ДТ
следва да останат за негова сметка.
Воден от горното,Разградският окръжен
съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №457/18.01.2016г.,постановено
по гр.дело №814/2015 г. по описа на Разградски районен съд.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО
ОБЖАЛВАНЕ В 1-МЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
НР