РЕШЕНИЕ №67
гр.Разград, 20.06.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При секретаря С.Л. и участието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
В.Димитрова в.гр.дело №121 по описа
за 2016 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
С Решение №73/25.03.2016г.,
постановено по гр.дело №1672/2015 год. Разградският районен съд е осъдил
Прокуратурата та Р.България на чл.7 във вр.с
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ да заплати на С. О.Т. *** сумата 3 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,в
резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.133,ал.1,пр.2 от НК,за
което С.Т. е била оправдана с влязла в
сила присъда по НОХД №517/2014 г. по описа на РРС.Претенцията на ищцата е
отхвърлена над присъдения размер до първоначално претендираната
сума от 10 000 лв.,като в отхвърлителната част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.Прокуратурата е осъдена да заплати
на ищцата и направените в производството разноски съобразно уважената част от
иска в р-р на 150 лв.
Решението се атакува в
осъдителната му част от ответника- Прокуратурата на Р.България.Застъпва се становище,че в тази
му част решението е неправилно, съответно присъденото обезщетение за
несправедливо по размер, като се излагат подробни съображения във връзка със
сочените пороци.Прави се искане решението да бъде отменено с отхвърляне на
предявения иск или евентуално присъждане на обезщетение в много по нисък
размер.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от легитимирана страна в процеса–ответник в първоинстанционното производство,имаща интерес от
обжалването.
Отговор на жалбата другата страна не е подала.
В съдебно заседание Прокуратурата,чрез
представителя на РОП поддържа подадената жалба само в частта с която се сочи на
несправедливост на присъденото по размер обезщетение.
Въззиваемата
С. Т. не се явява и не се представлява.
За
да се произнесе,Разградският окръжен съд съобрази следното:
С. Т. *** е предявила иск против Прокуратурата на Република България, за
осъждането й да й заплати обезщетение в
размер на 10 000 лв., за причинени й неимуществени вреди – душевни болки,
страдания и негативни изживявания, вследствие на незаконното й обвинение в
извършване на престъпление от общ характер по чл. 133, ал. 1, пр. 2 от НК,
повдигнато срещу нея и други пет лица по
ДП № ЗМ-В-319/
Ищцата е сочила гласни доказателства,като от показанията на св.Надка И.
се установява,че тя се е пенсионирала като медицинска сестра в Дом майка и дете
гр.Разград,където е работила повече от 20 години,като след това започнала
работа в ДДУИ с.Просторно,.където за нейната работа свидетелката няма
впечатления.Свидетелски показания е депозирал и св.Петър Петков – колега на
ищцата в ДДУИ с.Просторно и също подсъдим по НОХД № 517 / 2014г. на РРС, който
сочи,че след повдигането на обвинението
и публикациите в пресата С. Т. се затворила в себе си,отчаяла се,а преди това била много пъргава и жизнена жена.
Прокуратурата счита,че районният
съд е ценил неправилно гласните доказателства, тъй като свидетелят Петков бил
заинтересован, а други доказателства в подкрепа на претърпените неимуществени
вреди не са представени.Съдът счита това възражение за неоснователно.Независимо
от това,че свидетелят Петков е съпроцесник на
ищцата,то не може да се приеме,че той не може да свидетелства за своите
възприятия за нейното поведение по време на целия наказателен процес..Нормално
и житейски оправдано е едно лице при повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление да изпитва безпокойство,неудобство,страх и промяната
в поведението му и външния израз на емоционалните му преживявания да бъде
възприет от неговите колеги.
На съда е служебно известно ,че
във връзка с повдигнатото и поддържано срещу ищцата и останалите подсъдими са изнесени данни в средствата за масова
информация.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна,РОС направи следните правни изводи: Подадената жалба се явява
частично основателна.Предявеният иск е такъв по чл.2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Безспорно е установено, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдана от съда.
Специалния закон ЗОДОВ приема
правилото, че лице срещу което е било повдигнато обвинение е търпяло вреди,
отразяващи се върху неговата чест и достойнство, добро име. В хода на съдебния
процес.В настоящото производство ищцата е доказала,че е търпяла твърдяните от нея вреди и конкретно,че е преживяла стрес от факта на проведеното срещу нея наказателно
преследване,което е станало известно на нейни познати чрез публикации в
местната преса.
Според жалбоподателя той не следва
да носи отговорност за изнесената в пресата информация за процеса,поради това
,че не той е разпространил съобщения за разследването.Според РОС това становище
не може да бъде споделено,тъй като обвинението се повдига и поддържа единствено
и само от Прокуратурата,която при оправдаване на обвинено лице следва да носи отговорността за вреди,вкл.и
тези от отразяването на наказателния процес.
РОС намира оплакването в жалбата
по отношение определения размер на
присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно чл.52 ЗЗД за частично основателно. Определяйки размера на
дължимото обезщетение РС е нарушил принципа на справедливостта,като не е съобразил
в пълна степен значимите в този смисъл факти , а именно-продължителността на
наказателния процес,разглеждането на производството по реда на глава 28 от НПК
при най-тежък евентуален за ищцата изход освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба;броя и смисъла на
медийните публикации и изобщо накърняването на доброто й име в изключително
ниска степен. Съобразявайки горното,РОС намира,че определеният от РС размер на обезщетение
следва да бъде намален и определен на 1 500лв., като счита,че именно този размер
в пълнота би обезщетил ищцата за
търпените от нея вреди,вследствие на обвинението.Атакуваното решение следва да
бъде отменено в частта,с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. Т.
обезщетение за неимуществени вреди над размера 1 500лв. до присъдения такъв от
2 000лв., както и по отношение на законната лихва върху главницата в тази част
, следва да бъде отменено, като искът в
тази част бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част, с която искът
за неимуществени вреди е уважен до размер 1 500лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, решението следва да бъде потвърдено.
Присъдената сума за направените от
ищцата деловодни разноски в първата инстанция следва да се редуцира съобразно
уважената част от иска. Ищцата е внесла ДТ в размер 10лв., за която обаче
същата не е представила списък на разноските и не й е присъждана от РС съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ. Заплатила е адв.възнаграждение в размер 500лв., което следва да й бъде
заплатено от ответника размер 75лв., съобразно уважената част от иска. За това
се следва отмяна на атакуваното решение и в частта му за разноските,над този
размер до присъдения такъв от 150 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 73 /
25.03.2016г.,постановено по гр.д. № 1672
/ 2015г. по описа на РРС, само в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена
да заплати на С. О.Т. обезщетение за търпени неимуществени вреди над размера
1 500лв. до размера 2 000лв., ведно със законната лихва върху
главница над 1 500лв. до 3 000лв., считано от 26.05.2015г. до
окончателното й изплащане, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. О.Т. за
осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди
над размера 1 500лв. до размера 3 000лв., ведно със законната лихва
върху главница над 1 500лв. до 3 000лв., считано от 26.05.2015г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯВА Решение № 73 /
25.03.2015г. ,постановено по гр.д. № 1672 / 2015г. по описа на РРС в частта, с
която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. О.Т. понесените в първата
инстанция деловодни разноски над размера 75лв. до присъдения с решението размер
150 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата
му обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР