РЕШЕНИЕ № 70
Гр. Разград 07.07.2016 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на тринадесети юни две хиляди и
шестнадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЯ ЙОНЧЕВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Н. Р.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 113
по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение
№ 44 / 26.02.2016 г., постановено по гр. дело № 201 /
С.Ш.М. - 4/ 180 ид.части, А.Ш.Х. - 4/ 180 ид.
части, В.Ш.Ш. - 4/ 180 ид. части, А.М.А. - 2/ 180 ид.части
А.А.М. – 2/ 180 ид.части, Н.А.И. - 2/ 180 ид. части, Х.М.Ш. - 6/ 180 ид. части, А.Н.Ш. - 4/180 ид.
части, Ф.М.М. - 4/180 ид.части, А.Ф.М. - 4/ 180 ид.части, В.Г. - 6/ 180 ид.части,
А.С.М. - 6/ 180 ид.части, Ф.С.В. - 6/ 180 ид. части, А.Х.М. - 9/ 180 ид.части,
М.А.М. - 9/ 180 ид.части, З.Ю.Ш. - 36/ 180 ид.части, В.А.К. - 6/ 180 ид.части,
А.Х.Е. - 6/ 180 ид. части, С.А.М. - 12/180 ид.части, М.А.Р. - 12/180 ид.части,
Х.А.П. - 4/ 180 ид.части, Е.А.М. - 4/ 180 ид.части, А.М.Н. - 4/ 180 ид.
части, М.В.И. - 3/ 180 ид.части, А.Х.Р. - 3/180 ид.части, М.Х.И. - 3/180 ид.части,
Ш.Ю.Б. - 3/180 ид.части, и С. Мустафова
И. - 12/ 180 ид.части.
Признал оспорването
верността на Удостоверение за наследници № 249/ 25.09.2008 г. на Кметство - с. Бисерци, община Кубрат, за основателно и доказано, като на основание чл.194 ГПК, изключил този
документ от доказателствата по делото.
Прогласил за
нищожен, на основание чл. 75, ал.2 Закона за наследството, Договор за
доброволна делба от 05.11.2008 г., сключен между Х.Ш. и Ш.Ш.Ш., А. М. А., А.Н.,
Ф.М.М., З.Ю.Ш., Х.А.П., Е.А.М., С.М.И., С. М. И., Ю. Б. И. и А.М.Н.,
представлявани от Х.Ш. от една страна и Х.Ш. – лично от друга страна, за делба
на останалите в наследство от общия им наследодател Ш. М. Д. три поземлени
имота, описани по-горе.
Приел за установено, на основание чл. 76 ЗН, по отношение на Х.М.Ш. и ЕТ „Асотекс-Х. Ч.", че сключения между тях в гр. Кубрат, договор за замяна на недвижими
имоти от 30.01.2013 г., по силата на който ЕТ “Асотекс
– Х. Ч.“ е придобил право на собственост по отношение на Поземлен имот - НИВА с
площ от 16.099 дка, е относително
недействителен спрямо В.Г., А.С.М., Ф.С.В., А.Х.М., М.А.М., З.Ю.Ш., всички чрез процесуален .представител адв. Р. П., и В.А.К. и присъдил разноски по делото.
Недоволен Х.М.Ш. обжалва решението
чрез пълномощник адв. П. Д. В жалбата се излагат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност, тъй като
изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона. Отправя се молба за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което при определяне на квотата от делбената
маса, тази на Х.М.Ш. да бъде увеличена от 68180 на 104 / 180 ид. части от трите поземлени имота.
Въззиваемите
В.Г., А.С.М., Ф.С.В., А.Х.М., М.А.М., З.Ю.Ш., депозират
отговор на въззивната жалба чрез процесуален представител адв. Р. П., в
който се излагат доводи за нейната неоснователност.
В предоставения им за това срок, останалите въззиваеми не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от
процесуалния представител на въззивника на същите
основания и със същите искания.
Процесуалният
представител на въззиваемите А.М., В.Г., Ф.В., А.М., М.М.
и З.Ш., адв. П., подържа отговора на същите основания
и със същите искания.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна адв. П.Х. изразява становище за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Въззиваемите Н.А. и А.А. се явяват лично, но не изразяват
конкретно становище.
Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на
страните и след проверка на решението, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд, поради което счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
По делото не е спорно, че страните, без ЕТ “ Асотакс-Х. Ч. “, са съответно внуци и правнуци на Ш. М. Д. Същият е починал на 16.11.1961 г. С влязло в сила Решение № и0286 / 27.08.1993 г., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и решение по преписка № и0286 по описа на РК-Кубрат, на наследниците на Ш. М. Д., б.ж. на с. Бисерци, общ. Кубрат, е възтановено правото на собственост, съгласно план за земеразделяне в землището на с. Бисерци, върху две ниви и едно лозе, подробно описани в исковата молба, за които са приложени по делото и скици.
Към делото е приложена нотариална
преписка по Акт № 24 /
С н.а. за замяна на недвижими имоти №
35, том II, рег. №
00859, дело № 87 /
Към преписката е приложено удостоверение за наследници на Ш. М. Д., според което същия е оставил като свои наследници децата си Ш. Ш. М., С. Н. С. и Е. Й. М..
От представеното с исковата молба
удостоверение за наследници на общия наследодател Ш. М. Д. се установява, че
приложеното към горната нотариална преписка удостоверение за наследници е
непълно, тъй като в него не са включени две от децата му – дъщерите Ш. Ш. П. и Ф.
Р. и техните наследници, които се явяват останалите страни по настоящото дело.
При тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:
В обжалваната му част, първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По същество спора се свежда да същността и валидността на процесния договор от 05.11.2008 г.
По делото не спорно, че в сключването на договора за доброволна делба от 05.11.2008 г. не са участвали всички сънаследници. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Независимо от наличието на договор по нищожна делба, няма пречка да бъде извършена делба между действителните собственици.
Въззивната инстанция не споделя изразеното в жалбата становище, че сключения договор за доброволна делба по същество представлявал извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и в този смисъл не може да бъде обявен за нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, нито да е относително недействителен по чл. 76 от ЗН.
За това какъв е договора се съди по съдържанието му. В случая съдържанието на договора сочи на договор за доброволна делба. Твърдението на жалбоподателя, че в случая иде реч за продажба на идеални части от наследството на общия наследодател, също не се споделя от въззивната инстанция. Не е налице твърдяната от жалбоподателя грешка от страна на нотариуса при наименоването на договора. В съдържанието на процесния договор не се сочи никъде, че се касае за идеални части, нито, че се касае за продажба на наследство, както се твърди в жалба. Обратно на това, видно от съдържанието на договора, предмет на същия не са ид. части, е имотите изцяло. В този смисъл към нотариалната преписка е представено удостоверение за наследници на общия наследодател, в което липсват две от децата, респ. техните наследници. Въобще от нито един от представените документи по нотариалната преписка по процесния договор, не може да се приеме, че предмета на договора е нещо различно от изразеното в него съдържание, а именно договор за доброволна делба.
В жалбата вярно е посочено, че е допустима продажба на ид. части от реституирани земеделски земи от един наследник на друг наследник. Настоящият случай обаче не е такъв, по изложените по-горе съображения. С приложените пълномощни, част от сънаследниците действително са дали правомощия на един от тях за разпореждане, включително и да договаря сам със себе си. Предвид нищожността на процесния договор за доброволна делба, се следва, че такова разпореждане не е извършено от упълномощеното лице в предписаните от закона ред и форма и действията на същия не се породили целените правни последици.
В контекста на горното съдът намира, че не следва да се обсъжда приложението на чл. 76 от ЗН по отношение на процесния договор, поради нищожността на същия на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН.
В обобщение въззивната инстанция намира за неоснователна развитата в жалбата тези, че в случая не е налице договор за доброволна делба, а някакъв друг договор с друго съдържание и смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия А.С.М. сумата 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44 / 26.02.2016 г., постановено по
гр. дело № 201 /
ОСЪЖДА Х.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 200 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.
НР