Р Е Ш Е Н И
Е № 62
Гр. Разград, 23 .06. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Й.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Н. Р.
разгледа докладваното от съдията Анелия Й. в.гр.дело № 117 по описа за 2016 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.Т.М. и М.О.М. чрез пълномощник адв. С. против Решение №
70/ 29. 02. 2016 г. по гр. д. № 1775/ 2015 г. по описа на РС Разград, с което
са отхвърлени предявените от тях искове против Н.Р.Р. с правно основание чл.
30, ал. 1 от ЗАЗ по отношение на 16/64 ид. ч. от недвижими имоти – земеделски
земи в землището на с. Липник и с правно основание чл. 8 във вр. с чл. 17, ал.
2 от ЗАЗ и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумите 757, 60 лв. арендно плащане за
стопанската 2012/ 2013 г. , 200 лв. неустойка за забавено плащане на арендното
плащане за същата стопанска година, 757, 60 лв. арендно плащане за стопанската
2013/ 2014 г. , 200 лв. неустойка за забавено плащане на арендното плащане за
същата стопанска година, като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
материалния закон. Молят решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Постъпил
е писмен отговор от Н.Р.Р., в който излага доводи, че въззивната жалба е
неоснователна.
В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях становища във
въззивната жалба и писмения отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272
от ГПК, като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят, относно
наличието на сключен Договор за аренда на земеделска земя от 06. 06. 2012 г.,
сключен между Шавер Алиева Хасанова-съсобственик на процесните земеделски земи,
като арендодател и ответницата Н.Р.Р.-арендатор за срок от пет стопански години
с цена на арендното плащане 40 лв. на декар за стопанска година. Заплащането се
извършва до 1 месец от края на съответната стопанска година.
Спорът е дали с извършеното арендно
плащане за ползваните от ответницата под аренда земеделски земи за стопанските
2012/ 2013 г. и 2013/ 2014 г. на съсобственика Шавер Алиева Хасанова е
изпълнила задължението си за плащане по договора по отношение на всички
съсобственици и налице ли е основание за връщане на процесните земи от
арендатора, поради прекратяване на договора за аренда. По тези въпроси
въззивната инстанция приема следното:
В
разпоредбата на чл. 3, ал. 4
ЗАЗ е предвидено, че когато договорът за аренда е сключен само от
някои от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС,
което означава, че тази разпоредба дава право на съсобственик да претендира за
ползите от общата вещ съразмерно със частта си, в случаите когато друг
съсобственик получава изцяло плодовете от съсобствената вещ. Ако единият от
съсобствениците събира наемите /аренда
или др.подобни/ от съсобствената вещ, т. е. когато не използува тази вещ лично,
той е длъжен да ги разпределя между съсобствениците. На 15/64 ид. ч. от процесните зем. земи ищците са
станали съсобственици чрез договор за
покупко-продажба, сключен с нот. акт № 109, т. 4, дело № 440/ 2013 г. на 28.
08. 2013 г. и на 1/15 ид. ч. ищецът е станала собственик по дарение с нот. акт № 108, т. 4, дело № 439/ 2013 г. От 28.
08. 2013 г. ищците са уведомили ответницата, че са съсобственици на земите с
нот. покана, която й е връчена на 24. 02. 2015 г. От приложените по делото РКО № 1/ 13. 10.
2013 г. за сумата 3071, 56 лв. и № 5/ 15. 10. 2014 г. за сумата
2 047, 71 лв. и от заключението на ССЕ се установява, че
ответницата е заплатила дължимата аренда за стопанските 2012/ 2013 г. и 2013/
2014 г. на съсобственика Шавер Алиева Хасанова, което кореспондира и с
показанията на св. Хасанова и Сечкин Алиев. Според специалната
разпоредба на чл. 17, ал.З, предл. второ от
ЗАЗ, приобретателят на арендованите имоти, каквито приобретатели се явяват в
случая ищците, не може да иска от арендатора да изпълни към него
задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване
на съобщението за заместването. Както бе посочено по-горе, уведомлението е
получено от арендатора на 24. 02. 2015 г. , а задължението
за стопанската 2012/2013 г. е изпълнено по-рано - на 13.10.2013
г., а за стопанската 2013/ 2014 г. - на 15.
10. 2014 г. В този смисъл
разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ
се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД,
която разглежда хипотезата на заплащането на ненадлежния кредитор, която
разпоредба може би има предвид повереника на жалбоподателите и е едно
от основните оплаквания във въззивната им жалба. Предвид изложеното това
оплакване на жалбоподателите се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение. Ищците не са посочили убедителни и безспорни
доказателства, съобразно доказателствената тежест, която носят в процеса, за
твърдяното от тях виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на
арендата от ответницата за процесния период от време. Не е налице твърдяното
неизпълнение на договора за аренда за стопанските 2012/ 2013 г. и 2013/ 2014 г. , поради което и Уведомление/покана
– Акт № 67, т. 1/ 2015 г. , връчено на 27. 03. 2015 г. на ответницата за
предсрочно прекратяване на договора за аренда не е произвело правни последици. Ищецът
е предприел развалянето на договора без да е възникнало потестативното му право
като кредитор по забавено арендно плащане. Договорът за аренда е продължил
действието си между страните, поради което и липсва основание за връщане на
предоставените за ползване на арендатора земи. Предявеният
иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 70/ 29. 02. 2016 г. по гр. д. № 1775/ 2015 г. по описа на РС Разград,
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
НР