Р Е Ш Е Н И
Е № 63
Гр. Разград, 27 .06. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина
Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря С. Л.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 123 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от Й.П.А.
чрез пълномощникът й по делото адв. Павлов против Решение № 3129/ 29. 03. 16 г.
по гр. д. № 1446/ 15 г. та РРС в частта, в която е осъдена да заплати на М.П.С.
сумата 250 лв. , представляваща припадаща се част от направените от М.С.
разноски за трасиране на делбения имот и сумата 633, 33 лв. разноски по делото. В жалбата се излагат доводи, че решението в
обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, като излага съображения за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях становища във
въззивната жалба и писмения отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него
в обжалваната част, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят,
че неподеляемият недвижим имот, допуснат до делба с влязло в сила Решение № І/
28. 12. 2015 г. – дворно място с площ от
1220 кв. м. , съставляващо имот № 943 по кадастралния план на с. Осенец, за което
е отреден парцел VІІ-178 в кв. 21 по плана на селото, ведно с находящата
се в него стопанска сграда със застроена
площ от 80 кв. м. при права 1/ 6 ид. ч. за М.С. и 5/ 6 ид. части за Й.А. следва да
бъде изнесен на публична продан на осн. чл. 348 ГПК.
Спорът е относно уважената
претенция по сметки на М.С. в размер на 266, 65 лв. за извършено трасиране на граници на делбения
имот и поправка на плана. Решението е
обжалвано и в частта за разноските по съдебното производство. По тези въпроси
въззивната инстанция приема следното:
Според разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
В понятието
"тежести" се включват освен необходимите разноски за запазване
на общия имот, така и дължимите данъци, такси, застрахователни вноски за имота,
други разходи, свързани с обременяване на имота, като в тези случаи няма
значение дали всички или само някой от съсобствениците си служи с целия имот. В случая, видно от
приложения Протокол № 8 е извършено трасиране, означаване и координиране на
границата между процесния имот УПИ
VІІ-178 и УПИ VІ-178 – собственост на жалбоподателката. Трасирането е извършено
на основание плана за регулация на с. Осенец, одобрен със Заповеди № 2651/ 1958
г. и 652/ 2014 г. Извършената дейност по
трасиране на граничните точки на имотите може да се отнесе към необходимите
разноски за поддържане на общата вещ, поради което разноските, които са направени
от въззиваемата, следва да се понесат от съсобствениците, съобразно дела им в
съсобствената вещ. Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно районният
съд е уважил претенцията по сметки срещу жалбоподателката.
Жалбоподателката А. е обжалвала решението и в частта му за разноските.
Въззивният съд намира, че в тази му част решението има характер на определение,
а въззивната жалба следва да се счита за молба за изменението и допълването му
по реда на чл. 248 ГПК.
Компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността им е съдът,
постановил решението, чието изменение се иска. Въззивната инстанция може да се
произнесе едва по повод на жалба срещу определението по чл. 248, ал.3 ГПК
на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, след влизане в сила на
настоящето въззивно решение делото следва да се върне на РРС за проверка на
редовността и произнасяне по молбата за изменение на решението в частта му за
разноските.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3129/ 29. 03. 16 г. по
гр. д. № 1446/ 15 г. на РРС в частта,
в която Й.П.А. е осъдена да заплати на М.П.С. сумата 250 лв. , представляваща
припадаща се част от направените от М.С. разноски за трасиране на делбения имот.
В останалата част като
необжалвано, решението е влязло в сила.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ на делото на Районен съд Разград, същото да се докладва на съдията –
докладчик за
произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК,
съдържащо се във въззивната жалба от Й.П.А.
по отношение на разноските пред районния съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH