Р Е Ш Е Н И
Е № 54
Гр. Разград, 09 .06. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание девети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 102 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л.В.К.
*** против Решение № 167/11. 02. 2016 г. по гр. д. № 1800/ 2015 г. по описа на
РС Разград, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.
108 от ЗС и е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на лек
автомобил „Опел Кадет” с ДК № РР6243АН на Г.Р.Т.. Със същото решение е
отхвърлено и искането на жалбоподателя
за признаване право на задържане на лекия автомобил до заплащане на сумата 1950
лв. , като неоснователно. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния
закон. Моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба. Излага съображения, че е неоснователна. Поддържа изложените
съображения и в проведеното открито съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението в обжалваната част е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява частично основателна.
Безспорно е, че ищецът е
собственик на лек автомобил „Рено Меган” с рег. № 7347 АР. Страните по делото
се уговорили ищецът да продаде автомобила на ответника и на 20. 03. 15 г.
ищецът му предал автомобила. Ищецът твърди, че ответника му заплатил сумата 300
лв. капаро, а останалата част от цената
общо в размер на 2000 лв. следвало да заплати до 30. 04. 15 г. , когато е трябвало да
сключат договор в изискуемата от закона
форма - писмена с нотариална заверка на подписите. Според твърденията на ищеца,
ответникът впоследствие отказал да заплати остатъка от продажната цена в
уговорения размер и затова го поканил да му върне автомобила. Ответникът
отказал, докато не му бъдело върнато платеното капаро, което пък ищецът отказал
да върне. Ответникът твърди, че е заплатил на ищеца сумата 1600 лв. и че се
уговорили след като изпробва автомобила,
да доплати сумата 350 лв. При
изпробването, установил, че автомобила се нуждае от ремонт – смяна на два
амортисьора и бензинова помпа. Ремонта, който извършил възлязъл на 350 лв. и
предложил на ищеца тази сума да бъде приспадната от цената. Ищецът отказал.
Ответникът в писмения отговор е поискал да му бъде признато право на
задържане на автомобила до заплащане от
ищеца на сумата 350 лв. , представляваща
стойността на извършения ремонт и сумата 1600 лв. , представляваща платената от
него цена на автомобила.
Изхождайки от изявленията и
признанията на страните по делото, следва да се приеме, че са имали воля да
сключат предварителен договор за покупко-продажба на процесния автомобил. Устният
договор е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на предписаната от
закона форма за действителност – чл. 19, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 144, ал. 2
от ЗДвП и не е породил правно действие. Полученото въз основа на нищожния
предварителен договор капаро подлежи на връщане. Ищецът признава, че е получил
от ответника сумата 300 лв. капаро. С оглед на това, ответникът има насрещно
вземане срещу ищеца в размер на 300 лв. , което обуславя неговото право на задържане – чл. 90 , ал. 1 от ЗЗД,
което той противопоставя под формата на
възражение за едновременност на изпълнението. Налице е трайна съдебна практика,
че в защитата си по предмета на спора, който в случая е главния спор по чл. 108
от ЗС, ответникът може чрез възражение да противопостави на ищеца права,
произтичащи от преюдициално правоотношение. Когато договорът бъде признат за
нищожен, съдът е длъжен да постанови всяка от страните да върне на другата
всичко, което е получила и едновременност на изпълненията на задълженията им и
без иск и възражение за последното. Разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД следва да се
свърже с тази на чл. 90 от ЗЗД, което се отнася не само до задължения,
произхождащи от договор, но и до задължения, породени от липсата на договор,
какъвто е случаят със задълженията, породили се между страните, поради
нищожност на договора. В правоотношенията, които създава чл. 34 от ЗЗД между
страните по нищожните договори също има насрещни задължения. Всяка от страните
е длъжна да върне полученото в изпълнение на последния, но същевременно има
право да иска обратно даденото от нея на същото основание. Разпоредбата на чл.
90 от ЗЗД не изключва възможността и
тези насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение да бъдат
изпълнявани едновременно. Предвид изложеното, възражението на ответника за
признаване право на задържане на автомобила до заплащане от ищеца на сумата 300
лв. следва да бъде уважено. В останалата част до размера на 1650 лв.
възражението е неоснователно. Не са налице каквито и да било доказателства, че
при предаването на ответника автомобилът се е нуждаел от ремонт, за същността
на извършения ремонт и за неговата стойност. Не са налице и надлежни писмени доказателства,
че ответникът е заплатил на ищеца сумата 1600 лв. като част от продажната цена
на автомобила. Поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК свидетелски
показания са недопустими за установяване на този факт.
Предвид изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е
осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението върху автомобила
безусловно /в диспозитива на решението е допусната ОФГ, като е посочен л. а.
„Опел Кадет” с ДК № РР 6243 АН с другите индивидуализиращи белези на номер на
рама и двигател, вместо л. а. „Рено Меган” с ДК № РР7347АР/ и следва да бъде постановено
друго, с което ответникът да бъде осъден да стори това след като ищецът му
върне сумата 300 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 167/11. 02. 2016 г. по гр. д. № 1800/ 2015 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която е уважен предявения срещу Л.В.К. иск с правно основание чл. 108
от ЗС и е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на лек
автомобил „Опел Кадет” с ДК № РР6243АН на Г.Р.Т., като е отхвърлено
искането на Л.В.К. за
признаване право на задържане на лекия автомобил до заплащане на сумата 300 лв. , като неоснователно И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.В.К. ***, ЕГН **********
да отстъпи собствеността и да предаде владението на Г.Р.Т. ***, ЕГН ********** на лек
автомобил „Рено Меган” с ДК № РР7347 АР, рама № VF1JA0E0516847663,
двигател № E7J3764DB06308 СЛЕД КАТО Г.Р.Т. ***, ЕГН ********** ВЪРНЕ на Л.В.К.
***, ЕГН ********** заплатената от него цена в размер на 300 /триста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167/11. 02. 2016 г. по гр. д. № 1800/ 2015 г.
по описа на РС Разград в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР