Р Е Ш Е Н И
Е № 57
Гр. Разград, 15 .06. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря С. Л.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 103 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № І/ 22. 01. 2016 г. по гр. д. № 751/ 2015 г. РРС e
допуснал съдебна делба на поземлен имот
с идентификатор № 61710.612.4256 по кадастралната
карта и кадастралните регистри с площ от
1273 кв. м. с адрес м. „Обзор”, ведно с построените в него
сграда с идент. № 61710.612.4256.1 със застроена площ 27 кв. м. , брой етажи 2, предназначение:
вилна сграда –еднофамилна, сграда 61710.612.4256.2 със застроена площ 11 кв. м. , брой етажи 1,
предназначение – вилна сграда – еднофамилна и сграда 61710.612.4256.3 със
застроена площ 83 кв. м. , брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда между М.И.С. ***, С. ***,
Н. И.Т. от гр. Разград, Н.А.А. от гр. Разград и С. *** при права 1/6 ид. част
за първата, 2/6 ид. части за втория и по 1/6 ид. част за последните трима
съделители. Отхвърлен е иска за делба, предявен от М.И.С. срещу Х.А.Т., като
неоснователен. Постъпили са въззивни жалби от С. М. А. и М.И.С. чрез
пълномощниците им против решението, досежно определените права, при които е
допуснат до делба имота. Изложени са съображения, че решението частично е
необосновано и незаконосъобразно, като жалбоподателите молят съда да измени
решението, като допусне до делба имота при посочените от тях права на
съсобственост.
М.И.С. е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба на С. М. А.. Излага съображения, че е
неоснователна.
Постъпил е писмен отговор от Х.А.Т.
на въззивната жалба от С. М. А., като излага становище, че е основателна и се
присъединява към нея.
Постъпил е писмен отговор от С. М.
А. на въззивната жалба от М.И.С., в който излага доводи, че е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по същество се явяват частично
основателни.
Страните по делото не спорят, че
с нот. акт № 167, т. І, дело № 322/ 1971 г. за право на собственост по
обстоятелствена проверка техните наследодатели А. А.Т. / А.А.Т./ и М. А.Т. /М.А.Т./
са признати за собственици по равно върху недвижим имот, представляващ Лозе в
землището на гр. Разград, местността „Сейряна” от 1, 5 дка. Според приложената
Скица № 15-83078-26. 02. 2015 г. на Службата по геодезия, картография и
кадастър гр. Разград имота представлява понастоящем Лозе в землището на гр.
Разград, м. „Обзор”, съставляващо поземлен имот с идентификатор
№ 61710.612.4256 по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 1273 кв. м. , ведно с построените в него сграда с идент.
№ 61710.612.4256.1 със застроена площ 27
кв. м. , брой етажи 2, предназначение: вилна сграда –еднофамилна, сграда
61710.612.4256.2 със застроена площ 11
кв. м. , брой етажи 1, предназначение – вилна сграда – еднофамилна и сграда
61710.612.4256.3 със застроена площ 83 кв. м. , брой етажи 1,
предназначение селскостопанска сграда. Първият ответник С. М.
А. и отв. Х.А.Т. са наследници на М. А.Т.,
като негови респ. дете и съпруга, а останалите трима ответници са законни
наследници на А. А.Т., като негови съпруга и две деца. Към датата на издаване на
нот. акт № 167, т. І, дело № 322/ 1971 г. М. А.Т. е бил в граждански брак с
ответницата Х. А.Т., сключен на 25. 10. 1970 г. Спорът е дали придобитото
правото на собственост върху ½ идеална част от имота е в режим на СИО
между М. Т. и ответницата Х.Т. или е негова лична собственост и дали Договор за доброволна делба, сключен на 30.
12. 1994 г. , сключен между Х.Т., С. А. и С.А. е породил правни последици. По тези въпроси въззивната инстанция приема следното:
Нот. акт № 167,
т. І, дело № 322/ 1971 г. е съставен на 23. 03. 1971 г. пет месеца след
сключване на брака между М. Т. и ответницата Х.Т. /25. 10. 1970 г./. М. Т. се е
позовал на изтекла придобивна давност, посредством снабдяване със същия нотариален
акт по обстоятелствена проверка по време на брака му с Х.Т., от който момент настъпват последиците на
придобивната давност – придобиване правото на собственост върху имота, според
приетото в ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, че разпоредбата на чл. 120 ЗЗД съдържа
единственото правило, че давността не се прилага служебно. С оглед на това,
придобитата от него 1/ 2 идеална част от имота е станала съпружеска имуществена
общност между него и Х.Т..
Безспорно е, че Х.Т. – преживяла съпруга на М.
Т., С. А. и С.А. – негови деца, като съсобственици на 1/ 2 идеална част от
имота са сключили Договор за доброволна делба от 30. 12. 1994 г. , като тримата
по този начин са ликвидирали съсобствеността между тях. Ответникът С. А. е
получил в дял 1/ 2 ид. ч. от имота и лек
автомобил, заплащайки парична сума на другите двама съделители за уравнение на
дяловете. Както се приема в съдебната практика, по своят правна същност
доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя от
съсобствениците съделители, като има за цел да прекрати съсобствеността и
идеалните части на всеки от съсобствениците се превърнат в отделно право на
собственост и съответно всеки от тях да може да получи своя дял в натура, ако
това е възможно. При извършване на доброволната делба трябва да бъдат спазени
всички императивни изисквания на закона, в нея освен че трябва да вземат
участие всички съделители, тъй като в противен случай тази делба ще е нищожна,
тя трябва да се извърши по начин всеки от съделителите да получи реален дял в
натура, съобразно правата му в съсобствеността, възможно е да се уговори между
тях един да получи целия имот, а останалите-паричната равностойност на
припадащата им се част. Но при всички случаи за изпълнение на целите при
прекратяване на собствеността чрез делба, включително и когато същата се
постига чрез извънсъдебна спогодба, всеки от съделителите получава съответно
своя дял в натура или в парично уравнение равностойността му. Когато се делят
недвижими имоти, чл. 35 ЗС изисква писмена форма и
нотариална заверка на подписите. Изискващата се в закона форма за договор за
делба е спазена - писмена, с нотариална заверка на подписите, страните по него
са били съсобственици на имота, ответникът С. А. е получил в дял имота, а
ответницата Х.Т. и С.А. уравнения на дяловете им в пари, поради което без
правно значение е във връзка с какви съществуващи или възможни спорове страните
са направили отстъпки. Няма начало
на писмено доказателство, че волята за спогодба за делба не е била налице,
поради което сделката е валидна. Към този момент С. А. е имал сключен
граждански брак с ищцата М.И.С.. С договора за доброволна делба е получил
притежаваните от Х.Т. 4/ 12 ид. части от имота /същата притежава 3/ 12 ид. част
от прекратената СИО и 1/ 12 ид. ч. по наследство/, 1/12 ид. част от С.А. и 1/ 12 ид. част по наследство. По този начин
за придобитите от него 5/ 12 ид. част от
имота е възникнала съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака им, ищцата е
станала съсобственик на 5/24 ид. част от придобитите в режим на СИО 5/ 12 ид.
части. Въз основа на това, другите 7/ 24 ид. части са станали собственост на
ответника С. А. -1/12 ид. част по наследство и 5/ 24/ ид. части въз основа на
договора за доброволна делба, придобити след прекратяване на СИО. По отношение
на останалата 1/ 2 ид. част от имота, придобита от ответниците Н.Т., Н.А. и С. А. липсват твърдения и спор, досежно различни
квоти от определените, съобразно чл. 5 и чл. 9 от ЗН и няма въззивна жалба в
тази част на решението. Определени по този начин, приравнени към общ
знаменател, квотите на страните в делбения имот са следните: 7/ 24 ид. части за
С. А., 5/ 24 ид. ч. за М.С., по 4/ 24 ид. части за тримата наследници на А. А.Т.. С оглед
на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, досежно
определените квоти на съсобственост на страните в делбения имот и да бъде
постановено друго в този смисъл.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № І/ 22. 01. 2016 г. по гр. д. №
751/ 2015 г. по описа на РРС В ЧАСТТА, ОТНОСНО
ПРАВАТА НА СТРАНИТЕ - 1/6
ид. част за М.И.С., 2/6 ид.
части за С.
М. А. и по 1/6 ид.
част за Н.И.Т.,
Н.А.А. и С.А.А., ПРИ КОИТО e
допусната съдебна делба между тях на поземлен имот с идентификатор
№ 61710.612.4256 по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 1273 кв. м. с адрес м. „Обзор”, ведно с построените в него
сграда с идент. № 61710.612.4256.1 със застроена площ 27 кв. м. , брой етажи 2, предназначение:
вилна сграда –еднофамилна, сграда 61710.612.4256.2 със застроена площ 11 кв. м. , брой етажи 1,
предназначение – вилна сграда – еднофамилна и сграда 61710.612.4256.3 със
застроена площ 83 кв. м. , брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА ПРИ ПРАВА 7/ 24 ид. части за С. М. А., 5/ 24 ид. ч. за М.И.С., по 4/ 24 ид. части за всеки от Н.И.Т., Н.А.А.
и С.А.А. поземлен
имот с идентификатор № 61710.612.4256 по
кадастралната карта и кадастралните регистри
с площ от 1273 кв. м. с адрес м.
„Обзор”, ведно с построените в него
сграда с идент. № 61710.612.4256.1 със застроена площ 27 кв. м. , брой етажи 2, предназначение:
вилна сграда –еднофамилна, сграда 61710.612.4256.2 със застроена площ 11 кв. м. , брой етажи 1,
предназначение – вилна сграда – еднофамилна и сграда 61710.612.4256.3 със
застроена площ 83 кв. м. , брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда.
Потвърждава в останалата част Решение № І/ 22. 01. 2016 г. по
гр. д. № 751/ 2015 г. По описа на РРС.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Анелия
Йорданова – докладчик по делото:
Изразявам несъгласието си с изразеното становище от мнозинството на съдебния състав, че с издаването на нот. акт № 167, т. І, дело № 322/ 1971 г. за право на собственост по обстоятелствена проверка по време на брака, сключен между М. А.Т. с ответницата Х. А.Т. на 25. 10. 1970 г. 1/ 2 идеална част от имота е придобита от двамата в режим на съпружеска имуществена общност, което има за последица и различни права на съсобственост на ищцата и ответника С.А. в делбения имот. Както е прието в трайната съдебна практика, включително и задължителна, че снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл. 483, ал. 2 ГПК /отм. /, действал по време на издаване на процесния нот. акт, както и по сега действащия чл. 587, ал. 2 ГПК, не е елемент от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна последица; формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се снабди с "документ за правото си". Актът не удостоверява и датата, на която е възникнала собствеността по силата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради това, този акт не изключва възможността собствеността да е придобита много преди съставянето на нотариалния акт. Ето защо, от значение е дали съответната вещ може валидно да се придобива по давност, съществуват ли законови ограничения във връзка с вещта или владелеца през периода на владение, и кога е изтекъл нужния по закон срок на фактическата власт, упражнявана с намерение за своене. Това е и моментът на придобиване на собствеността по давност и за този резултат е без значение дали владелецът се е снабдил и с нотариален акт по чл. 483, ал. 2 ГПК, /отм./, чл. 587, ал. 2 ГПК и какви са датите на нотариалното удостоверяване. Т. е. правото на собственост може да е придобито далеч преди да е поискано неговото установяване и удостоверяване от нотариуса, както е в настоящия случай. Тази теза не противоречи на приетото в т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, тъй като според него, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Нот. акт № 167,
т. І, дело № 322/ 1971 г. е съставен на 23. 03. 1971 г. - пет месеца след
сключване на брака между М. Т. и ответницата Х.Т.. В проведеното на 25. 11. 2015 г. открито
съдебно заседание пред районния съд ответницата Х.Т. неколкократно е заявявала,
че имотът, когато се оженили с М. Т. бил
купен от свекъра й. Съпругът й бил много малък, когато бил купен. Бащата купил
имота за синовете си. Това обяснения на отв. Т. следва да се приеме, като
доказателство с оглед всички обстоятелства по делото, както и с факта, че към
момента на съставяне на нотариалния акт съпругът й М. Т. е бил 22 - годишен и е
невъзможно да е упражнявал преди това 10-годишно давностно владение за
придобиване правото на собственост. Явно е, че владението на имота е извършвано
от бащата за неговите синове. Следва да се вземе предвид и че самата ответница Х.Т.
с оглед обясненията й, не твърди в своя полза владение, което да е довело до
придобиване от нейна страна на собствеността по чл. 79, ал. 1 ЗС. С
оглед на това, съответната идеална част от имота, за която М. Т. се е сдобил с
нотариален акт по чл. 483 от ГПК
(отм.) не може да се счете за общо имущество на него и ответницата Х.Т.. М. Т. е
починал на 14. 07. 1989 г. и притежаваната
от него 1/ 2 идеалната част от имота е била придобита по наследство от Х.Т. –
преживяла съпруга, С. А. и С.А. – негови деца. С Договор за доброволна делба от
30. 12. 1994 г. , тримата наследници са ликвидирали съсобствеността между тях.
Ответникът С. А. е получил в дял 1/ 2 ид. ч. от
имота и лек автомобил, заплащайки парична сума на другите двама
съделители за уравнение на дяловете. Към този момент С. А. е имал сключен
граждански брак с ищцата М.И.С. и по този начин за придобитите от него 2/ 6 ид. част от имота е възникнала
съпружеска имуществена общност. След
прекратяване на брака им, ищцата е станала съсобственик на 1/6 ид. част от
придобитите в режим на СИО 2/ 6 ид. части. Въз основа на това, другите 2/ 6 ид.
части са станали собственост на ответника С. А. -1/6 ид. част по наследство и
1/ 6 ид. част въз основа на договора за доброволна делба, придобити след
прекратяване на СИО. По отношение на останалата 1/ 2 ид. част от имота,
придобита от ответниците Н.Т., Н.А. и С. А.
липсват твърдения и спор, досежно различни квоти от определените,
съобразно чл. 5 и чл. 9 от ЗН и няма въззивна жалба в тази част на решението.
Предвид изложеното, споделям изложените
мотиви към решението на районния съд, считам, че правата на съсобственост на
страните правилно са определени и решението следва изцяло да бъде потвърдено.
Съдия:
СЛ